В памет на преподобния наш отец Иларион Нови

В памет на преподобния наш отец Иларион Нови

Блажени Иларион бил син на Петър Кападокиец, който прислужвал на царската трапеза, и на Теодосия - хора благочестиви и богобоязливи. На младини той бил добре обучен в Свещеното Писание. Когато станал на 20 години, ръководен от евангелските думи, той оставил баща и майка, дом и богатство и станал монах в Исихиевата обител, близо до град Византия. После отишъл в Далматската обител, приел великия ангелски образ и станал ученик на свети Григорий Декаполит, който по това време живеел тук. Свети Иларион се подвизавал в послушание, мълчание и велико смирение. Неговата работа била в манастирската градина и той се трудил в това послушание в продължение на 10 години. Като прочел историята на добродетелния и богоугоден живот на своя съименник преподобни Иларион Велики, той се стараел според възможностите си да се уподобява на този Божи угодник - в поста, във всенощната молитва и във всички останали монашески подвизи, поради което и бил наречен Иларион Нови. Като очистил и просветил душата си, подобно на слънце, той получил от Бога власт над нечистите духове и можел да ги прогонва.
 

Игуменът на тази обител, против желанието му, го направил свещеник, когато свети Григорий Декаполит бил заминал оттук. След няколко години, когато игуменът починал, преподобни Иларион, като узнал, че братята искат да го поставят за игумен, решил да избяга. С това намерение през нощта той излязъл тайно от обителта и отишъл в град Византия, с надеждата да открие своя учител, но Григорий бил отплавал за Рим и след като се върнал оттам, се заселил на Олимпийската планина. А Иларион отишъл в един манастир до град Византия. Монасите от Далматската обител като разбрали за това, започнали да умоляват светейшия патриарх Никифор да им постави за игумен Иларион, независимо от неговото желание. Патриархът съобщил за това на императора. Царят и патриархът извикали при себе си Иларион и започнали да го увещават да приеме игуменството над Далматския манастир.
 
Като не смеел да се противи на царската и на патриаршеската воля, Иларион приел властта на игумен и с усърдие водил поверените му словесни овци в продължение на осем години. След това скиптъра на гръцкото царство приел звероподобният мъчител Лъв Арменец, който започнал да смущава Христовата Църква чрез иконоборческата ерес, принуждавайки и скланяйки мнозина към своето еретическо мъдруване. А тези, които не му се подчинявали, той или подлагал на мъчения, или прогонвал в далечни страни. По негова заповед довели преподобни Иларион при него. Царят започнал да го принуждава да приеме еретическото учение. Добрият Христов воин не само не се подчинил на императора еретик, но дори дръзновено го изобличил, нарекъл го безбожник и престъпник и с това предизвикал срещу себе си лютия гняв на царя. Блаженият претърпял много рани и различни мъчения от нечестивия цар, а след това бил затворен от него в тъмница. След известно време царят отново го извикал при себе си и го подложил на много мъки, но след като нищо не постигнал, го предал на своя единомишленик патриарх Теодот, по прозвище Каситер, който приел престола след изгонването на светейшия Никифор. Този лъжепатриарх постъпил с преподобния по същия начин както царят: затворил свети Иларион в мрачна тъмница и много дни го измъчвал с глад и жажда, като заповядал да не му дават нито хляб, нито вода. Монасите от манастира, на който преподобният бил игумен, дошли при царя и започнали да го умоляват:
- Царю, върни ни нашия отец; ние обещаваме да се подчиняваме на твоята воля.
Царят се зарадвал на това обещание и им върнал игумена.
Светият се завърнал в обителта и преживял тук една година. Успял за кратко да отдъхне от мъченията и глада, светият отново обрекъл себе си на мъчения, тъй като царят, като очаквал монасите да изпълнят обещанието си, разбрал, че са го измамили. Затова той изпратил войници в обителта и наказал монасите, а преподобния отново хвърлил в тъмница. После го изпратил във Фанеевата обител и наредил да затворят светия в най-тясната тъмница. В тази тъмница светият се мъчил шест месеца, като понасял всякакви скърби и притеснения от жестокия игумен на тази обител. След това по царско нареждане той отново бил доведен в Константинопол. Пак се опитали да го склонят с разни лъстиви увещания към иконоборческата ерес. Но тъй като Христовият страдалец не се подчинил на еретиците, царят го изпратил в друга обител, която се наричала Кикловеева. Тук той прекарал две години и 6 месеца, тлеейки в тясна тъмница и понасяйки най-различни мъчения. Оттук светият отново бил отведен при царя и след като му нанесли жесток побой, го заточили в Протилския град.
 

Злочестивият цар, който погубил мнозина, сам загинал по жесток начин: той бил посечен от своите войници в храма - на същото онова място, където за пръв път се поругал над светата Христова икона и я изхвърлил. Така нечестивият зле погубил своята окаяна душа.
Михаил Травъл, който приел царството след него, заповядал да освободят от тъмниците и от заточение всички правоверни. Заедно с останалите и преподобни Иларион бил освободен от тъмницата, но не отишъл в своята обител, тъй като иконоборческата ерес още не била победена и архиерейските престоли се заемали от еретици - лъжеучители и лъжепастири. Той отишъл да живее при една вярна и благочестива жена, която му дала уединено място в своя имот, построила му килия с градина и го снабдявала с всичко потребно.
 

В това време се завърнал от заточение и се преселил при Господа преподобният Теодор Студит, който също понесъл за правата вяра много страдания от еретиците. Преподобни Иларион, както е разказано за това и в житието на Теодор, видял ангели да възнасят неговата свята душа на небето. В деня, в който се представил свети Теодор Студит, блажени Иларион, докато ходел из градината си, занимавайки се с работа и пеейки Давидовите псалми, изведнъж чул някакви невидими чудни гласове и почувствал дивно благоухание. Той се спрял удивен, като искал да разбере откъде идва всичко това. Поглеждайки нагоре, видял множество ангели в бели одежди и със сияещи светли лица, които се отправяли да посрещнат някого. Като видял това, блажени Иларион, обхванат от голям страх и трепет, паднал на земята и тогава чул глас, който казал:
- Това е душата на Теодор, игумена на Студийския манастир, който пострада до кръв за светите икони и беше непоколебимо мъжествен в страданията, а сега умря и тържествено възхожда на небесата, посрещан от небесните сили.
Сподобил се с такова чудно видение, преподобни Иларион се изпълнил с велико утешение и духовна радост. В продължение на много дни той духом се радвал и неговото лице сияело от радост така, че било подобно на лицето на ангел.
 

Преподобният преживял при споменатата жена повече от седем години. А когато след Михаил Травъл на престола се възкачил неговият син Теофил, той събрал всички изповедници и започнал да ги принуждава отново, по примера на предишните злочестиви царе, да се склонят към иконоборството, а тези, които не му се подчинявали, измъчвал жестоко. В това време бил доведен при царя и преподобният Иларион. Като бил принуждаван да се съгласи с иконоборството, той не се подчинил на царската заповед и изобличил императора, като злочестив законопрестъпник, който потъпква истинните догмати на вярата. За това свети Иларион получил сто и седемдесет удара по гърба и после бил заточен на остров Афусия. Значително облекчение за светия било това, че тук той не бил затворен в тъмница и в окови, а живеел в килия, макар - и доста тясна. В тази килия преживял до смъртта на Теофил. А когато този нечестив цар умрял, царица Теодора събрала всички изповедници в престолния град, възстановила православната вяра и заповядала да внесат светите икони в храмовете. Тогава бил пуснат на свобода и преподобни Иларион. Той отново приел игуменството в своята Далматска обител и се прославил с много чудеса. След като преживял още три години и душеспасително управлявал своите ученици, той се преселил при Господа. Неговата честна и свята душа, подобно на видяната от него душа на Теодор, била отнесена от ангели на небето и сега предстои в лика на светите изповедници пред престола на славата на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото подобава слава во веки. Амин.

Кондак:

В живоносната ограда на твоите пасбища си опазил невредимо стадото си и си бил велик с висотата на делата си, Нови Иларионе, понесъл много скърби и страдания за благочестието: затова, вселил се във всерадостния живот на Горния Сион, моли за нас, преподобни.

Всички жития за месец Юни »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ