Преподобни Зосима, наречен Киликс (тъй като бил родом от Киликия), от ранна възраст обикнал Бога. Отрекъл се от света, той дошъл на Синайската планина, облякъл се в монашески чин и започнал да се подвизава в пост и молитва. Но не останал на Синай задълго. Стремейки се към тишина и безмълвие, Зосима още млад отишъл в пустинята Ливия и там се поселил на едно отдалечено място, наречено Амониак. Тук заживял в пълно уединение, грижейки се единствено да угоди на Бога. Веднъж той видял в пустинята старец, облечен в груба власеница. Като се приближил към него, Зосима поискал да му се поклони и по обичая да измоли благословение от него. Но старецът го изпреварил, казвайки:
- Защо си дошъл тук, Зосима? Иди си, защото не трябва да оставаш на това място.
Мислейки, че старецът го познава отдавна, Зосима, като му се поклонил и взел благословение от него, казал:
- Моля те, отче, окажи ми благоволение! Кажи ми откъде ме познаваш?
Старецът отговорил:
- Преди два дни ми се яви един мъж, чуден на вид, и ми каза: ето, при тебе ще дойде един монах от Синайската планина на име Зосима; не му давай благословение да пребивава в тази пустиня. Аз искам да му поверя Вавилонската църква, намираща се в Египет.
Като казал това, пустинникът се отдалечил от Зосима на разстояние един хвърлей камък и застанал на молитва, издигайки ръце към Бога. Молил се около два часа; и след като свършил молитвата, старецът отново се приближил към Зосима и прегръщайки го бащински, го целунал и казал:
- Чедо мое обично, добре е, че си дошъл тук. Наистина, Бог те е довел при мене, за да предадеш тялото ми на земята, тъй като аз отивам при Господа.
Тогава Зосима попитал стареца:
- Отче, от много години ли пребиваваш на това място?
И старецът отговорил:
- Ето, вече станаха четиридесет и пет години, откакто съм тук.
При тези думи на подвижника лицето му просияло като огън. Като се обърнал отново към Зосима, старецът промълвил:
- Мир на тебе, чедо, помоли се за мене!
И след тези думи легнал на земята и тихо предал душата си на Господа.
Блаженият Зосима изкопал гроб, погребал честното тяло на великия подвижник и, след като прекарал два дни на това място, се върнал на планината Синай, славейки Бога.
По време на второто му пребиваване на Синай при него дошъл един разбойник и го умолявал с такива думи:
- Смили се над мене, авва, удостой ме с монашеско пострижение, за да се съкрушавам за греховете си в безмълвие. Извършил съм много убийства и ето, сега съм се разкаял за своя престъпен и многогрешен живот и искам да прекарам остатъка от дните си в плач и сърдечно съкрушение за безбройните ми злодеяния.

Преподобни Зосима, като наставил този човек, го облякъл в монашески чин; но след известно време, като извикал при себе си разкаялия се разбойник, му казал:
- Чедо, повярвай ми, не можеш повече да останеш тук. Ако някой от сановниците узнае, че ти се спасяваш при нас, ще те хване. Освен това за тебе може да признае някой от обидените от тебе и да съобщи. Затова ме послушай, и аз ще те отведа в по-отдалечен манастир.

 

Монахът се съгласил с увещанието на преподобния и светият старец го отвел в киновията на авва Доротей, намираща се близо до Газа. Като го настанил в тази обител, Зосима се върнал на Синайската планина.

Този брат прекарал девет години в киновията на авва Доротей. Но след това, като изучил псалтира и придобил опитност в монашеските трудове, той се върнал при преподобни Зосима и му казал:
- Прояви милост към мене, отче, върни ми светските дрехи, а монашеските вземи обратно.
Преподобният го попитал опечален:
- Защо, чедо?
Тогава монахът му казал:
- В продължение на девет години, отче, както сам знаеш, прекарах в киновията, упражнявайки се в пост и всяко въздържание, трудейки се с кротост, мълчание и страх Божий и подчинявайки се на всички, с надежда на безкрайното Божие милосърдие и за опрощаване на множеството ми грехове. И въпреки това, независимо от постоянните ми подвизи и трудове, аз винаги виждам пред себе си едно дете, което ми казва: “защо ме уби?”. Това видение ми се явява не само насън, но и наяве: и когато стоя в църква, и когато пристъпвам към Божествените Тайни, и когато ям нещо с братята на трапезата. Не зная нито час покой: даже когато вървя, и тогава виждам пред себе си детето, което ми казва едно и също: “защо ме уби?”. И ето, отче, аз реших да отида там, където вършех убийства, за да ме хванат и предадат на съд. Необходимо ми е да умра за това дете.

 

И така, като взел от преподобния отец светските дрехи, този монах отишъл в света. Когато пристигнал в град Диоспол, бил хванат, и на другия ден претърпял наказание, бидейки посечен с меч. Така той отишъл при Господа, умивайки с кръв греховете си.

Скоро след този случай преподобни Зосима, измъчван от непреодолимо желание да живее в тишина и безмълвие в пустинята, отново замислил да напусне Синайската планина. И ето, като взел със себе си своя ученик Иоан, преподобният се отправил към пустинята, носеща името Порфирион. Преминавайки през тази пустиня, те срещнали двама отшелници: единият от тях бил родом от Галатия и носел името Павел, а другият произхождал от Мелетинската област и се наричал Теодор, приел монашеско пострижение в манастира на авва Евтимий Велики. И двамата подвижници носели дрехи от биволска кожа. Преподобни Зосима със своя ученик се поселил близо до тези пустинници, на разстояние около две поприща и прекарал там две години.

Но след това ученикът на преподобни Зосима бил ухапан от змия: цялото му тяло се напоило с отровата, кръв потекла от очите, ноздрите, ушите и от всички кожни отвори и пори, и Иоан умрял.
Блаженият Зосима силно се опечалил и отишъл при споменатите двама пустинници. Те, като го видели в дълбока скръб, преди Зосима да им каже каквото и да е, го изпреварили и промълвили:
- Какво, авва Зосима, твоят брат умря ли?
Зосима, удивен от тяхната прозорливост, им разказал за обстоятелствата около смъртта на своя ученик, които и без това били известни на старците.
Тогава двамата подвижници станали и отишли заедно със Зосима при брат Иоан. Като видели починалия на земята, те казали:
- Не скърби, авва Зосима, Бог ще ти помогне.
И след тези думи гръмко извикали, обръщайки се към починалия:
- Брате Иоане, стани, защото твоят авва те вика.
Мъртвият веднага оживял и станал от земята. След това казали на преподобни Зосима:
- Авва, ние нелъжливо ти възвестяваме волята Божия: иди на Синайската планина: защото Бог иска да ти повери епископство на Вавилонската църква в Египет.

 

Като чул това, преподобни Зосима взел благословение от светите пустинници и заедно с Иоан отново се върнал на Синай.

След известно време аввата на Синайската планина изпратил блажения Зосима, заедно с двама други монаси, по работа, в Александрия. Александрийският патриарх обикнал блажените старци, задържал ги в града и ги ръкоположил: единия за епископ в Илиопол, другия за епископ в Леонтопол, а Зосима във Вавилон Египетски. Защото в древността имало два Вавилона: първият - по-знаменитият и по-древният - се намирал в Халдейската земя и в него царували Навуходоносор и всички халдейски царе, а другият - по-малко известният и с по-малко жители, се намирал в Египет. Този град бил основан на брега на река Нил от преселници от древния Вавилон, които нарекли новото място, на което се поселили, с името на напуснатата си родина.

 

В този Египетски Вавилон преподобни Зосима, по Божия воля и според пророчеството на пустинниците, приел архиерейския престол и започнал да пасе Христовото стадо. Той добре управлявал светата Църква, бидейки образец за своето стадо в слово, действие и чистота. Дълго ръководел Вавилонската църква и мнозина наставил по пътя към спасението. Когато светецът достигнал дълбока старост, виждайки своята телесна немощ и очаквайки близката си смърт, оставил епископския престол и отново се върнал на планината Синай, където живеел преди. Тук, след като поживял известно време, светецът починал в Господа и сега в лика на светите иерарси предстои пред нашия Владика, Господ Иисус Христос; на Когото слава во веки. Амин.

На този ден се чества и паметта на светия свещеномъченик Астий, епископ Дирахийски, в Македония, разпънат на кръст при царуването на Траян, в началото на II век.

На този ден е и преставянето на преподобни Методий, игумен Песношки, в 1392 г.