Преподобният Петър бил грък, воин със звание воевода. Той приел монашество поради следния случай.

 

 

Веднъж Петър бил изпратен да воюва в Сирия. Гръцката войска претърпяла поражение от враговете, Петър бил пленен и с мнозина други пленници отведен в Арабия, в град Самара, около река Ефрат. Там бил хвърлен в тъмница и окован в железни окови. Размишлявайки в тъмницата за предишния си живот, Петър си припомнил, че преди много пъти замислял да се отрече от света и да приеме монашеството. Тогава разбрал, че Бог го наказва с тоя тежък плен заради това, че не се е постарал да изпълни доброто си намерение. Разкайвайки се за нерадението си и горещо оплаквайки предишния живот, Петър търпеливо понасял страданията си, като съзнавал, че справедливо ги е заслужил.

 

 

Като останал в тъмницата дълго време и не се надявал да получи избавление от хората, Петър започнал усърдно да се моли на всесилния Бог, Който можел по Своите неведоми за човеците пътища да го освободи от тъмницата, както някога извел Адама от ада и освободил апостол Петър от тъмницата на Ирода. Заедно с това призовавал на помощ и молел за застъпничество пред Бога великия чудотворец свети Николай, бърз помощник на изпадналите в беда: по Божието устроение Петър отдавна хранел голяма любов и вяра към свети Николай и често се обръщал към него за помощ. Към молитвата си присъединил и обещанието, ако се избави от оковите, да не се завръща в света, да не отиде дори в своя дом, но незабавно да се отправи там, където го прати Бог за изпълнение на монашеския подвиг. Той възнамерявал, ако само Бог го освободи от оковите, да отиде в Рим и там, при гроба на свети първоапостол Петър да приеме пострижение и да даде обет за отречение от света. Като се молел за това, Петър си наложил пост: вкусвал храна през два или три дни, и то по малко, и накрая се отказал от храна за цяла седмица. Когато седмицата привършвала, насън му се явил във видение Христовият светец Николай и му казал:

- Чух молитвата ти, приех въздишките на сърцето ти и молих милосърдния и човеколюбив Бог за тебе. Но понеже ти самият не бързаше да изпълняваш заповедите Му, и Той не иска да те освободи скоро от оковите, като устройва най-доброто за твоето спасение. Обаче ти, по уверението на милосърдния Господ, Който в светото Евангелие ни дава надежда с думите: “искайте и ще ви се даде... хлопайте, и ще ви се отвори”, не оставяй молитвите и хлопай в дверите на Неговото благоутробие, та с милосърдието Си да те освободи от оковите и да ти отвори вратите на тъмницата. Само бъди търпелив в молитвата и в очакването на Божията милост.

Като казал това, свети Николай посъветвал Петър да подкрепи тялото си с храна и станал невидим. Щом станал от сън и се подкрепил, Петър отново и още по-прилежно започнал да се моли и денем, и нощем, с благата надежда за избавление, непрестанно призовавайки помощника си свети Николай.

 

 

След някое време свети Николай отново му се явил насън в образа сякаш на опечален мъж и се обърнал към него с тихи и кротки слова:

- Брате, бъди уверен, че не преставам да умолявам за тебе Божията благост, но не зная поради какви съдби и какви усмотрения Господ отлага избавлението ти. Обаче не се отчайвай в милосърдието му: милостивият Владика понякога отлага изпълнението на молитвите ни заради наша полза, така че този, който скоро получава измоленото, да не пренебрегне Неговата благодат. При това Господ желае и други благоугодили Нему да се молят за тебе. Ако призовеш на помощ великия молитвеник, чието име ще ти кажа, ще го придобиеш като свой ходатай, и вярвам, че ако заедно се помолим за тебе, Човеколюбецът ще ни чуе.

- Кой, свети владико - попитал Петър, - може по-скоро от тебе да умилостиви Бога? С твоето молитвено застъпничество се спасява целият свят - та нали целият християнски род прибягва към тебе и чрез тебе получава избавление от бедите си.

- Знаеш ли, Петре - запитал свети Николай, - праведния Симеон, наричан Богоприемец, понеже приел на ръцете си Христа Господа, донесен в храма на четиридесетия ден от рождението Му?

- Зная, светителю Божи - отговорил Петър, - тоя праведен мъж, за когото говори светото Евангелие.

- Двамата с тебе, ти и аз, ще изпросим молението му - продължавал свети Николай, - и тогава всичко недовършено, добре ще завърши: праведният Симеон има велика сила и дръзновение пред Бога, стои близо до престола Му заедно с Пречистата Владичица Богородица и светия Предтеча Иоан.

Като казал това, свети Николай си отишъл.

А Петър, като станал от сън, отново се посветил на усърдна молитва и усилен пост, призовавайки на помощ заедно със свети Николай и свети Симеон Богоприемец.

Когато преблагият Бог, умоляван от Своите велики угодници, пожелал да избави страдащия от оковите, по Божие произволение Христовият светител Николай се явил за трети път на Петър, наяве, заедно със свети Симеон.

- Дерзай, брате Петре - казал светителят, - остави своята печал и разкажи за обетите си на общия ходатай и мой съмолитвеник и му въздай благодарение в Бога.

Петър вдигнал очи и видял честния лик на свети Симеон, озарен със сияние, със златен жезъл в ръка, облечен в старозаветен свещенически ефод. При вида на тоя дивен старец Петър изпитал голям страх. Но свети Симеон му рекъл:

- Ти ли си тоя, който усърдно молеше брата Николай да те освободи от оковите?

От страх Петър едва смогнал да отвори уста и да отговори на свети Симеон:

- Аз съм, угодниче Божий, който придобих и тебе като свой застъпник пред Бога.

- Ще изпълниш ли твоя обет - попитал свети Симеон - да станеш монах и да живееш добродетелен живот?

- Да, владико - отговорил Петър, - с Божията помощ ще го изпълня.

Светецът рекъл:

- Ако обещаеш да изпълниш това, можеш безпрепятствено да излезеш от тъмницата и да идеш където пожелаеш: никое препятствие не ще те задържи тук.

Тогава Петър показал на светеца окованите си нозе и щом свети Симеон едва докоснал оковите със златния жезъл, желязото се разтопило като восък. Петър се изправил и като видял тъмницата отворена, излязъл и последвал светите Симеон и Николай. Когато били вече вън от града, Петър обмислил положението си и рекъл:

- Не е ли сън всичко това, което виждам?

Тогава свети Симеон се обърнал към него:

- Защо смяташ за сън милостта Божия, която се върши явно? Нима не виждаш добре къде си и кого следваш?

След тия думи свети Симеон поверил Петър на свети Николай и ги оставил. Когато настъпил денят, свети Николай запитал:

- Взел ли си нещо да се препитаваш по пътя?

- Не, господине, нищо не съм взел - отговорил Петър.

Тогава свети Николай му заповядал да иде в една градина наблизо и казал:

- Там ще видиш едного, който ще ти даде плодове. Вземи колкото искаш за из път и ме последвай.

Петър наистина срещнал в градината човек, който му дал плодове; той ги взел и отново последвал свети Николай. Двамата за кратко време стигнали гръцката земя. Тогава светецът му казал:

- Ето, брате, ти си на своята земя и имаш достатъчно време, за да изпълниш обета си. Скоро го изпълни, за да не попаднеш отново в самарската тъмница.

След тия думи светителят станал невидим.

 

Петър принесъл хвала на Бога и на застъпниците си свети Николай и свети Симеон и пожелал незабавно да осъществи намерението си. Той не отишъл в дома си да се види със сродниците си, но се отправил в Стария Рим, за да въздаде на Всевишния оброците си и да изпълни всичко, което изрекли устата му в дните на печал. Христовият светител Николай, като взел Петър под своето покровителство, не го оставял, и както преди, по пътя от Арабия за Гърция, го съпровождал видимо, така и при пътешествието му от Гърция за Италия пребивавал невидимо с него. Светителят Христов постоянно го наблюдавал и го поощрявал като чедолюбив баща и милостив възпитател, като бодър и неотстъпен защитник.

 

 

Когато Петър наближавал Рим, светителят Николай се явил насън на папата, държейки за ръка един мъж, и му разказал как го освободил от самарската тъмница, а също споменал и за това, че тоя мъж е дал обет да приеме пострижение на гроба на свети първоапостол Петър. Светителят назовал и името на мъжа и наредил на папата да го приеме и скоро да изпълни желанието му. Папата станал от сън и размишляйки за видяното, се отправил в църквата на свети първоапостол Петър, за да отслужи Божествената литургия, преизпълнен с желание наяве да види мъжа от своя сън. Денят бил неделя и храмът бил пълен с народ, затова сред многолюдието папата не могъл да открие с очи онзи, когото желаел да види. Тогава след дълго търсене, високо възкликнал:

- Петре, дошъл от гръцката земя, когото свети Николай освободи от самарската тъмница, ела при мене!

Петър веднага излязъл от тълпата, приближил се до папата и като паднал в нозете му, казал:

- Ето твоя раб, владико.

Петър изказал учудването си, че той го нарекъл по име, защото папата не само не го познавал, но не го бил и виждал; пък и сам Петър никому не бил разказал за освобождението си. Папата отговорил:

- Не се учудвай на това, Петре. Великият светител Николай ми разказа всичко за тебе.

После приел с любов Петър и го постригал на гроба на апостола, както обещал. След пострижението папата го оставил задълго при себе си, като го поучавал и наставлявал по пътя на спасението, а после по Божие повеление го отпратил от Рим с такива думи:

- Чедо, иди там, където пожелае да те насочи Бог. Да бъде с тебе милостта Му, като те наставлява по пътя и те пази от коварството на дявола.

Блаженият Петър паднал в нозете на папата и рекъл:

- Сбогом и прощавай, честни отче, ученико Христов и съобщник на моя застъпник свети Николай, и се помоли за мен, грешния.

Като приел благословение от папата и се простил с целия клир, Петър с надежда за Божието застъпничество напуснал Рим, за да се завърне в гръцката земя. Когато стигнал брега на морето, видял кораб, който тръгвал на изток, и се качил на него. Вятърът бил попътен и плаването започнало благополучно.

Пътували дълго, без да спират, и само недостигът на хляб накарал моряците да хвърлят котва около някакво селище. Те отишли в една от къщите му, за да изпекат хляб, и намерили стопанина и всичките му домашни да лежат болни. Изпекли хляба и казали на един от своите:

- Вземи топъл хляб и го занеси на кормчията и на отеца.

Като чул това, стопанинът запитал моряците какъв отец пътува с тях. Те отговорили, че с тях е монахът Петър.

- Умолявам ви - обърнал се стопанинът към моряците, - помолете този отец да дойде в дома ми, за да принесе молитва за нас, болните, и да ни благослови. Виждате, че от тая страшна болест почти умираме.

 

 

Моряците предали това на монаха. Поради смирението си и като не желаел да се разкрива, Петър отначало отказвал да иде при тоя човек, но убеден от молбите и подтикнат от човеколюбие, накрая отишъл, защото знаел, че смъртта наистина е близо до този човек. Като прекрачвал прага на дома, рекъл: “Мир на този дом и на живеещите в него.” Със словото на Петър стопанинът веднага бил изцелен от тежкия недъг, и като усетил, че е здрав, станал от одъра сякаш след сън. Тогава паднал в нозете на преподобния и ги целувал със сълзи на благодарност. Всички, видели чудесното изцеление, усетили голям страх и прославили Бога. А стопанинът обиколил с преподобния всички други болни. Петър осенил всеки с кръстно знамение и те оздравели. После той побързал да се върне на кораба, където всички му се поклонили като на голям Божий угодник. А изцеленият заедно с домашните си взел хляб, вино и елей и дошъл на кораба, за да благодари на преподобния за полученото изцеление. Светецът похвалил неговото усърдие, но му казал да благодари не на него, а на Бога, и не поискал да приеме даровете. Тогава оня човек паднал в нозете му и рекъл:

- Възлюбени рабе Христов, ако не приемеш това от нашите ръце, не ще има радост в дома ни.

 

Моряците също го уговаряли да вземе даровете. Едва тогава той се съгласил, после благословил и отпратил човека и домашните му, а донесеното дал на моряците, без да яде нищо от него. По-нататък преподобният се хранел само с този хляб, и то вечер, а за питие имал малка чаша морска вода, която Господ претворявал за него в прясна.

 

 

Веднъж преподобният Петър задрямал и във видение му се явили Пречистата Владичица Богородица, сияеща по-ярко от слънце със светлината на небесната слава, и светителят Николай, който предстоял пред Нея с благоговение. Свети Николай посочил Петър и казал на Богородица:

- Владичице! Ти благоволи да освободиш Твоя раб от тежките окови и Ти му покажи мястото, където да завърши живота си.

- На Атонската планина - отговорила Богородица - ще намери покой. Това място е Моят жребий, даден ми от Моя Син и Бог, та онези, които се отказват от вълненията на света и поемат по-силни духовни подвизи, с вяра и любов призовавайки името Ми, без печал да прекарат тук временния живот и заради богоугодните си дела да наследят вечния. Много обичам това място и желая да умножа монашеския чин, от който никога не ще отстъпи милостта на Моя Син и Бог, ако опазят спасителните заповеди. Аз издигам монашеските обители на тая планина на юг и на север и монасите ще я владеят от море до море, а името им ще се прослави по цялата земя. Аз ще бъда защита за онези, които търпеливо се подвизават в пост на Атонската планина.

 

 

С такова видение се сподобил преподобният Петър. Като станал от сън, той въздал благодарение и хвала на Христа Бога, на Пречистата Божия Майка и на великия отец Николай. А корабът се движел бързо с попътен вятър. Но щом приближили към Атонската планина, застанал неподвижно, въпреки че вятърът издувал платната му и мястото било дълбоко. Моряците в страх се питали какво ли означава това. А Петър, като видял недоумението им, казал:

- Чеда, кажете ми как се нарича това място.

- Това е планината Атон - отговорили те.

- Мисля, че корабът стои неподвижно заради мене - рекъл светецът. - Заведете ме на брега и ме оставете там. Ако не сторите това, няма да отплавате оттук.

Моряците не искали да се противят на Божията воля и със скръб се разделили със светия отец. Те приближили брега и го оставили там със сълзи и плач:

- Днес се лишаваме от голяма защита и помощ.

- Бог е човеколюбив - утешавал ги светецът. - Той е навсякъде и всичко изпълва, Той ще бъде ваш Спътник и ще ви опази от всяко зло.

 

Като казал това, преподобният отдал на моряците прощален поздрав в Господа, осенил кораба със знамението на честния кръст, благословил всички и с мир тръгнал по пътя си. Отправил се към скалите, преминавайки много блата, пропасти и гори, докато не намерил за жилище една тъмна пещера, в която имало много змии и дори бесове. Колко нападения от бесовете и колко бедствия претърпял там преподобният, е невъзможно да се опише. Тук ще припомним за поука само някои от тях.

 

 

Преподобният Петър се заселил в пещерата и ден и нощ прекарвал в молитва, отказвайки се напълно от храна в продължение на две седмици. Дяволът не бил в състояние да понесе такова постническо търпение. Той събрал воинствата си и ги въоръжил като за война: със стрели, лъкове, мечове и копия. Втурнал се разгневен, със страшни и силни викове в пещерата, понеже желаел да прогони светеца. Тогава едни от бесовете опънали лъковете си и заплашили светеца със стрели, други - с копия, а някои извадили мечовете си, възнамерявайки да пронижат ребрата му, други пък хвърляли големи камъни с такава сила, че земята се разтресла и пещерата едва не се срутила. Преподобният не се надявал да остане жив и само повтарял:

- Тук ще умра, ако е угодно на моя Бог.

След това вдигнал очи и като прострял ръце, възкликнал:

- Пресвета Богородице, помогни на мене, Твоя раб.

Щом чули това страшно и ужасно за тях, а за нас - сладко и приятно име на Богородица, бесовете веднага изчезнали. А светецът призовавал името на Господа Иисуса Христа: “Господи Иисусе Христе, не ме оставяй”, и с него като с бич прогонвал бягащите. Оттогава козните на бесовете се прекратили до време и Петър, пребивавайки в покой, прославял Бога и Пречистата Богородица. Отначало за храна на преподобния служел малкото хляб, който взел от кораба, а после, когато той свършил - пустинните треви и плодовете на дивите дървета. Така Петър се хранел дотогава, докато ангел не започнал да му носи небесна храна, за което ще разкажем по-късно.

 

 

Петдесет дни след първото вражеско нашествие дяволът с многобройното си войнство отново се въоръжил против непобедимия Христов воин. Накарал всички зверове и влечуги на тая планина да идат в пещерата на преподобния, а заедно с тях дошъл и самият той с помощниците си, превърнати също в различни зверове и гадини. Тогава станало нещо страшно: едни от зверовете пълзели в нозете на светеца, други викали със страшни гласове, а някои разтваряли уста и се устремявали към него, сякаш искали жив да го погълнат. Преподобният, като се оградил с кръстното знамение и призовал името на Христа Бога и на Пречистата Божия Майка, унищожил силата им и ги прогонил от себе си, тържествувайки и радвайки се заради Бога, своя Спасител.

 

 

Преподобният прекарал първата година от пустинническото си житие в чести битки с бесовете. След това дяволът започнал да изкушава преподобния по друг начин. Веднъж той приел образа на един юноша, който служел на Петър в света, докато бил воевода. В неговия образ дяволът дошъл при преподобния и паднал на гърдите му, като че желаел да го целуне, бидейки преизпълнен с мерзост. След това със сълзи заговорил:

- Чухме, наш господарю, как си бил взет на война, отведен в Самара и хвърлен в ужасна тъмница, и как Бог с молитвите на светия наш отец Николай те е освободил и довел в Гръцката земя. Като научихме това, ние, твоите домашни, с плач и ридание те търсехме навсякъде и обходихме много градове и села, разпитвайки за тебе. Но като не те намерихме и не научихме къде се намираш, възнесохме усърдни молитви със сълзи към свети Николай, да ни открие къде пребиваваш ти, нашето съкровище. Свети Николай, който е бърз помощник на всички, не презря молитвите ни, откри ни всичко за тебе и ние се възрадвахме. Аз побързах преди всички да дойда при тебе, моя господин. Стани и се върни в дома си, за да видят всички лицето ти и да прославят за тебе Бога, Който по чуден начин те избави от окови и плен. За безмълвието си не се грижи, понеже и там има манастири и удобни места и ти можеш да се заселиш, в която обител пожелаеш. Освен това сам разсъди справедливо: какво повече обича Бог - отшелничеството в пустинята, в дебрите на планините, което донася полза само на отшелника, или житието на богоугоден и боговдъхновен мъж, който с учението си обръща към Бога и наставлява по пътя на спасението мнозина. Наистина, второто е по-добро, както свидетелства и Сам Бог в светото Писание: “ако извлечеш скъпоценно от нищожно, ще бъдеш като Моите уста”. Защото и ти знаеш, че в нашия град мнозина са затънали в блатото на страстите и търсят такъв човек, който да може да ги призове към покаяние. На тебе, господине мой, ще ти бъде отредено по-голямо въздаяние от Бога, ако дойдеш и ги обърнеш към Него. И защо презираш и отбягваш нас, твоите раби, които с цялото си сърце те любят, като се криеш в пустинята?

Това и много друго му говорел бесът със сълзи, така че светецът малко се смутил и като се просълзил, му рекъл:

- Тук ме доведе не човек, не ангел, а Самият Бог и Пречистата Богородица, и ако те не ми заповядат да си тръгна оттук, няма да оставя това място.

А бесът, като чул името на Бога и на Богородица, веднага изчезнал. Светецът се учудил на бесовските мрежи, но като се оградил с кръстното знамение и устремил ума си към Бога, пребивавал в покой.

След седем години лукавият враг се преобразил на светъл ангел и с оръжие в ръце застанал близо до пещерата, призовавайки:

- Петре, рабе Христов, дойди при мене и ще ти възвестя добра вест!

- Кой си ти - отговорил светецът, - дето желаеш да ми кажеш добра вест?

- Аз съм Божий архистратиг - отговорил лукавият изкусител, - пратен при тебе. Укрепявай се, бъди мъжествен и се радвай и весели, понеже Бог ти е приготвил славен престол и неувяхващ венец. Сега остави това място и иди в света, за да принесеш полза на мнозина. Ето, и водният извор покрай тебе по Божие повеление изсъхна, та да измрат от безводие всички зверове, които те смущават.

Като говорел това, лукавият враг пратил друг бес да задържи, по Божие допущение, течението на потока. А Петър със смиреномъдрие отговорил на лъстивите дяволски слова:

- Кой съм аз, подобният на смраден пес, та да ми се явява архистратиг Господен?

- Не се учудвай, рабе Божий - отговорил бесът. - Надминал си Моисея и Илия, Даниила и Иова: Моисея и Илия си надминал с поста си, Даниила - със змиите и зверовете, чиито уста прегради, а Иова - с търпението си. Затова ще се назовеш велик на небето. Стани и виж - водата вече спря. Иди в манастирите, които са в света, и Аз ще съм с теб и чрез тебе ще спася мнозина, казва Господ Вседържител.

- Нека ти е известно - отговорил светецът на беса, - че не ще си ида дотогава, докато не ми посочи това моята Помощница Пресвета Богородица и застъпникът ми в бедите - светителят Николай.

Бесът, като чул името на Богородица и светителя Николай, веднага изчезнал. А светецът, познал лукавството на дявола, но и неговото безсилие, се обърнал към Бога с думите:

- Господи Иисусе Христе Боже мой! Моят противник “като рикащ лъв обикаля и търси” да ме погълне, но Ти с всевластната си ръка ограждаш мене, Твоя раб. Благодаря Ти, понеже не отстъпи от мене. На Тебе се моля, Преблаги Владико, не ме оставяй до края.

През нощта в сънно видение на преподобния Петър се явила застъпницата на християните, човеколюбивата Владичица Богородица заедно със свети Николай и казала:

- Сега не се страхувай от козните на дявола, понеже Господ е с тебе. Ангел Господен сутринта ще те посети и ще ти донесе манна за храна, защото му е наредено от Бога всеки четиридесет дни до края на живота ти да ти я носи за препитание.

Тя показала манната на свети Петър и рекла:

- Ето, тази храна ще ти се донася на всеки четиридесет дни през твоя живот.

Като казала това и благословила свети Петър, Владичицата станала невидима. А Петър паднал по очи и целунал земята, където стъпвали нозете на Богородица и свети Николай. На сутринта, както възвестила Божията Майка, се явил ангел Божий и му донесъл небесна храна, оставил я и си отишъл. Петър благодарил на Бога и Пречистата Божия Майка, после вкусил от манната, донесена му от ангелските ръце, и така се подкрепил от нея, че можел четиридесет дни да прекара без храна. След това на всеки четиридесет дни ангелът подавал манна на преподобния и Петър се засищал за четиридесет дни. Така преподобният прекарал в безмълвие, пост и молитва 53 години. За това време се прекратили всички дяволски козни, които в началото особено често го смущавали: той прогонил с Божията помощ привиденията, мечтанията и страховете. През всичките години, прекарани в планината, преподобният не виждал човешко лице, нямал дрехи да покрие тялото си и нищо от онова, което е потребно на човешкото естество, само небето му било покров, а земята - постеля. През лятото го изгарял зной, а през зимата мръзнел от студ, но той понасял всичко това от любов към Бога и заради бъдещото въздаяние.

 

 

Когато Господ пожелал да открие на хората Своя раб, по особения Му промисъл се случило следното. Един ловец отишъл да ловува в Атонската планина. Като преминал скалистите места и дълбоките долини, пресечени от множество високи хълмове, стигнал до мястото, където прекарвал ангелското си житие преподобният Петър. Когато наближил, ловецът видял един голям елен да излиза от гората и игриво да бяга пред него. Той подгонил прекрасното животно и цял ден го преследвал, за да го убие, докато еленът, по Божий промисъл, не стигнал пещерата на преподобния и застанал там неподвижно. Тогава ловецът видял отдясно на звяра един гол мъж с гъста брада, с коси до кръста, а тялото му било обрасло като на животно. Като видял преподобния, ловецът се изплашил много и побягнал назад. Тогава Петър го повикал с висок глас:

- Брате! Защо се страхуваш и бягаш от мене? И аз съм човек като тебе, а не бесовско видение, както си мислиш. Върни се и се приближи, и аз ще ти разкажа всичко за себе си, понеже Господ те праща тук.

 

 

Като чул глас, ловецът спрял и със страх се приближил до преподобния отец. Светецът го ободрил, прегърнал го и го разцелувал в Господа и започнал да му разказва за себе си: как в чин воевода бил пленен във войната, как бил хвърлен в самарската тъмница и как с явяването на свети Николай и свети Богоприемец Симеон се освободил от оковите, как отишъл в Рим и се върнал оттам, как се заселил в тая планина и как се борил, с какво се препитавал и колко години прекарал в уединение. Ловецът се учудил на разказа на светеца, бил поразен и с умиление казал:

- Сега разбрах, че ме посети милостта на Господа: Той ме сподоби да видя тайния Му угодник - тебе, отче. От тоя ден винаги ще пребъдвам с тебе, рабе Божий.

- Не е речено така, чедо - му казал преподобният. - Отначало се върни в дома си и изпитай себе си: можеш ли да понесеш постническите и отшелническите подвизи? А го стори така: въздръж се от месо, вино, сирене и масло, и преди всичко от жена си, имуществото си раздай на бедните, прилежно се моли и пости, изпитвайки себе си със съкрушена душа. Така прекарай година и като изтече, ела при мене, и каквото е угодно Богу, това ще трябва да изпълниш.

Като казал това, Петър дал на ловеца като завет молитва и благословия. После го отпратил за дома и го напътствал:

- Чедо! Иди си с мир и не предавай никому тайната, която ти открих: лесно се краде съкровище, известно на мнозина.

Ловецът се поклонил и си тръгнал, прославяйки и благодарейки на Бога, че го е сподобил да види и да беседва с такъв Негов угодник. Като се върнал вкъщи, изпълнил всичко, което светецът му заръчал.

След година той заедно с двама монаси и брат си тръгнал с кораб и спрял срещу мястото, където обитавал Петър. Като слезли от кораба, тръгнали направо към вътрешността на планината. Ловецът, подтикван от гореща любов, изпреварил всички и побързал към пещерата. Той намерил преподобния отец да лежи мъртъв на земята: ръцете му били сложени на кръст на гърдите му, очите били затворени и тялото му било готово за погребение. Като видял това, ловецът се ужасил, паднал над тялото на преподобния и започнал да ридае. Когато дошли спътниците му и видели чудния мъртвец и приятеля си да плаче над него, запитали:

- Кой е този мъртвец и защо така жално плачеш за него?

Тогава ловецът със сълзи им разказал подробно житието на преподобния, както го чул от устата му предното лято. Разказът за чудните дела на починалия отец умилил сърцата на слушателите и те плакали и съжалявали, че не са се удостоили да видят жив тоя велик Божий раб и да беседват с него. Братът на ловеца, обзет от нечист дух, едва докоснал мощите на Божия угодник и веднага получил изцеление. Бесът го хвърлил на земята с вик:

- О, Петре! Не ти ли стига, че ме прогони от твоята пещера, та ме прогонваш и от сегашното ми жилище!

С тия думи бесът като дим излязъл от устата на човека, който лежал като мъртъв. След известно време той станал, здрав телесно и душевно, и казал на брата си:

- Благодаря ти, брате, че ме доведе тук за мое добро.

 

 

А после, като припаднал към мощите на преподобния, изцеленият с радост и благодарност ги целунал. След това взели честните мощи и ги пренесли в едно голямо селище. Като чул за многото изцеления от мощите на светеца, епископът на тоя град заедно с клира взел целебните останки на свети Петър и ги пренесъл с почести в своята епископия. Положил ги с благовония в драгоценен ковчег и ги погребал в църквата след три дни и три нощи всенародни славословия на Пресветата Троица, Отца и Сина и Светия Дух - Бога, Когото слави цялото творение сега и всякога и во веки веков. Амин.

 

 

Отдалечил се от човешко съжителство, в каменни пещери и пукнатини си живял, Петре, от Божествено желание и любов към твоя Господ, от Когото си приел венец: непрестанно моли да се спасим.