В областта Тудера между две планини, в долината, наречена Интероклея, имало църква на Пресветата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария. В нея бил презвитер Севир, мъж с дивен и богоугоден живот. Един от тамошните жители, като заболял и се приближил до смъртта, спешно изпратил посланици до него, за да го помолят да дойде по-скоро при болния, за да изповяда сторените грехове и да му ги опрости преди отшествието му от този свят. В това време Севир се намирал в лозето си и работел. Като чул молбата на изпратените посланици, той им казал:

- Вие вървете, а аз ще ви настигна.

Но после, като видял, че му е останало още много грозде за бране, се забавил, за да го събере. Като свършил работата си, той тръгнал към болния. По пътя го срещнали хора, които били при него, и му казали:

- Отче, защо се забави? Вече не си прави труд, защото той умря.

Като чул това, презвитерът затреперал от ужас и започнал горчиво да плаче, като се нарекъл убиец на умрелия. Като не преставал да плаче, той стигнал в дома, където лежало тялото на умиращия и със сълзи на очи паднал пред одъра му, ридаейки и удряйки главата си в земята; при това той на глас пред всички, които се намирали там, обвинявал себе си за смъртта на този човек. Докато той ридаел, умрелият внезапно се съживил. Като видели това, всички много се удивили от станалото чудо и се зарадвали на възкресението на умрелия и заплакали от радост. После запитали възкръсналия:

- Къде беше? И по какъв начин душата ти, като се отдели от тялото, отново се върна в него?

А този отговорил:

- Някакви етиопци, много страшни и горделиви, от чиито ноздри и уши излизаше огън, ме взеха и ме повлякоха към тъмни места, изпълнени с ужас и трепет. Но изведнъж се появи светъл юноша, който се приближи заедно с други светоносни мъже; като се обърнаха към влачещите ме, той им каза властно: върнете го, понеже за него плаче презвитерът Севир; заради сълзите на този мъж Господ отново дарява живот на тялото на този мъртвец.

Като чул този разказ, Севир станал от земята с неизказана радост и въздал благодарност на Бога. След това, като поучил възкръсналия как да принесе покаяние на Бога, той изслушал изповедта му и като му опростил греховете, го причастил с Божествените Тяло и Кръв Христови. След това възкръсналият поживял още седем дни, като непрестанно се молел на Бога, а в осмия ден с радост се преставил.

Така разбираме колко много Бог възлюбил Своя презвитер Севир; понеже Той не пожелал да го опечали, бързо чул молитвата на светеца и изпълнил желаното от него. Но презвитерът Севир от цялата си душа възлюбил Господа и в продължение на целия си живот Му работил с усърдие. Като послужил на Господа и завършил земния си подвиг, той застанал пред престола на Божествената слава, заедно с лика на светиите, славещи Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото и от нас да бъде слава во веки. Амин.