Житие, подвизи и страдание на светия славен и всехвален върховен апостол Петър

Брат на първозвания Андрей, свети апостол Петър носил до призоваването му от Господ Иисус Христос името Симон. Той бил син на иудеина Иона от Симеоновото коляно, произхождал от Витсаида - незначително и малко известно градче в Палестина. Той взел за съпруга дъщерята на Аристовул - брат на свети апостол Варнава, и имал от нея деца: един син и една дъщеря. Симон бил човек доверчив и необразован; проникнат от страх Божий, той спазвал всички заповеди на Господа, ходейки пред Него без порок във всичките си дела. Симон се занимавал с риболов; с този труд на ръцете си, като беден човек, печелил препитанието за своето семейство, изхранвайки жена, деца, тъща и своя престарял баща Иона. Братът на Симон - Андрей, като пренебрегнал суетата на преходния свят, избрал пътя на безбрачния живот: той отишъл край река Иордан при свети Иоан Кръстител, който проповядвал за покаянието, и станал негов ученик. Като слушал свидетелстването на своя учител за Месията Христос, и особено като чул думите: ето Агнецът Божий,Андрей оставил Иоан и заедно с другите ученици на Кръстителя последвал Господа, като Го попитал:
- Рави, къде живееш?
- Елате и ще видите - отговорил им Спасителят.
Те тръгнали и видели къде живее Той, и прекарали при Него този ден.
На следното утро Андрей дошъл при своя брат Симон и му казал:
- Ние намерихме Месията, Христос.
И го завел при Иисус. А Той като го погледнал, казал:
- Ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа, което означава камък (Петър).
И на часа свети Петър се възгорял от любов към Господа, като повярвал в Него като в истински Христос, изпратен от Бога за спасението на света. Но той все още не напускал своя дом и не изоставял занаята си, понеже набавял на своите домашни необходимото, за да преживеят; заради престарелия им баща, в това понякога му помагал и неговият брат Андрей; така живели до момента на призоваването им от Господа за апостолско служение.
Веднъж, след затварянето на Иоан Кръстител в тъмница, Господ Иисус Христос минавал покрай Галилейското море (то е известно още под името Тивериадско море или Генисаретско езеро) и като видял Петър и Андрей да хвърлят мрежата си в морето им казал:
“- Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци”.
Какви именно ловци на човеци искал да ги направи Господ - това Той предсказал посредством чудесния улов на риба. Като се качил в лодката на Симон-Петър, Христос му заповядал да хвърли мрежата си, на което Петър отговорил:
- Учителю! Ние се трудихме цяла нощ и нищо не уловихме; но заради Твоята дума ще хвърля мрежата.
Като направили това, те хванали много риба, и даже мрежата им се раздирала, което било духовен предобраз на апостолския лов - на апостолите предстояло да уловят много народи за спасение посредством мрежата на Божието слово. Като видял това чудо, Симон-Петър паднал в нозете на Иисуса и казал:
- Иди си от мен, Господи! Понеже аз съм грешен човек.
Той и всички, които се намирали там, били обзети от ужас от тази ловитба на риби, хванати от тях. В отговор на Петър, който приканил Господа да се отдалечи от него, Спасителят напротив - призовал го да Го последва:
“Върви след Мен - отсега ще ловиш хора за живот, подобно на това, както по-рано си ловил риба за смърт”. От този момент свети апостол Петър и брат му Андрей, както и останалите току-що призовани ученици последвали Христос. Господ обикнал апостол Петър заради неговото простосърдечие: Той посетил бедния дом на Симона, където изцелил с докосване на ръка неговата тъща, която лежала болна от треска. А когато на сутринта Господ станал и се отдалечил в пустинно място за молитва, Петър и тези, които били с него, като не могли да потърпят да бъдат и един час без Господа, Го последвали, старателно търсейки любимия си Учител; и като Го намерили, казали Му:
- Всички Те търсят, Господи.
И апостол Петър не се отделял от Господа, но неотстъпно бил край Него, наслаждавайки се на възможността да Го съзерцава и на Неговите слова “по-сладки и от мед”. Той бил очевидец на много и на велики чудеса, сторени от Господа, ясно свидетелстващи за това, че Христос е Син Божий, в Когото Петър вярвал без всякакво съмнение. И както със сърцето си вярвал “в истината”, така с уста изповядвал “за спасение”. Когато Господ дошъл в Кесария Филипова, Той попитал Своите ученици:
- За какъв Ме почитат хората, Мен, Сина Човечески?
Те казали:
- Едни за Иоан Кръстителя, други за Илия, а трети за Иеремия или за един от пророците.
Той им казал:
- А вие за кого Ме почитате?
Симон Петър отговорил:
- Ти си Христос, Синът на Живия Бог.
Господ удостоил това изповядване на истината, като облажил и обещал на свети Петър:
- Блажен си ти Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откриха това, но Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на този камък Аз ще съзидам Моята църква, и вратата на ада не ще я надвие; и ще ти дам ключовете на Царството Небесно; и каквото свържеш на земята, то ще бъде свързано на небесата; и каквото опростиш на земята, то ще бъде разрешено на небесата.
Разпален от гореща любов към Господа, апостол Петър желаел никакво зло да не Го сполети; затова, когато Господ предричал Своите страдания, той му противоречал, като казвал по незнание:
- Бъди милостив към Себе Си, Господи! Нека да не бъде това с Теб!
Макар тези думи на апостола и да не били угодни на Христа Иисуса, Който затова и дошъл, за да изкупи със Своето страдание човешкия род от погибелта, но въпреки това те били внушени от усърдната любов към Господа; освен това в тях се разкрило и незлобието на апостола: като чул укоряващите думи на Господа: “махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън”, апостолът не изпитал гневно раздразнение и не се отдалечил от Спасителя Христос, но като се вслушал в порицанието с любов, с още по-голямо усърдие следвал Господа. Веднъж много от учениците, като не могли да разберат словата на Господа, казали за тях:
- Какви страшни думи! Кой може да слуша това?
И след това си отишли от Спасителя и вече не ходили с Него. Тогава Господ казал на “дванадесетте”:
- Не искате ли и вие да си отидете?
Симон Петър му отговорил:
- Господи! При кого да отидем? Ти имаш слова за вечен живот, и ние повярвахме и разбрахме, че Ти Си - Христос, Синът на Живия Бог.
Свети апостол Петър като имал такава вяра и усърдие към Господа, дръзнал веднъж да попроси позволение да се приближи към Него по водата. Господ не забранил това. Тогава апостол Петър, като излязъл от лодката, “тръгнал по водата, за да отиде при Иисус”. Но понеже до приемането на Светия Дух нямал съвършена твърдост във вярата, той, “виждайки силния вятър, се изплашил, и като започнал да потъва, извикал:
- Господи! Спаси ме!
Иисус веднага прострял ръка, задържал го и му казал:
“- Маловерецо! Защо се усъмни”?
Господ, като избавил светия апостол от потъване, избавил го и от маловерието, когато му казал:
“- Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти”.
Свети апостол Петър заедно с други двама ученици - Иаков и Иоан, се удостоил да види на Тавор откритата им слава на Господнето Преображение и със своите уши да чуе гласа на Бог Отец, слязъл свише при Господа Иисуса. По този повод апостолът казва следното в своето послание:
- Ние ви възвестихме силата и пришествието на нашия Господ не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Понеже Той прие от Бог Отец чест и слава, когато от великолепната слава към Него достигна този глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. И този глас, слязъл от небесата, ние чухме, когато “бяхме с Него на светата планина”.
Когато наближили доброволните страдания на Господа и Неговата кръстна смърт, апостол Петър проявил своята ревност по Бога не само на думи, когато казал:
- Господи готов съм да отида с теб и в тъмница и на смърт - но и на дело, когато извадил меч и отрязал ухото на Малх, слугата на първосвещеника. Макар Бог по Своя промисъл и да допуснал апостол Петър да падне в трикратно отричане от Христа, нашия Господ и Спасител, но той се вдигнал и поправил чрез истинско покаяние, и горчиви сълзи. Свети Петър пръв от всички апостоли се сподобил да види възкръсналия господ Иисус Христос, както повествува за това свети евангелист Лука: “Господ наистина възкръснал и се явил на Симона”; за това пише и свети апостол Павел: Христос “на третия ден възкръсна, според Писанията... и се яви на Кифа и след това на единайсетте”. Като видял Господа, свети Петър се изпълнил с неизказана радост, и получил от Него милостиво опрощаване на греха си. Трикратното отричане от Господа той изличил чрез трикратно изповядване на своята любов към Спасителя, отговаряйки на Неговия въпрос:
“- Симоне Ионин, любиш ли Ме?”
“- Господи! Ти знаеш, че Те обичам!”
И Спасителят Христос възстановил Петър в апостолското достойнство, като го направил пастир на словесните овци и му връчил ключовете на Царството Небесно.
След възнесението на нашия Господ Иисус Христос Петър, като върховен сред апостолите, станал пръв учител и проповедник на Божието слово, като придобил за един час за Христовата Църква над три хиляди повярвали души. При това той проявил и велика чудодейна сила. Като влязъл в храма за молитва с Иоан, апостол Петър видял един куц по рождение човек, който седял при вратите на храма, наречени червени. Човекът поискал от тях милостиня. Петър и Иоан, като се вгледали в него, казали:
“- Погледни ни.”
И той напрегнато се вгледал в тях, надявайки се да получи нещо. Но Петър казал:
“- Сребро и злато нямам; а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!”
И като го хванал за дясната ръка, го вдигнал; изведнъж неговите стъпала и колена оздравели, той се изправил и започнал да ходи, и влязъл с тях в храма, ходейки и скачайки, като възхвалявал Бога.
Чрез това чудо и проповедта на апостол Петър се обърнали към Христа около пет хиляди човека. Свети Петър умъртвил за светотатството и лъжата към Светия Дух посредством словото си жителите на Иерусалим - Ананий и жена му Сапфира. В Лида той изцелил разслабения Еней, който се намирал на легло в продължение на осем години, като му казал:
“- Енее! Иисус Христос те изцерява”!
В Иопия той възкресил умрялата девица Тавита. И не само ръцете и думите му били чудотворни, но дори и сянката му изцелявала: “тъй че изнасяха болните на улицата и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях”. - А когато “цар Ирод вдигнал ръце срещу някои от членовете на църквата (в Иерусалим), за да им стори зло” и като убил с меч Иаков, брата на Иоан, хванал свети Петър и го хвърлил в тъмница, като го оковал в две вериги, а през нощта ангел Господен го освободил от оковите и от затвора. Апостол Петър пръв отворил вратата на вярата за езичниците, като кръстил в Кесария римския стотник Корнилий след видението на спускащо се от небето платнище, пълно с четириноги и гадини, и гласа, заповядващ на Петър да заколи всичко това и да яде от него, като не счита за нечисто това, което Бог е очистил; това видение било знамение за обръщането на езичниците към Христа. Свети апостол Петър изобличил Симон влъхва, самарянина, който лицемерно приел кръщение и искал с пари да купи дара на Светия Дух:
- Твоето сребро - казал апостолът на Симон влъхва - да погине заедно с тебе, задето си помислил да получиш дара Божий с пари. “Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога; и тъй, покай се” за този свой грях и се моли на Бога: може би ще ти се прости помисълът на твоето сърце, понеже те виждам изпълнен с горчива жлъч и в оковите на неправдата.
Споменатите тук и други деяния на свети апостол Петър по-подробно са изложени в светото Евангелие и в книгата “Деяния на светите апостоли”, които постоянно се четат за вярващите в храмовете. Затова не е необходимо, предвид краткостта на словото ни, да взимаме подробно всичко от книгите на Свещеното Писание, което се отнася за свети апостол Петър; тези книги би трябвало да са добре познати на православните християни. За по-нататъшните благовестнически подвизи и трудове на свети апостол Петър, познатият на малцина, свети Симеон Метафраст, разказва следното:
От Иерусалим свети Петър отишъл в Кесария Стратонийска, където поставил епископ от съпътстващите го презвитери; изцелил много хора в Сидон и като поставил епископ и тук, той пристигнал и извършил същото в Берит; след това отишъл в Бивла, и оттам в Трипол Финикийски, където отседнал у един мъдър мъж Марсон, когото ръкоположил за епископ на верните в този град. От Трипол той стигнал в Ортосия; след това в Антарда, после на остров Арадос, по нататък във Валанея, Понт и Лаодикия; в Лаодикия той изцелил множество болни, изгонил бесовете от обладаните от нечисти духове и обединил в църква верните, като им дал епископ. От Лаодикия свети Петър отишъл в Антиохия, град в Сирия, където Симон влъхв се криел от изпратените от римския император Клавдий войници, които трябвало да го заловят; като научил за пристигането на апостол Петър, Симон избягал в Иудея. В Антиохия Петър изцелил много болни и след като им проповядвал за Единия Бог в три лица, поставил епископите: Маркиан за Сиракуза в Сицилия и Панкратий за Тавромения. От Антиохия Петър отишъл в Тиниан Кападокийски, откъдето се отправил за Анкира Галатийска, където възкресил мъртвец и устроил църква, като огласил мнозина, кръстил ги и им поставил епископ. Като напуснал Анкира, той се отправил за Синоп Понтийски, а оттам отишъл в Амасия, намираща се в центъра на Понтийската земя. След това, като останал в Гангра Пафлагонска, Клавдиопол Гонориадийски и Витинийска Никомидия, светият апостол се установил в Никея. Като възнамерявал да отиде в Иерусалим за празника Пасха, той се върнал от Никея по обратния път, отишъл в Писимунт, а после в Кападокия и Сирия. Отново посетил Антиохия и накрая стигнал в Иерусалим. По време на неговия престой тук дошъл апостол Павел, който вече от три години се бил обърнал в Христовата вяра, както съобщава за това в посланието си до Галатяните: “подир три години възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена”.
Като усвоил за това време църковните установления, Павел пристъпил към делото, за което бил призван; а апостол Петър отново посетил Антиохия, където поставил за епископ Еводий; след като пристигнал в Синад, град във Фригия, той се отправил оттам за Никомидия; там поставил за епископ Прохор, който и след приемането на епископството следвал свети Иоан Богослов. От Никомидия отишъл в Илион, хелеспонтски град- светият апостол поставил тук за епископ стотника Корнилий и се върнал в Иерусалим. Тук Господ Иисус Христос се явил на апостол Петър във видение и му казал:
- Петре, стани и иди на запад: настана време той да бъде просветен от твоята проповед; Аз ще бъда с теб.
В това време Симон влъхва вече бил заловен от войниците, които го търсили и те го довели в Рим, за да бъде наказан за делата си. Но той, като помрачил умовете на мнозина, посредством вълшебната хитрост, така ги измамил, че не само не претърпял наказание, но даже от мнозина бил счетен за бог. Този предтеча на сатаната дотолкова изумил със своето вълшебство дори самия кесар Клавдий, че изваяли статуя на влъхвата и тя била поставена между двата моста на Тибър със следния надпис: “На светия бог Симон.” За това подробно пише Иустин и Ириней. Но нека ние (казва Симеон Метафраст) да се върнем към предишното слово. Великият Петър, като възвестил на братята за видението, което имал, се простил с тях и отново отишъл в Антиохия, където заварил апостол Павел. Тук той поставил за епископи: Урбан на Тарс, Епафродит на Левкия Адриатийска, Апелий, брат на Поликарп в Смирна и Фигел на Ефес; за Фигел казват, че той като се отклонил от правия път, влязъл в общение със Симон. От Антиохия Петър дошъл в Македония, където също поставил епископи: Олимп на Филипяните, Иасон на Солуняните и Сила на Коринтяните, когото намерил при апостол Павел. Като поставил в Патра за епископ Иродион, Петър отплувал за Сицилия и като пристигнал в Тавромения, за кратко се установил при Панкратий, мъж, твърде красноречив: като огласил и кръстил тук Максим и го поставил за епископ, той се отправил за Рим.
В Рим апостол Петър по площади и домове ежедневно проповядвал за Единия Бог - Всемогъщия Отец, и за Единия Господ Иисус Христос, Сина Божий, Бог истинен от Бог истинен и за Единия Свети Дух, Господа Животворящия; и той привлякъл към Христовата вяра мнозина, като чрез светото кръщение ги избавил от прелестта на идолопоклонството. Като видял всичко това, Симон влъхв не искал да мълчи и да таи своята злоба към свети Петър - той счел себе си за посрамен от проповедта на апостола, чрез която неговата слава се срутила; и започнал открито да пречи на истинското учение на апостола със своите лъжливи слова и дела, - без всякакъв срам той спорел с него посред града. Влъхвата прелъстявал народа, като го подтиквал към разни мечтания; той показвал привидения около себе си, за които разправял на народа, че това са душите на умрели хора; показвал и възкръснали от мъртвите, които му се кланяли като на бог: изцелявал хроми, като им възвръщал способността да ходят и да тичат. Но всичко това не било действително, а привидно, подобно на митичния Протей, който се видоизменял по различен начин: ту явявайки се с две лица, ту след известно време превръщайки се в коза, змия, птица или, уподобявайки се на огън, с една дума, възприемайки всевъзможни форми за прелъстяване на безумните. Но достатъчно било за великия Господен апостол да погледне към делата на Симон и на часа магьосничествата му се изпарили.
За борбата на свети апостол Петър със Симон влъхва, освен Метафраст, повествуват Прологът и Великите Чети-Минеи.
Когато свети Петър дошъл в Рим и разбрал, че Симон се назовава Христос и върши пред очите на народа велики чудеса, той, горящ от ревност по истинския Бог, се отправил към дома на Симон, пред чиито врати намерил голяма тълпа хора; те пречели на апостола да влезе в дома. Тогава свети Петър казал:
- Защо ми пречите да отида при влъхвата измамник?
- Той не е влъхва - отговорили от тълпата, - но е могъщ бог; той е поставил край вратите си стража, която знае човешките помисли.
С тези думи показали на светия апостол черното куче, лежащо при вратите, като отбелязали:
- Това куче умъртвява всички, които мислят за Симон неверни неща.
- Аз казвам истината за него - потвърдил свети Петър, - Симон е от лукавия.
След това, като се приближил към кучето, апостолът казал:
- Иди и предай на Симон, че Петър, Христовият апостол, иска да дойде при теб.
Песът тръгнал и с човешки глас предал на Симон това, което му заповядал свети апостол Петър. Всички, като чули кучето да говори, се ужасили. Симон, на свой ред, изпратил същото куче с думите:
- Нека тук влезе Петър.
Когато светият апостол влязъл в дома, Симон започнал своето магьосничество пред народа и пред погледа на свети Петър. Светият апостол с помощта на Христовата сила сторил големи чудеса. Какви именно? Древният църковен историк Егезип, живял по времето на апостолите, от многото чудеса споменава следното. В Рим младият син на една благородна вдовица от царски род починал, а майка му плакала безутешно за него; тези, които ѝ съчувствали, си спомнили, че Петър и Симон влъхва възкресявали мъртъвци; и повикали Петър, а други - Симон. На погребението на юношата се събрали много знатни хора и народ. И светият апостол Петър казал на Симон влъхва, който се големеел пред целия този народ със своята сила:
- Който от нас възкреси този мъртвец, неговото учение трябва да бъде признато като истинно.
Народът одобрил решението на апостола. Симон, като се надявал на своята вълшебна хитрост, се обърнал към народа:
- Ако аз възкреся мъртвия, ще убиете ли Петър?
- Жив ще го изгорим пред собствените ти очи! - закрещял народът.
Като пристъпил към одъра на умрелия, Симон започнал своето вълшебство и със съдействието на бесовете постигнал повдигането на главата на мъртвеца. Народът започнал да крещи, че юношата е жив, и че е възкръснал. И без да губят време, искали да изгорят Петър. Апостолът, като дал знак с ръка, ги помолил да замълчат и като настъпила тишина, казал:
- Ако юношата наистина е жив, то нека да стане, да проговори и да ходи; но докато не видите това, не се съмнявайте, че Симон ви прелъстява със своите вълшебства.
Симон дълго обикалял около одъра, призовавайки бесовската сила, но неуспешно; тогава той искал да избяга от срам, но народът го задържал. А свети апостол Петър, истинският чудотворец, който възкресил Тавита и направил много други славни чудеса, стоял назад, издигнал очи и ръце към небето и започнал да се моли:
- Господи Иисусе Христе, Който си ни заповядал в Твое име да възкресяваме мъртъвци, моля Те, съживи този юноша, та стоящите тук да познаят Теб, истинския Бог, и да разберат, че няма друг освен Теб, Живеещия и Царстващия с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
След тази молитва той извикал към мъртвеца:
- Младежо! Стани - моят Господ Иисус Христос те изцелява и възкресява!
И мъртвият на часа отворил очи, вдигнал се и започнал да се движи и говори.
Маркел Римлянинът, който отначало бил ученик на Симон влъхва, а впоследствие, просветен от апостол Петър в светата вяра и светото кръщение, допълва това повествование на Егезип. В своето послание към светите мъченици Нерион и Архилай, Архилай споменава за юношата, възкресен от светия апостол:
Юношата, като паднал в нозете на свети Петър, възкликнал:
- Аз видях Господа Иисуса да заповядва на ангелите да ме върнат, по твоята молитва, на моята вдовстваща майка.
Тогава целият народ започнал да вика:
- Един е Бог и няма друг, освен изповядвания от Петър!
А Симон влъхва избягал, като с бесовска сила придал на главата си кучешки вид; въпреки това народът го хванал, даже искали да го пребият с камъни, а други да го изгорят. Но апостол Петър, като се възпротивил, казал:
- Нашият Господ и Учител не ни е заповядал да отвръщаме на злото със зло, пуснете го, нека иде където иска; достатъчен му е срамът, позорът и осъзнаването на безсилието на собственото му вълшебство.
“Освободеният Симон, предава Маркел, дойде при мен, предполагайки, че аз нищо не знам за случилото се чудо. Симон завърза за вратите на дома ми с желязна верига едно грамадно куче и ми каза:
- Ще видя дали Петър ще дойде при теб, както обикновено.
И след час до вратата се приближи Петър, отвърза песа и му каза:
- Иди и кажи на Симон влъхва; престани да прелъстяваш с бесовската си сила хората, за които Христос проля Своята Кръв.
Кучето отишло и предало на Симон думите на апостола, подобно на човешко същество. “Като чух това (казва Маркел), аз побързах да посрещна Петър и го приех с почит в дома си; Симон и песа изгоних навън. Кучето, без да навреди на друг, се хвърли върху самия Симон и като го захапа, го повали на земята. Като видя това през прозореца, Петър забрани на песа, в името Христово, да се докосва до тялото на Симон. И кучето, без да докосва тялото на мага, скъса цялата му дреха, тъй че той остана напълно гол. При вида на това народът крещеше на Симон, като му се надсмиваше и го биеше; а след това го изгониха от града заедно с песа му. От срам Симон цяла година не се показа в Рим, докато приемникът на Клавдий - Нерон, нечестив цар, не чу от зли хора похвалите им за злобния магьосник. Нерон откри Симон, много го обикна и го направи свой приближен приятел.”
Освен това Прологът и Великите Минеи разказват следното за Симон влъхва.
Симон влъхва заповядал да го посечат с меч, като обещал да се възкреси на третия ден; вместо себе си под меча той поставил овен, като му придал способността да изглежда като човек; така вместо мага всъщност бил посечен овенът. Свети Петър, като отблъснал бесовското коварство, изобличил лъжата на Симон: всички видели, че е отсечена главата не на Симон, а на някакъв овен.
За окончателната победа на свети Петър над влъхвата, погубила последния, всички единодушно предават следното.
Като не бил в състояние по никакъв начин да победи свети апостол Петър и не понасяйки вече срама и унижението, влъхвата обещавал да се възнесе на небето. Като събрал всичките си подчинени бесове, които вярно му служели, Симон с лавров венец на главата дошъл в центъра на Рим и като се изкачил върху едно високо здание, започнал да говори гневно на народа:
- Понеже вие, римляни, досега упорствате в своето безумие, и като ме изоставяте, следвате Петър, то затова аз ви напускам; вече не ще защитавам града, но ще заповядвам на моите ангели да ме вземат на ръце и пред очите ви ще се възнеса при моя отец на небето, откъдето ще ви изпратя големи наказания за това, че вие не се вслушахте в моите думи и не повярвахте на моите дела.
Като казал това, влъхвата плеснал с ръце и се хвърлил във въздуха; поддържан от бесовете, той започнал да лети по въздуха, издигайки се нагоре. Хората, изумени, си казвали един на друг:
- Това е Божие дело - да лети с тяло по въздуха!
Великият апостол Петър започнал високо, на всеослушание да се моли на Бога:
- Господи Иисусе Христе, Боже мой! Изобличи прелестта на този маг, за да не се съблазнят вярващите в Теб!
А после той извикал:
- О, бесове, а на вас заповядвам в името на моя Бог: не го поддържайте повече, но го оставете там - във въздуха, където той се намира сега.
И бесовете веднага се подчинили на забраната на апостола, пуснали Симон от високото и окаяният влъхва полетял към земята, както някога дяволът бил низвергнат от небето долу; и Симон, като паднал, се пребил. Народът, който станал свидетел на това, дълго възклицавал:
- Велик е Богът, проповядван от Петър, и наистина няма друг Бог освен Него!
Падналият влъхва, макар и да бил целият разбит, по Божий промисъл бил още жив, за да се убеди в безсилието на жалките бесове и в своето собствено, да се засрами и разбере силата на Всемогъщия Бог. Той лежал на земята с раздробени членове, изпитвайки невъобразими страдания, а на сутринта неговата нечиста душа се изтръгнала с мъчение, като Симон я предал в ръцете на бесовете, за да я отнесат в ада при сатаната, техния баща. След падането на Симон апостол Петър се изкачил на високо място и като дал знак за мълчание с ръка, започнал да учи народа на познание за истинския Бог, като обърнал в Христовата вяра мнозина посредством своето продължително слово.
Цар Нерон, като узнал за позорния край на своя приятел, извънредно се разгневил на свети Петър и искал да го убие. Но, както повествува свети Метафраст, разгневеният цар не веднага, а едва след няколко години изпълнил своето злобно намерение към свети апостол Петър. След смъртта на Симон влъхва, Петър останал в Рим не за дълго; като обърнал мнозина и ги кръстил, той създал църква и като поставил епископ в Лина, той отишъл в Таракина, където поставил за епископ Епафродит. Като отишъл в Сирмия, град в Испания, и ръкоположил там за епископ Епенет, той се отдалечил в Картаген, в Африка, където посветил в епископски сан Крискент. Като пристигнал в Египет, той поставил там за епископи: Руф в Тива със седемте порти, евангелист Марко в Александрия. След това по Божие откровение той отишъл в Иерусалим в деня на успението на Пречистата Дева Мария Богородица и отново се върнал в Египет. Като прекосил Африка, той пристигнал в Рим, оттам отишъл в Медиолан, и после във Фотикин, където поставил епископи и презвитери. Стигнал чак до Британия, той останал там дълго време, като привлякъл към Христовата вяра множество народ. В Британия на светия апостол Петър се явил ангел, който му казал:
- Петре! Наближава времето на твоето заминаване от този живот. Ти трябва да отидеш в Рим, където, след като претърпиш кръстна смърт, ще получиш достойно въздаяние от Христа Господа.
Като благодарил на Бога, той останал за няколко дни в Британия, утвърждавайки църквите, поставяйки епископи, презвитери и дякони. През дванадесетата година от управлението на Нерон, той пристигнал в Рим и поставил за помощник в църковното управление епископ Климент, макар и той да отказвал, като не желаел да поеме върху себе си такова иго. Като зачел увещанията на апостола, Климент, като послушен син, преклонил шия под Христовия ярем и заедно със своя учител и останалите свещени мъже се впрегнал в колесницата на Божието слово. И много благородни и знатни мъже и жени в Рим се просветили във вярата и се кръстили. Цар Нерон имал две забележително красиви жени, които обичал повече от всичките си наложници. А те, като приели светата вяра, решили да водят целомъдрен живот и не искали да се подчиняват вече на похотливите желания на царя. Но той, бидейки безсрамен и ненаситен блудник, заради тяхното решение се разгневил на цялата църква на верните, а особено на апостол Петър, който бил виновникът за обръщането на посочените жени (освен това царят си спомнил и за смъртта на любимия си приятел - Симон влъхва); и Нерон започнал да търси апостол Петър, за да го накаже със смърт.
Църковният историк Егезип съобщава, че когато търсили Петър, за да го убият, верните го умолявали заради ползата на мнозина, да се скрие и да се отдалечи от Рим. Апостолът не се съгласявал на това, желаейки да страда и да умре; вярващите с плач го молели да запази живота си, толкова нужен на светата Църква, обуреваема от беди сред неверните. Като склонил пред слъзните молби на цялото словесно стадо, Петър обещал да се отдалечи от града и през следващата нощ, като се простил с всички след общата молитва, тръгнал сам. И когато бил край градските порти, видял да го посреща сам Господ Иисус Христос; като Му се поклонил, свети Петър го попитал:
- Къде отиваш, Господи?
- Отивам в Рим, за да се разпъна отново - му отговорил Господ и станал невидим.
Изумен, апостолът разбрал, че Христос, страдащ в Своите раби, като в Свои собствени членове, иска да пострада в Рим и в неговото тяло. Затова той отново се върнал при верните и бил заловен от войниците, за да понесе смъртно наказание. Метафраст казва, че свети апостол Петър бил заловен не сам, а заедно с много от верните, сред които се намирал: Климент, Иродион, Олимп; техният мъчител ги осъдил на посичане с меч, а апостол Петър - на разпъване на кръст. Като взели осъдените, войниците ги повели към мястото на наказанието; те пощадили Климент като царски родственик и го пуснали на свобода; Иродион и Олимп, които дошли заедно с апостол Петър в Рим заедно с много други вярващи, били убити с меч. Петър молил своите палачи да го разпънат надолу с главата, почитайки по този начин своя Господ, разпънал се на кръста доброволно, желаейки да преклони глава под Неговите нозе. Така загинал великият Господен апостол, прославяйки Бога с кръстна смърт: като претърпял големи мъки, причинени от гвоздеите в ръцете и нозете, той предал своята непорочна душа в Божиите ръце на 29 юни. Неговият ученик, свети Климент, като измолил тялото на апостола, го снел от кръста, измил го и като призовал останалите верни и светителите, го погребал с чест; също така предали на честно погребение и телата на пострадалите с него Иродион, Олимп и другите верни, славейки Христа Бога, с Отца и Светия Дух, прославян во веки. Амин.

Всички жития за месец Юни »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ