Свети пророк Елисей бил син на Сафат от коляното Рувимово. Родил се в град Авел-Мелох и бил велик чудотворец. Самото му рождение било съпроводено с чудесни явления: в град Силом, далеч от Иерусалим, имало златна телица, на която падналите в идолопоклонство израилтяни се покланяли като на Бог и принасяли жертви. В часа на Елисеевото рождение бездушната телица заревала така силно, че я чули чак в Иерусалим. Всички много се дивели на това, а един свещеник, преизпълнен с Дух Свети, казал:
- Велик Божий пророк се е родил днес и той ще разруши истуканите и ще съкруши силните!

Когато Елисей достигнал пълнолетие, прекарвайки живота си в девствена чистота, за да угоди повече на Бога, Бог го призвал за пророческо служение. Това станало така. Веднъж Елисей орал земята с дванадесет рала волове. Пророк Илия, който по това време се намирал на планината Хорив и говорил с Бога, получил от Него повеление да помаже Елисей за пророк вместо себе си. И когато Елисей бил в полето, пророк Илия го наближил и хвърлил кожуха си върху него, и като му предал волята Господня, го нарекъл за пророк и му заповядал да го следва. Елисей начаса оставил всичко и бил готов с цялото си усърдие да следва светия Божий пророк Илия, но само измолил от него позволение за кратко да се завърне вкъщи и да се прости с баща си и майка си. У дома си той заклал воловете, с които орял, насякъл плуга и го запалил, и като опекъл на него воловете, раздал на хората и съседите си за угощение. После целунал баща си и майка си и незабавно последвал Илия, и му служел, поучавайки се от него на Божиите тайни. По Божията благодат той станал пророк, не по-малък от учителя и наставника си Илия. Когато на Бога било угодно да грабне раба Си Илия във вихрушка с огнена колесница на небето и да го пресели в рая, Илия запитал Елисей какъв дар желае от Бога, за да му го изпроси със своята молитва.

 

- Искай - казал Илия - каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе.
Елисей не поискал нещо земно и временно, защото, като оставил всичко заради Бога, не му било нужно нищо на земята. Той не искал от Илия нито здраве за тялото си, нито дълги дни живот, защото, очаквайки да наследи вечния, не желаел дълго да пребивава във временния. Той си изпросил благодатта на Светия Дух, която била в Илия, да се преумножи в него самия.
- Пророческият дар и дарът за чудотворство, който е в тебе - казал той, - да бъде двойно върху мене, та да мога ония, които са заблудени и служат на Ваала, да поуча с пророческо слово, като потвърждавам наставленията си с чудеса и чрез това да ги обърна отново към единия истински Бог.

Илия се съгласил да изпълни исканото, но с едно условие:
- Ако видиш как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде.
И ето, докато вървели и разговаряли, явила се огнена колесница и огнени коне, които ги разделили един от друг, и Илия се понесъл във вихрушка към небето. А Елисей гледал и викал:
- Отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница!
Накрая, когато вече не виждал огнената колесница, скрила се далеч във висините заедно с Илия, той почнал да плаче за него като за свой баща и раздрал дрехите си на две. Но ето че видял кожуха, който Илия хвърлил отвисоко и с който покрил Елисея, и приел това за знак, че духът Илиев е двойно върху него, и се утешил в своята печал. Той пазел кожуха при себе си като скъпоценно съкровище или като драгоценна царска дреха и с него извършил същото чудо, както Илия. За да премине река Иордан, той ударил с него по водата, тя се разделила на две и Елисей преминал по сухо. Пророческите ученици, живеещи в Иерихон, видели това чудо и се убедили, че Илиевият Дух е слязъл върху Елисей. Те излезли насреща му и се поклонили до земята.
А Елисей спрял в Иерихон и останал там известно време. Градските жители дошли при него и рекли:
- Положението на града ни е добро, както сам виждаш; но водата е лоша и земята е безплодна!
Елисей поискал да му донесат нова чаша и да сложат в нея сол. Когато изпълнили това, той отишъл при извора на водата, хвърлил в него солта и казал:
- Тъй говори Господ: “Аз направих здрава тая вода; занапред няма да иде от нея смърт, ни безводие.”
След това Елисей тръгнал от Иерихон за Ветил, чиито жители - израилтяни, били отстъпили от Бога и се покланяли на идоли. Когато наближил града, посрещнали го малки деца, играещи край пътя, и като видели плешивата му глава, взели да му се присмиват и да викат:
- Върви, плешивецо, върви, плешивецо!
А Елисей се обърнал и като видял, че го следват, ги проклел в името Господне. Тогава от гората излезли две мечки и разкъсали четирийсет и две от децата, а останалите едва се спасили, като побягнали към града. С това наказание Божият пророк с праведен съд наказал ония деца за поруганието им и пресякъл живота им, та достигайки зрелостта, да не станат още по-лоши хора; а родителите им били наказани заради своето идолопоклонство и наред с това получили горчивото поучение да възпитават децата си в страх Божий и да ги учат благоговейно да почитат Божиите слуги.
От Ветил Елисей отишъл на планината Кармил, а оттам се завърнал в Самария.
По това време израилтяните започнали война против моавците. Моавският цар, чиито земи изобилствали със стада, обикновено пращал ежегодно на израилския цар данък от сто хиляди овци и сто хиляди неостригани овни. Но след смъртта на израилския цар Ахав, моавският цар се отметнал и престанал да праща обичайния данък. Тогава Иорам, синът на Ахава, царуващ над Израиля в Самария и държащ нечестието на баща си, събрал цялата си войска и поискал помощ от Иосафат, благочестивия иудейски цар от Иерусалим, а също и от подчинения си едомски цар, и тръгнал против моавците през Едомската пустиня. Но по Божий промисъл сред полковете им бил и пророк Елисей. Седем дни вървели царете с полковете си и нямало вода нито за хората, нито за добитъка - всички изнемогвали от жажда. Иорам, израилският цар, казал с въздишка:
- Господ ни е събрал нас, трима царе, за да ни предаде в ръката на моавците.
А иудейският цар запитал:
- Няма ли тук пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа?
Слугата на израилския цар им рекъл:
- Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.
А царят Иосафат засвидетелствал за Елисей:
- У него има слово Господне.
И ето, тримата царе дошли при пророка, за да се помоли за тях на Господа, та Той да му открие какво ги очаква. Но Елисей рекъл на Иорам, израилския цар:
- Какво общо имаш ти с мене? Иди при пророците на баща си Ахава и на майка си Иезавел и тях питай какво ви очаква.
- Нима Господ - запитал със смирение Иорам - свика тук нас, тримата царе, за да ни предаде в ръката на моавци?
Елисей отговорил:
- Призовавам за свидетел Господа на силите, Комуто предстоя, че ако не почитах Иоасафа, благочестивия иудейски цар, не бих и погледнал тебе, идолопоклонника.
После Елисей поискал да му повикат гуслар. И докато гусларят левит дивно пеел Давидови псалми, Духът Господен слязъл върху Елисея и той пророкувал:
- Направете дълбоки ями, защото така казва Господ: няма да видите ни дъжд, ни вятър, а ямите ще се напълнят с вода, от която ще пиете вие и добитъкът ви, а моавците Той ще предаде в ръцете ви и ще ги победите, ще поразите всичките им укрепени градове, ще отсечете всички плодни дървета, ще заприщите всички извори с камъни и пръст и ще опустошите цялата моавска земя.
Думите на пророка се сбъднали. На сутринта, когато благочестивият иудейски цар Иосафат принасял жертва на Бога чрез свещенически ръце, хората видели да тече вода по едомския път. Отначало тя стигнала полковете на Иосафат и разливайки се по околностите, изпълнила всички ями и дупки в долината и земята се напоила с вода. Хората утолили жаждата си и с укрепени сили тръгнали против моавците и им нанесли тежко поражение. Те завладели цялата им земя и по повелението на пророка я разорили, а после с тържество се завърнали в своята страна.

 

Веднъж една от жените на пророческите синове с плач казала на Елисей:
- Твоят раб, мъжът ми, умря, а ти добре знаеш, че беше човек богобоязлив. Сега идва заемодавецът, комуто мъжът ми много задлъжня, и не намира какво да вземе от мене, понеже нямам нищо. Затова иска да вземе за роби двамата синове, които ми останаха за утешение във вдовството и са ми по-скъпи от зеницата на окото.
Така горчиво плачела вдовицата пред пророк Елисей. (Според преданията тя била съпруга на пророк Авдий, управителя на дома Ахавов, който скрил от меча на Иезавел сто Божии пророци и ги издържал за своя сметка, поради което задлъжнял с цялото си имущество на заемодавци. Преди смъртта си той оставил жената и децата си на Божия промисъл, като им заповядал твърдо да се уповават на Господа). Пророкът се смилил над вдовицата и децата и рекъл:
- Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи?
Тя отговорила:
- Рабинята ти няма нищо, освен един съд с дървено масло.
Тогава Елисей казал:
- Иди поискай от съседите си колкото се може повече празни съдове и като се затвориш вкъщи със синовете си, наливай във всички тия съдове от своя и те ще се пълнят.
Вдовицата изпълнила заръката на Божия пророк. Тя събрала от съседите си празни съдове, поставила ги вкъщи, затворила вратата и наливала от елея в тях. Синовете помагали, подавали съдовете и сипвали в тях, а елеят от нейния съд не свършвал и се леел като от извор. Когато съдовете били напълнени, жената рекла на синовете си:
- Дайте още един съд.
Но децата казали, че няма повече празни съдове. Вдовицата с голяма радост побързала да иде при Божия човек и му разказала за това чудо. А Елисей ѝ наредил да иде и да продаде дървеното масло и да плати дълга на мъжа си, а от остатъка да живее заедно със синовете си.
Случило се на свети пророк Елисей да минава през града Сонам. Една богата жена го поканила у дома си да яде хляб и с цялото си усърдие нагостила Божия човек. Пророк Елисей често минавал през тоя град, пътешествайки от Кармил за Иордан или Галгал, или до Иерихон и оттам обратно в Кармил. След тая покана той всякога се отбивал в дома ѝ да яде хляб, понеже тая жена била благочестива и добродетелна. Веднъж тя казала на мъжа си:
- Уверих се, че Божият човек, който често минава край нас, е свят. Нека му направим малка горница, да му сложим легло и маса, и стол и светилник, та като идва у нас, да си почива там.
Така и направили. И светият пророк всеки път, когато идвал в града, отсядал в тая горница. Веднъж, докато си почивал в нея, Божият човек размишлявал как да благодари на гостоприемната и добродетелна жена. Той пратил слугата си Гиезий да я повика. Когато тя влязла, пророкът казал:
- Ето, ти толкова се грижиш за нас; с какво мога да ти се отблагодаря? Имаш ли някаква молба към царя или княза, или военачалника?
Тя отговорила:
- Нямам никаква молба към тях, защото живея сред народа си.
Когато жената си отишла, светецът се обърнал към Гиезий за съвет, как да благодарят за благодеянията. Гиезий му отговорил:
- Тая жена няма деца, а мъжът е вече стар. Измоли от Бога да ѝ дари син и наследник.
Божият угодник така и сторил. Той се помолил горещо за тая жена и като получил извещение от Бога, наредил повторно да я повикат. Когато тя влязла и застанала на вратата, Божият човек казал, че ще зачене и ще роди син. Жената му се поклонила и сякаш невярваща от радост, го замолила да я увери в това. Светецът я убедил да вярва твърдо на думите му. Тя наистина заченала и по времето, което ѝ посочил Елисей, родила син. Едно лято, вече поотраснало, детето отишло при баща си в полето, където имало жътва. То постояло там и казало на баща си:
- Глава, глава ме боли!
Бащата наредил на слуги да отнесат болното дете вкъщи. То лежало до пладне в скута на майка си и умряло. Майка му го взела, отнесла го в горницата на пророка, положила го в постелята му, затворила вратата и повикала мъжа си. Без да му каже за смъртта на сина им, помолила да ѝ даде един слуга и ослица, за да иде при Божия човек в Кармил и да се върне. Мъжът я запитал:
- Защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота.
(В тия дни при пророк Елисей, който живеел в планината Кармил, идвали хора за молитва и поучение.) Жената отговорила, че макар и да не е събота, нито нов месец, трябва да отиде и побързала при светеца. Когато наближавала планината, Божият човек я видял да идва и казал на слугата си Гиезий:
- Ето оная сонамка. Отиди и я посрещни, и я попитай: здрава ли е? Здрав ли е мъжът ѝ? Здраво ли е детето?
Тя рекла на Гиезий:
- Здрави сме.
Но когато дошла при Божия човек, паднала в нозете му. Гиезий понечил да я отстрани, но Елисей рекъл:
- Остави я, душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви.
- Исках ли аз от моя господар син? - промълвила жената. - Не го ли ти изпроси за мен от Бога? Не думах ли: недей ме лъга? И ето, днес синът ми умря.
Божият човек се смилил над нея и като дал тоягата си на Гиезий, наредил му по-скоро да иде и да я сложи върху лицето на детето. А майката на детето не се задоволила с това и като паднала в нозете на светия пророк, рекла:
- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.
Тогава свети Елисей станал и тръгнал заедно с нея. Гиезий, който стигнал преди тях, сложил тоягата върху лицето на момчето, но то не проявило признаци на живот. Тогава тръгнал обратно, срещнал по пътя Божия човек и му казал, че отрокът не е възкръснал.
Накрая и самият свети пророк Елисей стигнал в града и влязъл в дома на жената. На леглото му в горницата лежало умрялото момче. Свети Елисей затворил вратата, помолил се на Господа, легнал върху детето, турил устата си върху неговите уста, очите си - върху неговите очи, и дланите си - върху неговите длани и взел да диша върху него и тялото на момчето се сгряло. Пророкът станал и започнал да ходи из горницата, а после пак се прострял върху детето. Така направил седем пъти и накрая момчето отворило очи. Елисей повикал Гиезия и му наредил да доведе майката на детето. Когато тя влязла, Елисей рекъл:
- Вземи сина си.
Жената паднала пред нозете му, приела сина си жив и радостно въздала хвала на Бога.
След това Божият пророк Елисей отишъл в Галгал - мястото, където през древността израилтяните преминали река Иордан по пътя си към обетованата земя. Тук останал дълго време. И ето, настъпил глад в тая страна. С пророка били и учениците му, които прекарвали живота си в подражание нему, в чистота и доброволна бедност, подобно на монасите при новата благодат. Божият човек с учениците си останал в едно безлюдно място. Елисей заповядал на слугата си да сложи на огъня голям котел и да сготви храна за пророческите ученици, а те били сто души на брой. Един от тях излязъл в полето да събере зеленчук и намерил едно диво растение, наречено колокинхида; то било много горчиво и затова го наричали земна жлъчка. Това растение е много вредно за здравето и макар да се употребява за лечение, в големи количества причинява смърт. Ученикът не знаел, че е опасно, и затова набрал пълен скут от него и го сипал в котела. Когато учениците започнали да ядат, веднага усетили горчилката и получили болки.
- Смърт има в котела, човече Божий! - уплашено викнали те към Елисей и престанали да ядат, понеже било невъзможно.
Елисей казал да сипят в котела малко брашно (не за да направи храната безвредна, а за да скрие чудодейството си) и храната станала приятна и безвредна, а учениците се наситили и оздравели.
По това време при светия пророк Елисей дошъл един благочестив човек от Ваалшалиша и донесъл двайсет ечемичени хлебчета от първата реколта. Божият човек наредил да раздадат хлебчетата на присъстващите. Но слугата възразил, че тия малки хлебчета няма да стигнат за сто души. Елисей му отговорил:
- Дай на човеците, нека ядат, защото тъй говори Господ: ще се наситят и ще остане.
И наистина, сто души се наситили и по думата Господня, изречена чрез устата на пророка, останало още много.
Военачалникът на сирийския цар - Нееман, се разболял от проказа. Той бил прославен с храбростта и военните си победи и затова царят много го почитал. Нееман боледувал дълго и не намирал лекари, които да го изцелят. Веднъж сирийските воини довели едно малко момиче от израилската страна и я дали да служи на жената на Нееман. Момичето било слушало от родителите си за пророк Елисей, за великите чудеса, които се извършват по молитвата му, и казало на господарката си:
- О, да отидеше моят господар при Божия пророк, който е в Самария, той щеше да снеме от него проказата!
Тия нейни думи жената предала на мъжа си Нееман. Той отишъл при царя и го помолил да го пусне в израилската земя, в Самария, при Божия пророк за изцеление. Царят не само му позволил да иде, но и пратил по него писмо до израилския цар Иорам, сина на Ахав. Нееман взел дарове за Божия човек - десет таланта сребро, шест хиляди златни монети и десет премени скъпи одежди. Когато стигнал в израилската земя, предал на цар Иорам писмото от своя господар. В него пишело: “От писмото, което ще получиш, знай, че пращам при тебе Нееман, моя слуга, за да го очистиш от проказата.” Иорам прочел писмото на сирийския цар и много се натъжил, раздрал дрехите си и казал:
- Нима аз съм Бог, да умъртвявам и съживявам, та праща при мене да снема от тоя човек проказата му? Не търси ли повод да почне война против мене?
Свети пророк Елисей, като научил, че царят е много огорчен и е раздрал дрехите си, пратил да му рекат:
- Защо тъжиш и раздра дрехите си? Нека Нееман дойде при мене и да узнае, че има пророк Божий в Израиля.
Нееман с конете и колесниците си дошъл и спрял пред входа на Елисеевия дом. Светият пророк пратил слуга да му каже:
- Иди, потопи се седем пъти в Иордан и тялото ти ще стане каквото беше преди, и ти ще се очистиш.
Нееман се обидил на тия думи на пророка и си тръгнал с думите:
- Мислех, че той ще излезе, ще застане над мене, ще призове името на своя Бог, ще докосне с ръката си прокажените места и ще ги очисти, а той ми заповядва да ида до Иордан. Дамаските реки Авана и Фарфар не са ли по-добри от Иордан и всички израилски води? Нима не можех в тях да се окъпя и да се очистя?
И силно разгневен, Нееман си тръгнал от Самария. Но по пътя слугите му го посъветвали да послуша повелята на Божия пророк и казали:
- Ако пророкът ти беше казал нещо много трудно, не щеше ли да го направиш? А той рече само: окъпи се в Иордан и ще се очистиш, а ти и това не искаш да изпълниш.
Нееман послушал съвета на слугите си, отишъл при Иордан, слязъл от колесницата и седем пъти се потопил в реката, както му наредил Божият човек. И тозчас тялото му се очистило и той излязъл от реката бодър и здрав като юноша. Нееман се върнал със свитата си при Елисей и застанал пред него с думите:
- Сега зная, че по цялата земя няма друг Бог, освен у Израиля, затова приеми даровете на твоя раб.
И предложил на Божия човек златото, среброто и одеждите, които носел за него. Но пророкът отговорил:
- Жив Господ, Комуто служа, не ще взема нищо.
Нееман започнал да убеждава пророка да приеме даровете, но той бил непреклонен и нищо не взел.
Тогава Нееман се обърнал към него с молба:
- Позволи на твоя раб да вземе пръст, колкото може да се натовари на две мулета. Когато я докарам вкъщи, ще поставя жертвеник на Господа Бога Израилев, защото отсега нататък твоят раб не ще принася жертви на други богове, освен на Единия Истински Бог.
Свети Елисей му позволил да вземе исканото и го отпратил с мир. Когато Нееман си тръгнал, Гиезий, слугата на Божия човек, почнал да размишлява:
- Каква велика радост стори господарят ми на сириеца Нееман, а не взе от ръцете му ни един дар. Ще ида да го догоня и ще взема нещо от него.
И се затекъл след Нееман. Онзи, като видял, че Гиезий бърза да го настигне, слязъл от колесницата и тръгнал към него. Когато се срещнали, Гиезий рекъл:
- Господарят ми ме праща да ти кажа, че от Ефремовата планина при него дойдоха двама от пророческите синове и те моли да дадеш за тях един талант сребро и две премени дрехи.
Нееман рекъл:
- Вземи два таланта.
И веднага заповядал да сложат среброто в две торби и дал на Гиезия двама от слугите си да отнесат пратеното, дал му също и две премени дрехи. Гиезий се завърнал вкъщи по здрач, взел даровете от слугите, скрил ги у дома си и се явил при господаря си. Елисей го запитал:
- Отде идеш, Гиезие?
- Никъде не е ходил твоят раб - отговорил Гиезий.
Тогава свети Елисей му казал:
- Нима сърцето ми не те придружаваше и не видя как оня човек се върна от колесницата си да те посрещне и как ти взе от него сребро и дрехи. И нима не зная, че с това сребро искаш да си купиш маслинови дървета и лозя, овци и волове, слуги и слугини? Нека Неемановата проказа се залепи за тебе и за цялото ти потомство во веки.
И Гиезий излязъл от Елисея, покрит с проказа и бял като сняг.
Веднъж пророческите синове казали на Елисей:
- Жилището, в което живеем при тебе, е тясно за нас. Да идем до Иордан, да вземе всеки от нас по една греда и да си направим жилище.
Пророкът им разрешил. Един от учениците кротко го поканил и той да иде с тях, като му казал:
- Стори милост, дойди и ти с твоите раби.
Божият човек тръгнал с тях. Когато стигнали Иордан и започнали да секат дървета, брадвата на някого паднала във водата. Той извикал: “Ах, господарю! Тя беше взета на заем”.
Божият човек го запитал къде е паднала брадвата и когато онзи посочил мястото, Елисей отсякъл парче дърво, хвърлил го във водата и брадвата веднага изплувала. Пророкът заповядал на човека да я вземе и той протегнал ръка и я взел. Толкова голяма сила била дадена на светия мъж, че можел да намали естествената тежест на желязото така, че желязната секира да плава върху водата като лист.
Свети пророк Елисей виждал това, което ставало далеч от него, толкова ясно, сякаш било пред очите му. Сирийският цар, воюващ с израилтяните, много пъти се съветвал със слугите си как да устрои засада на израилския цар и посочвал едно или друго място, където да се разположи войска в засада. Но Елисей предвидил това и пратил да предупредят израилския цар с думите:
- Пази се да не минаваш през онова място, защото там са залегнали сирийци.
Царят изпратил да проверят дали е истина и като се уверил, бил предпазлив и не се приближавал до мястото. Но пък пращал воини, които внезапно нападали сирийците и ги поразявали. Случило се така няколко пъти. Като научил за това, сирийският цар се смутил и призовал слугите си:
- Кажете ми кой разкрива моите тайни на израилския цар и ме предава в ръцете му?
- Никой, господарю - отговорил един от слугите, - не идва от нас това! При израилтяните е пророк Елисей, който казва на царя им и ония думи, които говориш в спалнята си.
Царят наредил:
- Узнайте къде е тоя пророк! Ще пратя войници да го хванат.
Войниците разузнали и съобщили, че Елисей е в Дотаим. Царят пратил там конница, колесници и голям отряд войска, които през нощта обкръжили града. Рано сутринта слугата на Елисей, като излязъл от къщи и видял, че сирийските войски с множество коне и колесници са обсадили града, се спуснал към Елисей и извикал:
- Какво да правим, господарю мой?
Елисей отговорил:
- Не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях.
И се обърнал към Бога с молитва:
- Господи! Отвори очите на Твоя раб, та да види силата Ти.
Бог отворил очите на слугата и той видял, че цялата планина е пълна с коне и огнени колесници около Елисея.
Елисей със слугата си излязъл от града и се запътил при сирийците, а те тръгнали насреща. Елисей се помолил на Господа и казал:
- Господи, порази ги със слепота.
Господ изпълнил молитвата на пророка. Тогава Елисей им рекъл:
- Не е тоя пътят и не е тоя градът. Вървете подире ми и ще ви заведа при човека, когото търсите.
И ги отвел в Самария. Когато стигнали, Елисей се обърнал с молитва към Бога:
- Господи, отвори им очите да видят къде се намират.
Господ им отворил очите и те видели, че са в Самария. Израилският цар научил за пристигането им и като ги видял, запитал Елисей:
- Да ги избия ли, отче?
Но светецът отговорил:
- Не ги избивай, защото не ти ги доведе и не ти ги плени с оръжието си. Дай им хляб и вода, та да идат при господаря си.
Царят им приготвил голямо угощение и те яли и пили и били пуснати при своя господар, а после прекратили нашествията си в Израилевата земя.
Изминало доста време и сирийският цар Венадад започнал война с Иорам, израилския цар. Той събрал войската си и обсадил Самария, столицата на израилските царе, където тогава се намирал и свети пророк Елисей. В града настанал голям глад, тъй че най-бедните жители изяждали децата си. Веднъж израилският цар вървял по градската стена и до него се приближила жена, която викала:
- Помогни ми, господине, царю мой!
Царят ѝ отговорил:
- Ако не ти помогне Господ, как аз ще ти помогна? От гумното или от лина да ти дам препитание? Впрочем кажи какво искаш.
Тя започнала да се оплаква от друга жена и казала:
- Тая жена ми каза: дай твоя син да го изядем днес, а моя син ще изядем утре, и ние сварихме моя син и го изядохме. На другия ден ѝ казах: дай и ти сина си, да го изядем, но тя скри сина си.
Като чул ужасния разказ на жената, израилският цар раздрал дрехата си и страшно се прогневил на Божия пророк Елисей, задето го посъветвал да не се покорява на сирийския цар и да не предава града, а да очаква Божията помощ.
- Нека ме накаже Господ и още повече да ми стори, ако остане днес главата на Елисея! - викнал той в гняв.
И веднага бил пратен слуга да изпълни наказанието и да отсече главата на пророка. А Елисей седял в дома си и израилските старци били с него.
- Знаете ли - казал той на старците, - че цар Иорам, синът на убиеца Ахав, който без вина уби Навутея, е пратил да ми вземат главата? Но затворете здраво вратата и не пускайте пратеника тук, докато не дойде господарят му, защото чувам и тропота от нозете на господаря му след него!
Още неизрекъл тия думи, дошъл царят и спрял пратеника, защото след злото си решение се разкаял и побързал да предотврати изпълнението на жестоката заповед, понеже знаел за светостта на пророк Елисей и за невинността му, а също и за всичките му благодеяния, сторени на израилското царство и на много хора. Той влязъл при пророка и рекъл:
- Ето каква голяма неволя ни е пратена от Господа! Какво да чакам занапред от Него? Ще предам града на сирийския цар и ще му се покоря, за да не умрем всички от глад: по-добре да му се подчиня и да останем живи, отколкото да се съпротивлявам и да загинем от глад.
Ала Елисей се обърнал към царя и всички присъстващи и казал:
- Чуйте словото Господне! Ето какво казва Господ: утре по това време при портите на Самария една мяра чисто брашно ще струва една сикла и две мери ечемик - една сикла.
Един от сановниците, най-приближеният на царя, на чиято ръка той се опирал, казал:
“- Ако Господ дори отвореше прозорци на небето, и тогава можеше ли да бъде такова нещо?”
- Ето, с очите си ще видиш това, но няма да ядеш от тоя хляб - отговорил му Елисей.
Царят се поуспокоил и се оттеглил в шатрата си. През нощта, когато Елисей се молел на Господа за освобождението на града, Бог пратил голям смут в сирийската войска: сирийците чули шум от оръжие и цвилене на коне сякаш от голяма войска и решили, че хетейският и египетският цар, наети от царя на Израиля, му се притичват на помощ с войските си.
- Да бягаме оттук - викали те, обзети от ужас.
И през нощта станали и избягали, като оставили шатрите, конете и ослите си и всичко, което имали в стана, спасявайки само живота си. В същата нощ при градските порти седели четирима прокажени и си говорели един другиму:
- Защо седим тук, очаквайки смъртта? Ако идем в града, ще умрем от глад, ако останем тук, пак ще умрем. Да идем в сирийския стан и ако не ни пощадят, по-добре да загинем от меч, отколкото да търпим непоносимите мъки на глада.
Станали и тръгнали към сирийския стан още по тъмно. Като влезли в стана, не намерили ни един човек; стигнали до края му, но не видели никого и много се чудели. Влезли в една шатра, яли и пили и взели оттам сребро, злато и дрехи, после отишли и ги скрили. Върнали се в друга шатра и от нея взели толкова, колкото можели да носят, и пак го скрили. После започнали да говорят един на друг:
- Не правим добре. Тоя ден е за радостна вест, а ние мълчим; ако останем тук до съмване, голям грях ще сторим, затова да побързаме в града и да съобщим в царския дворец.
Те отишли в града и като наближили градските порти, казали на стражата:
- Ходихме в сирийския стан, не видяхме там ни един човек и дори не чухме човешки глас; там са останали само вързани коне и мулета, а шатрите стоят, пълни с богатства.
Незабавно известили царя. Той станал през нощта, събрал слугите си и като се усъмнил, рекъл:
- Ще ви открия коварния замисъл на сирийците против нас. Те са разбрали, че се мъчим от глад и жажда, затова са напуснали стана и са се скрили в полето, та като излезем от града, гонени от глада, да ни хванат живи и да влязат в града ни.
Слугите посъветвали царя да прати някого да види. Пратили двама конници, които отишли в стана на сирийците и като не намерили никого, тръгнали по следите им чак до Иордан. Пътят бил осеян с дрехи и оръжие, захвърлени от побягналите в страх сирийци. Пратениците се върнали и обадили на царя и народа. Хората хукнали и разграбили сирийския лагер и една мяра пшенично брашно и две мери ечемик се продавали за една сикла, както Господ рекъл чрез пророка. А оня сановник, на чиято ръка се опирал царят, получил заповед да застане при градските порти, за да пази реда. И ето, когато искал да се разпореди народът да не се тълпи при портите, тълпата го стъпкала и той умрял, както му предсказал Божият човек Елисей, задето не повярвал на Господнето слово, казано с пророческите уста, а противоречал: “Ако Господ дори отвореше прозорци от небето, и тогава не може да бъде такова нещо”.
Славен бил тоя велик Божий угодник и в други дивни пророчески дарования и деяния, както пространно се разказва в книга Царства. Той предсказал седемгодишния глад в земята на Израиля. Предвидил смъртта на сирийския цар Венадад, Елисей посочил, че сирийското царство ще премине в ръцете на Азаила. Той помазал Ииуя - един от израилските князе - за царството и го подбудил да изтреби богоненавистния идолопоклоннически дом на Ахава. Ииуй убил двамата царе идолопоклонници: израилския цар Иорам и иудейския Охозия, внука на благочестивия цар Иосафат, който не подражавал на дядо си и изпаднал в нечестие. Той умъртвил Иезавел, нечестивата жена на Ахава, майката на Иорама, и избил всички Ваалови жреци и влъхви. Във всички тия дела му помагали благословията и молитвите на пророк Елисей. След смъртта на Ииуя в Израил се възцарил синът му Иохаз, на свой ред наследен от Иоас, внука на Ииуя. При царуването на Иоас, Божият човек Елисей пребивавал в Самария. Бидейки вече много стар, той се разболял. Цар Иоас дошъл да го навести и плакал над него, думайки:
- Отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница!
Елисей му казал:
- Вземи лък и стрели, отвори прозореца на изток, където е Сирия, и опъни тетивата.
Царят изпълнил това. Божият пророк сложил ръцете си върху неговите и казал:
- Пусни стрелата към Сирия.
Царят пуснал стрелата, а пророкът рекъл:
- Тая стрела е стрелата на Господнето избавление и ти ще победиш Сирия.
И пак наредил на царя да вземе лъка и стрелите:
- Удари стрелите в земята - казал пророкът.
Царят ударил три пъти и спрял. А Божият човек му се разгневил и рекъл:
- Трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да разбиеш напълно сирийците, а сега ще ги поразиш само три пъти.
Така, пророчествайки на царя, Елисей починал и бил погребан с почести. Пророк Елисей вършел чудеса не само приживе, но и след кончината си се проявил като чудотворец. Година след неговата смърт се случило така, че погребвали един човек извън града. В това време в израилската земя нахлули моавски пълчища. Придружителите видели неприятеля отдалеч и хвърлили тялото в една пещера. Това била пещерата, където бил погребан пророк Елисей. Щом се допрял до костите на пророка, мъртвият на часа оживял и като излязъл от пещерата, тръгнал към града.
Така Бог прославил Своя угодник и след смъртта. За всичко това на нашия Бог слава, чест и поклонение сега и всякога и во веки веков. Амин.

Тропар:

Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие, славният Илия, изпратил свише благодат на Елисей да премахва недъзи и да очиства прокажени; затова и на почитащите го дава изцеление.

Кондак:

Явил си се Божий пророк, приел двойна благодат, наистина подобаваща на теб, Елисее блажени; бил си съжител на Илия, с когото моли непрестанно Христа Бога за всички нас.