В страната Кападокия, в град Кесария, живеела една благочестива девойка, на име Доротея. Цялото си време прекарвала в служба на Бога с кротост и смирение, в чистота, духовен размисъл и целомъдрие. При това била толкова мъдра, че дори учените мъже не можели да се сравняват с нея. Всички, които я познавали, прославяли името на нашия Господ Иисус Христос, Който има за рабиня такава девойка - погледът изпълнен с благоговение, животът свят, премъдростта - несравнима, девството - непорочно; а в Христовата любов - дотолкова съвършена, че била напълно достойна за небесния чертог. Тъкмо заради Него тя усилила още повече своя подвиг. Като победила и плътта, и дявола, света Доротея сплела за себе си двоен венец - венец на девство и венец на мъченичество; така, радвайки се, заминала при Христа, Своя Жених. Как е страдала за Него, ще се говори в следващия разказ.

Когато славата на света Доротея се разнесла между хората, слухът за нея достигнал и до игемона Саприкий, който преследвал християните. Той незабавно се отправил към град Кесария, заловил светата девойка и заповядал да я изправят пред неговия несправедлив съд.

Света Доротея, изправена пред безчестния съдия, в душата си се молела на Господа и призовавала на помощ своя Бог и Спасител.

Саприкий я попитал:

- Кажи ми как се казваш?

Светицата отвърнала:

- Името ми е Доротея.

- Повиках те за това - продължил Саприкий, - съгласно заповедта на нашите славни царе да принесеш и ти жертва на великите богове.

Света Доротея отвърнала:

- Бог, Царят на небесата, ми е заповядал единствено на Него да служа. И в Писанието така се казва: “Господу, Богу твоему, ще се поклониш, и Нему едному ще служиш”. А също: “Боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята”. Затова трябва да се размисли - на кой цар трябва да изпълняваме заповедта първо - на земния или на небесния? И кого трябва да слушаме - Бога или човека? Какво представляват царете? Нищо повече от смъртни люде; такива са и вашите богове, на чиито идоли се покланяте.

- Ако искаш да бъдеш жива, здрава и неосквернена - възразил Саприкий, - остави християнството и принеси жертва на боговете; ако ли не, съгласно закона ще бъдеш измъчвана жестоко и ще послужиш като пример за страх на другите.

Светицата отвърнала:

- Аз ще бъда пример на страх Божий за всички верни - да се страхуват от Бога и да не се боят от жестоките хора; защото те правят същото, каквото правят злите псета - безсмислено и несъзнателно разкъсват невинни хора, беснеят, гневят се, лаят, нахвърлят се и разкъсват със зъби който им падне.

- Както виждам - рекъл на това Саприкий, - ти неизменно си решила да останеш в това безчестно изповедание и искаш заедно с другите да умреш от твърде мъчителна смърт. Мене слушай, принеси жертва на боговете и ще се спасиш от страшни мъки.

Светицата отвърнала:

- Твоите мъчения са временни, а пък геенските - вечни. Тъй че, за да избегна вечните страдания, аз няма да се уплаша от временните! Помня думите на моя Господ: “Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата, и тялото да погуби в геената”.

Тогава Саприкий рекъл:

- Ето затова трябва да се боиш от боговете, да не ги разгневиш - ако не им принесеш жертва, те ще погубят и душата, и тялото ти.

- Аз вече ти казах, Саприкий - отвърнала света Доротея, - че по никакъв начин не можеш да ме убедиш да принеса жертва на бесовете, които обитават празните идоли.

Чувайки това, Саприкий много се разгневил, обърнал се към слугите, които вече били подготвени да изпълнят присъдата, и казал:

- Заведете я на мястото за мъчения, та тя, като се изплаши от мъките, да се съгласи да стане служителка на нашите богове.

Тогава Божията рабиня Доротея, изправена на мястото за мъчения, мъжествено и смело заявила на своя съдия:

- Защо се бавиш да започнеш изтезанията? Прави каквото си решил и по-скоро ми дай възможност да видя Онзи, заради любовта към Когото не се страхувам нито от страданията, нито от смъртта.

- Но Кой е Този, за Когото ти така жадуваш? - попитал Саприкий.

Света Доротея отвърнала:

- Христос - Божият Син.

- Но къде е този Христос? - запитал хегемонът.

Светицата отвърнала:

- Поради всемогъществото на Своето Божество Той е навсякъде. По човешки ние Го изповядваме, че е на небето и седи отдясно на Своя Отец; с Него, с Бог Отец и с Дух Свети Той е Едно Божество. Тъкмо Той ни призовава в рая на вечната радост; там градините раждат плодове постоянно. Там винаги цъфтят лилии, рози и други прекрасни цветя; полята, горите и хълмовете в този рай са вечно зелени, а изворите са сладки; душите на светиите в Христа там непрестанно се радват. О, Саприкий, да би повярвал на думите ми, ти би се спасил от гибел и би влязъл в този рай на неизразимото блаженство с Бога.

Тогава Саприкий казал:

- Ти трябва да се откажеш от тази заблуда и да принесеш жертва на боговете, а после да се омъжиш и да се веселиш през живота си, за да не загинеш така, както поради безумието си загинаха и твоите отци.

Света Доротея отвърнала:

- Няма да принеса жертва на бесовете, тъй като съм християнка и няма да се омъжа, защото аз вече съм невеста на Христа. Това е моята вяра; тя ще ме въведе в рая и в чертога на моя Жених.

Тогава подложили светицата на жестоки мъки.

След изтезанията Саприкий заповядал да отведат света Доротея при други две жени, които били родни сестри, с имена Христина и Калиста; те също отначало били християнки, но после се уплашили от мъките, отрекли се от Христа, отчаяли се и започнали да живеят безчестно, прекарвайки времето в разкош и светска суета, тъй като поради отричането си от Христа идолопоклонниците ги направили богати. Саприкий изпратил светата девица при тези жени и наредил да им кажат:

- Както вие, след като оставихте християнските заблуди и магьосничества, принесохте жертви на непобедимите богове и получихте от нас подаръци, така и тази безумна жена отвърнете от християнското безумие и я обърнете към нашите богове; ако успеете да направите това, ще ви обсипем с още по-големи дарове.

Жените приели светата девица в дома си и започнали така да я увещават:

- Подчини се на съдията и послушай съвета му, за да избегнеш мъките, както направихме ние; та нали най-много от всичко трябва да сме загрижени да не погубим в мъки този кратък и прекрасен живот и да не умрем без време.

Света Доротея отвърнала:

- О, ако бихте послушали моя съвет, да се покаете заради жертвата, която сте приенсли на идолите, и отново да се върнете при Христа, вие бихте се спасили от геенската мъка! Нашият Господ е благ, богат на щедрости и милосърден към онези, които се обръщат към Него от все сърце.

Тогава Христина и Калиста казали:

- След като вече сме загинали, отпадайки от Христа, то как можем отново да се обърнем към Него?

На това светицата им отговорила:

- Много по-големият грях е отчайването от Божието милосърдие, отколкото поклонението на идолите; затова не се отчайвайте, не се съмнявайте в нашия милосърден и опитен Лекар, че може да излекува всички ваши язви: няма рана, която не би пожелал да излекува. Затова Той се и нарича Спасител, защото спасява всички; затова Той е и Изкупител, защото всички е изкупил; затова именно се и нарича Освободител, защото дарява свобода на всички. Стига само от все сърце да се обърнете към Него с покаяние, несъмнено и вие ще се сподобите с опрощение.

Тогава двете сестри, Христина и Калиста, паднали в нозете на светицата, заплакали и започнали да я умоляват да изпроси от милосърдния Бог да приеме тяхното покаяние и да им даде прошка.

Светата девица веднага със сълзи на очи въззовала към Господа:

- Боже, Който си казал: “не искам смъртта на грешника, но да се обърне и да бъде жив”!Господи Иисусе Христе, Който ни възвести, че “на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние”, прояви Твоята благост и над тези Твои овци, които дяволът искаше да похити, да ги откъсне от Тебе и ги върни в Твоята ограда, при Твоето стадо и о, Добри Пастирю, по техния пример да се обърнат всички, които са отпаднали от Тебе!

Минало известно време и Саприкий заповядал да повикат при него света Доротея, а с нея заедно Христина и Калиста; когато пристигнали, той попитал сестрите насаме:

- Успяхте ли да склоните Доротея към нашите богове?

Христина и Калиста с висок глас отвърнали:

- Ние сгрешихме и постъпихме твърде зле, когато се уплашихме от временните мъки и принесохме жертва на идолите. Затова помолихме света Доротея и тя ни вразуми да се покаем и да получим от Христа, нашия Господ, прошка за греховете си.

Саприкий, страшно разярен, раздрал дрехите си; той заповядал да завържат двете сестри заедно, като ги прилепят гърбом една о друга, и да ги хвърлят в насмолен казан, а после да сложат под него дърва, за да ги изгорят.

Тогава светите сестри започнали да се молят така:

- Господи Иисусе Христе! Приеми нашето покаяние и ни дарувай прошка!

Докато така изгаряли девиците, света Доротея, която гледала, възкликнала възрадвана:

- Вървете пред мене, сестри мои, и бъдете уверени, че греховете ви ще бъдат простени и вижте как сега отново сте намерили венеца на мъченичеството, който преди бяхте загубили; и ето, сега вашият милосърден Отец ще излезе да ви посрещне, също така развеселен, както от завръщането на блудния син; Той ще ви прегърне като скъпи Свои дъщери, ще ви прослави, ще ви възвеличи като Свои Ангели и ще ви причисли към сонма на светите мъченици.

Така светите жени Христина и Калиста, сестри от една утроба, се преставили страдалчески в покаяние, като приели от Христа заедно с прошката и венеца на победата.

След това Саприкий отново заповядал да хванат света Доротея, за да я подложат на мъчения, като я повесят, и да я мъчат както преди.

Но светицата сред страшните мъки била обзета от такава радост, сякаш вече влизала в чертога на своя възлюбен Жених - Христос.

Тогава Саприкий казал:

- Какво означава това - на лицето ти сякаш е изписана радост; ти изтърпяваш мъки, а изглеждаш твърде щастлива.

Света Доротея отвърнала:

- През целия си живот никога не съм се радвала така, както сега, но най-много се радвам за онези, чиито души дяволът чрез тебе беше отнел от Бога, но сега Христос отново възприе. Сега на небето е голяма радост: за техните души се радват Ангелите, веселят се Архангелите, заедно с тях тържествуват всички свети апостоли, мъченици и пророци. Затова, Саприкий, побързай да извършиш онова, което си замислил, за да мога и аз по-скоро да премина в блаженството на светите девойки и да се зарадвам на небето заедно с онези, с които заедно плаках на земята.

Тогава Саприкий заповядал да горят със запалени свещи светата мъченица. Тя, още повече възрадвана, със светнало от веселие лице, викала на съдията си:

- И ти си нищожен като твоите идоли!

След тези думи мъчителят заповядал да свалят света Доротея от дървото и да я бият с ръце.

- Да бъде смазано - казал - лицето, което ми се подиграва!

Биели светицата, а тя не преставала да се радва, докато онези, които я удряли, изнемощели.

Тогава игемонът издал следната смъртна присъда:

- Горделивата девица Доротея, която не пожела да принесе жертва на безсмъртните богове и да остане жива, а предпочете да умре неизвестно за какъв Човек, наричан Христос - заповядваме да бъде посечена с меч.

Като чула това, светата девойка високо възкликнала:

- Благодаря ти, душелюбче Христе, че ме призоваваш в Твоя рай и ме въвеждаш в Твоя пресвят чертог!

И ето че повели светата мъченица на смърт; когато излизала от преторията, един от учените съветници на игемона, на име Теофил, подигравателно рекъл:

- Слушай, невесто Христова, изпрати ми от рая на твоя Жених ябълки и цъфнали рози!

Света Доротея му отвърнала:

- Аз наистина ще направя това.

Пристигнали на мястото за посичане и мъченицата помолила палача да позволи за малко да се помоли на своя Господ. Когато завършила молитвата си, пред нея застанал Ангел Господен в образ на много красиво момченце. Върху една чиста кърпа то носело три прекрасни ябълки и три цъфнали рози.

Тогава светата мъченица му казала:

- Моля те, занеси ги на Теофил и му кажи: “Ето, получаваш онова, което поиска!”

Тя изрекла това, преклонила светата си глава под меча и след като била посечена, душата ? заминала при Господа Христа, своя Жених, Когото от младини възлюбила, а сега от Неговата ръка приела в небесния чертог венеца на победата.

А Теофил, като се подигравал с обещанието на светата девойка Доротея, казал на приятелите си:

- Днес, като водеха на смърт Доротея, която казваше, че е Христова невеста и се хвалеше, че ще влезе в Неговия рай, аз казах: “Слушай, невесто Христова - като отидеш в рая на твоя Жених, изпрати ми оттам няколко рози и малко ябълки.” А тя ми отвърна: “Наистина ще ти изпратя.”

Теофил разказал това и другарите му избухнали в смях. Но ето че пред него внезапно застанал Ангелът с трите прекрасни ябълки и трите цъфнали рози и му казал:

- Както ти обеща, светата девойка Доротея ти изпраща това от рая на своя Жених.

Тогава Теофил, като видял ябълките и цъфналите рози, ги взел и се провикнал високо:

- Христос е истински Бог и в Него няма никаква измама!

Другарите и приятелите му отговорили така:

- Ти, Теофиле, полудял ли си, или се шегуваш?

Той им отвърнал:

- Нито съм луд, нито се шегувам, а здравият разум ме принуждава да вярвам в истинския Бог, Иисус Христос.

- Но какво означава - запитали го - тази твоя внезапна промяна?

- Кажете ми, кой месец сме сега? - попитал Теофил приятелите си.

- Февруари - му отвърнали.

- По това зимно време - казал тогава Теофил - цяла Кападокия е покрита от студ и лед и няма нито едно дърво или какво да е растение, което да е украсено с листа. Следователно, вие как мислите - откъде са тези цветя и тези ябълки с клонки и листенца?

Като казал това, той им показал ялбълките и цъфналите рози.

Приятелите на Теофил, като видели плодовете и помирисали тяхното прекрасно благоухание, казали:

- Ние и по обичайното за плодове и цветя време не сме виждали подобно нещо.

На това Теофил отвърнал:

- Когато отвеждаха на смърт светата девойка Доротея, аз я мислех за безумна, защото тя наричаше Христос свой Жених и говореше само за Неговия рай. Тогава казах подигравателно като на безумна: “Като отидеш в рая на Жениха си, изпрати ми оттам ябълки и рози.” А тя ми отвърна: “Наистина ще го направя.” Тогава аз се присмях на думите, но сега, след нейното посичане, внезапно пред мен застана едно малко момченце на не повече от четири години, с неописуема красота; аз мислех, че то още не може да говори, но то, като ме побутна, започна да ми говори като възрастен мъж:

- Светата девица Доротея - ми каза то, - както ти бе обещала, ти изпраща подарък от рая на своя Жених.

То каза това, даде ми в ръцете изпратеното и стана невидимо. Като разказал всичко, Теофил възкликнал:

- Блажени са вярващите в Христа и онези, които страдат заради Неговото свято Име, защото Той е Истинен Бог и всеки, който вярва в Него, наистина е премъдър!

След тези и още няколко подобни негови думи се намерили и такива, които отишли при игемона да му кажат:

- Твоят съветник Теофил, който доскоро ненавиждаше християните и се стараеше да ги погубва с мъчителна смърт, сега на всеослушание хвали и благославя името на някой си Иисус Христос и мнозина от онези, които слушат речите му, започват да вярват в този Човек.

Игемонът тутакси заповядал да доведат при него Теофил и го попитал:

- Какво си говорел на всеослушание?

Теофил отвърнал:

- Хвалех Христа, Когото преди, до днешния ден, хулех.

Игемонът му казал:

- Учудвам ти се, разумен човек си, а започваш да прославяш Името на Онзи, Чиито последователи доскоро преследваше.

- Затова повярвах в Христа, че е истинен Бог - отвърнал Теофил, - защото Той внезапно ме отвърна от заблудата към пътя на истината и благоволи да опозная Него, Истинския Бог.

Тогава игемонът казал:

- Всички, склонни към мъдрост, с годините все повече и повече омъдряват, а ти от мъдър внезапно стана безумен, наричайки Бог Оногова, Когото иудеите разпнаха, както си чувал и от самите християни.

Теофил отвърнал:

- Чувал съм, че Христос е бил разпнат, но съм се заблуждавал, като не Го смятах за Бог и ежедневно Го хулех. Сега обаче се разкайвам за прежните си заблуди и хули и Го изповядвам като Бог Истинен.

- Кога и къде стана християнин - запитал го игемонът, - след като до днес принасяше жертви на боговете?

- В същия час - отвърнал Теофил, - когато повярвах в Христа, аз Го изповядах, тогава и станах християнин. Сега с цяло сърце вярвам в безсмъртния Христос, Божия Син, проповядвам Неговото истинско име, име свято, име непорочно - име, в което няма да се намери нито лицемерие, нито онази заблуда и лъжа, която изпълва идолите.

Тогава игемонът казал:

- Така значи, нашите богове са заблуда?

- Как могат да не са лъжливи идолите - отвърнал Теофил, - които човешката ръка ги е изрязала от дърво, изковала от мед и желязо или изваяла от олово, по които са се загнездили сови, паяци тъкат мрежите си, а пък отвътре са пълни с мишки? И ако сега аз говоря неистини, то нека да бъда лъжлив човек. Сам прецени дали казвам истината. Но тъй като аз не лъжа, ти самият скоро ще приемеш истината и ще се отвратиш от лъжата. Защото след като си съдия, който заради лъжата трябва да осъжда другите, и самият ти си длъжен да се обърнеш от лъжата към истината - към Христа Бога.

Тогава игемонът казал:

- Значи нашите богове не са живи същества?

- У идолите ние намираме подобие на човешкото - отвърнал Теофил, - но те са безчувствени. Бог пък е невидимо същество, живо и Подател на всеки живот. Идолите, ако са направени от добър материал, обикновено ги пазят, да не ги похитят крадци. Небесният Бог пък никой не Го пази, а Той опазва всичко, с грижа за Своето създание.

Тогава хегемонът възкликнал:

- О, нещастни Теофиле! Виждам, че искаш да загинеш от страшна смърт.

- Стремя се да намеря добрия живот - отвърнал блаженият Теофил.

Игемонът рекъл:

- Знай, че ако упорстваш в безумието си, ще те подложа на страшни мъки, след което ще заповядам да те предадат на жестока смърт.

- Сега аз само това искам - да умра за Христа Бога - отвърнал Теофил.

- Спомни си твоя дом, жената, децата, роднините - казал игемонът - и не се предавай глупаво на страшна смърт, защото това наистина е безумие - да предадеш доброволно себе си на мъчения и смърт, с каквито обикновено наказват разбойниците.

Светият мъченик отвърнал:

- Това не е безумие, а най-висша премъдрост - заради неописуемите вечни блага и вечния живот да приемеш преждевременна смърт, без да обръщаш внимание на кратките и временни страдания.

Тогава игемонът казал:

- Значи за себе си избираш мъченията вместо спокойствие и предпочиташ смъртта пред живота?

- Аз и от мъченията се страхувам - отвърнал Теофил, - и пред смъртта се ужасявам, но от онези мъчения, които ще бъдат без край, и се ужасявам от онази смърт, която води със себе си вечна присъда. Мъченията, на които ти можеш да ме подложиш, бързо ще свършат, но присъдата, приготвена за идолопоклонниците, е безконечна.

Тогава игемонът заповядал да повесят свети Теофил гол на едно дърво и да го бият жестоко. Когато започнали да бият светеца, той произнесъл:

- Сега аз съвсем съм християнин - повесен съм на дърво, а то е подобно на Кръста. Затова, благодаря Ти, Христе Боже, задето ми дари да бъда повесен на Твоето Знамение.

- Нещастнико - казал игемонът, - пожали тялото си!

- Нещастнико, пожали душата си! - отвърнал Теофил. - Аз не щадя своя временен живот, но затова пък душата ми навеки ще бъде спасена.

Тогава мъчителят, още повече разгневен, заповядал да стържат мъченика с железни нокти и да го горят със свещи. А светецът, сякаш не изпитвал страдания, радвал се в мъченията си и само произнасял:

- Христе, Сине Божий, Теб изповядвам, съедини ме с лика на светиите Си!

При това лицето му било радостно.

След като слугите на мъчителя изнемощели от своите усилия, игемонът Саприкий издал следната смъртна присъда над светеца:

- На Теофил - който досега не пожела да принесе жертва на безсмъртните богове и вече се е развратил, и дори се е отвърнал от нашите богове към християнското сборище - заповядваме да му се отсече главата с меч.

Свети Теофил, като чул това, възкликнал:

- Благодаря Ти, Христе Боже мой!

С радост преклонил светата си глава под меча. Посечен, той се увенчал с венеца на мъченичеството, отишъл при Господа в единадесетия час на живота си, но приел отплата наравно с първите- в царството на нашия Бог Христос, на Когото с Отца и Светия Дух чест и слава навеки. Амин.