Честване на празника „Достойно ест“
На Атонския полуостров близо до Карея се намира долината “Пение”, в която е построена монашеска килия.
Преданието разказва, че в келията живеел един стар и добродетелен монах, на име Гавриил, с послушника си. Веднъж той отишъл на бдение в Карея и казал на своя ученик: “Чедо, аз отивам да послушам бдението, а ти остани и колкото можеш, чети последованието.”
През нощта някой потропал на вратата. Дошъл непознат монах и останал цялата нощ. По време на утринната служба пеели последователно и когато стигнали до песента “Честнейшую Херувим...”, чужденецът запял друго начало: “Достойно ест яко воистину блажити тя, Богородицу” - “Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице...”
Послушникът се удивил на това пеене и казал: “Ние никога не сме слушали тази песен от древните. Моля те, напиши ми я за спомен.”
Чужденецът поискал мастило и хартия, но ученикът не намерил. “Донеси ми тогава каменна плоча.” И с пръста на ръката си написал като на восък думите на песента и казал: “Отсега нататък така пейте всички православни.” И като казал това, станал невидим. Това се случило през 982 година.
Гостът бил Ангел, изпратен от Бога, да открие на човеците тази ангелска песен, достойна за Света Богородица. Може би това бил самият Архангел Гавриил, както пише в старите богослужебни книги за този ден: Събор на Архангел Гавриил в долината “Пение”.
Когато старецът се върнал, послушникът му показал каменната плоча с надписа. Старецът се удивил от станалото чудо. Отнесли плочата в Карея, по-късно в Цариград и тогавашният Патриарх написал до всички патриарси и оттогава тази ангелска песен се пее от всички православни.
