Пустинножителят Прохор беше родом българин от областта Овче поле (Северна Македония), от благочестиви родители Иван и Мария. Те дълго време били бездетни, поради което непрестанно се молели на Бога да им дари едно чедо - мъжко или женско. А бяха благородни, богобоязливи, богати и раздаваха милостиня от своето имане. Бог видя тяхното желание и им даде мъжко чедо. Те се възрадваха с голяма радост и го кръстиха, като му нарекоха името Прохор.

 

Като порасна, родителите започнаха да му говорят за женитба и му досаждаха както баща му, така и майка му: “Сине, да потърсим девица за тебе, та да имаме наследник на нашето имане!” Тогава светецът се смути и не знаеше какво да прави. Затова отиде в църква да се помоли Бог да го настави по пътя на спасението. А там своевременно се прочете евангелието, където Христос говори: “Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене. Който остави или жена, или деца... заради Моето име ще получи стократно, и ще наследи вечен живот!” Свети Прохор се трогна от тези Христови думи, заплака с душата си и се помоли Бог да го настави към пътя на спасението.

 

Щом излезе от църквата, хвана пътя да избяга в планината. Както еленът се устремява към водни извори, така и свети Прохор се устреми към горската пустиня. И дойде в дълбоката пустиня Нагориченска в Жеглиговския край, където намери малка пещера с малко изворче и там се посели като в царски палати. Храна му бяха диви плодове, треви и корени, и при това ядеше веднъж в седмицата. И кой би могъл да опише неговите трудове, сълзи и подвизи, в зимен мраз и летен зной лежеше на голата земя. Наистина постник, наистина пророк, наистина мъченик, който лежи върху студения камък! Наистина земен ангел и небесен човек! И просия с добродетелта си като сияйна звезда от изток до запад с благодатта на пустинножител. На това място прекара 32 години, без да види човек, а беше със зверовете.

 

По Божие допущение веднъж светецът седеше пред пещерата си, и ето, дотича при него една сърна, дишайки задъхано. Той я поглаждаше и говореше: “Чедо, защо си отруднена?” А ловецът Диоген гонеше този дивеч. Но като се приближи до пещерата, като видя стареца и сърната да лежи при нозете му, засрами се от стареца, уплаши се и хукна да бяга. Но старецът го повика по име: “Диогене, не бягай, а се върни, защото и аз съм човек като тебе!” Диоген още повече се уплаши, когато чу, че старецът знае името му, и със страх дойде пред нозете му, просейки благословение. Старецът го благослови и му каза: “Диогене, да отидеш в Цариград, за да станеш цар. Но когато се възкачиш на престола, помени и мене, стареца, че съм ти предсказал това!”

 

Диоген си отиде, като се дивеше в себе си, и забрави стареца, който му каза всичко това. А сърната стана и тръгна по потока. Старецът остави своята досегашна пещера, тръгна по дирите на сърната и навлезе дълбоко във вътрешната горска пустиня. Скитайки се така, той намери друга тясна пещера и се всели в нея, като каза: “Бог да благослови това място! И ще се населят тук селища!” Покрай многото дяволски страшилища веднъж му се яви лъв. Светецът се смути, но ангел Божий застана пред лъва в пещерата и той изчезна. Свети Прохор благодари на Бога, Който му изпрати Своя ангел да му окаже помощ.

 

На това място светецът прекара други 30 години. След това предузна с духа си своята смърт, прекръсти се, видя светите ангели, дошли в пещерата за душата му, помоли се за света и се престави на 14 октомври. И лежеше тялото му там нерушимо. Тогава свети Прохор се яви на Диоген, който вече се беше възцарил в Цариград под името Роман Диоген (1067-1071), и му рече: “Забрави предишното си положение, както забрави и мене, стареца!” Поразен от това съновидение, Диоген изпрати да издирят мястото и мощите на светеца, които и пренесоха на река Пчиня, направиха ковчег, украсиха го със злато и намислиха да го пренесат в Цариград. Но мощите останаха недвижими. Светецът се яви на царя насън и му рече: “Не ще можеш да ме отнесеш оттук!”

 

Тогава императорът създаде на това място обител на името на свети Прохор, осветиха я и положиха мощите с ковчега отдясно на олтара, където има параклис. И веднага изтече миро от светите мощи, от което слепи проглеждаха, сакати прохождаха, недъгави оздравяваха. И постави Диоген в новия манастир игумен, икономи, иеромонаси, дякони и монаси. Даде им и метоси за доволно препитание. И дивно чудо, от гробницата на свети Прохор продължаваше да изтича свето миро и да дарява изцеление на всички, които с вяра пристъпват да се поклонят на светия му ковчег! Да се сподобим и ние с изцеление и спасение на душата, както и с телесно здраве! Слава на нашия Бог во веки! Амин!