Житие на преподобния наш отец Макарий Александрийски

Житие на преподобния наш отец Макарий Александрийски

Преподобни Макарий Александрийски произхождал от град Александрия. Първоначално в своя живот той бил търговец на зеленчуци и свето Кръщение приел на четиридесетгодишна възраст. След това, отрекъл се от света, станал монах и когато достатъчно се потрудил в монашеските подвизи и трудове, се удостоил да приеме свещен сан, заедно с който приел началството над манастира, наричан Келий и намиращ се в египетската пустиня между Нитрия и скита. Той бил най-искреният приятел на преподобния Макарий Египетски, заедно с когото - при царуването на Валент, по интригите на александрийския лъжеепископ, арианина Лукий - бил изгонен от отечеството си. Той нееднократно живеел заедно с този преподобен. Двамата по своя характер и начин на живот твърде си приличали един на друг и имали един и същ учител и наставник - Антоний Велики, от когото те нееднократно получавали наставления за усъвършенстване в добродетелния живот. Свети Макарий Египетски бил по-възрастният и пръв отишъл при Господа. А Макарий Александрийски преживял още няколко години след смъртта му. Епископ Паладий в Лавсаика пише за преподобния Макарий Александрийски следното:
Аз видях онзи, който беше приятел и съревнител в благочестието на свети Макарий Египетски, носещ и същото име. Подразбирам свети Макарий Александрийски, който беше презвитер в местността, наричана Келий, където и аз живях в продължение на девет години. От тях три години преживях заедно със свети Макарий, от чиито дела и чудеса на богоугодния му живот едни сам видях, а за другите разбрах от живелите по-рано с него. - Виждайки веднъж у великия отец Антоний насъбрани финикови клонки, от които той плетял въжета и кошници, свети Макарий му поискал един сноп от тях. Свети Антоний му отговорил:
- Написано е: “не пожелавай (неща) на ближния си”.
Но щом произнесъл тези думи, всички клонки внезапно, сякаш от действие на огън, изсъхнали. Виждайки това, свети Антоний му казал:
- Ето на теб почива Светият Дух и ти ще бъдеш продължител на делата ми след мен.
След известно време преподобният Макарий бил на път в пустинята и от продължителността на пътуването много силно изнемогнал. Внезапно се явил дяволът и казал:
- Ето, ти възприе Антониевата благодат, защо не се ползваш от нея и не молиш от Бога храна и подкрепа в пътя?
Преподобният му отговорил:
- Господ е моя сила и слава, а ти не изкушавай Божия раб.
Тогава дяволът започнал да изкушава светеца с призраци - на преподобния се явявала камила, натоварена с различни неща за ядене, ходеща из пустинята. Когато светецът забелязал приближилата се камила и разбрал, че това е призрак, той застанал на молитва и внезапно привидението било погълнато от земята.
Веднъж преподобният Макарий Александрийски дошъл при Макарий Египетски, който се намирал в скита. Когато двамата тръгнали на път и стигнали до река Нил, трябвало да преминат с голям сал, на който се качили и двама трибуни (хилядоначалници) с голяма важност и с външен блясък, с медна колесница, коне с позлатени юзди и свита от войска, оръженосци и дружинници, украсени със синджири и златни колани. Когато те забелязали двамата преподобни старци, облечени във вехти дрехи и стоящи в ъгъла, те възхвалили техния смирен и беден живот и единият от хилядниците им казал:
- Блажени сте вие, пренебрегващите света.
На това свети Макарий Александрийски отговорил:
- Ние наистина пренебрегваме светът, а над вас светът се смее. И знай, че произнесеното от теб е произнесено не по твоя воля, но пророчески, защото ние двамата се наричаме Макарий, тоест “блажени”.
Трогнат от думите му, трибунът, след завръщането си у дома, съблякъл от себе си дрехите, раздал имуществото си на бедните и избрал отшелническия живот.
Случило се, че на преподобния изпратили много хубави свежи ягоди и той пожелал да ги изяде. Но после, като решил с въздържание да победи своето желание, изпратил ягодите на един по-слаб брат, който желаел такава храна. Но и той, приемайки изпратеното, също постъпил така, макар самият много силно да гладувал. Когато по такъв начин ягодите се препращали от един към друг и обиколили много братя, те отново попаднали при преподобни Макарий вече от последния брат и като скъп подарък били върнати целите, защото никой не пожелал да вкуси от тях. Когато преподобният разбрал, че ягодите обиколили всички братя, много се изумил и като благодарил на Бога за тази добродетел на въздържанието на всички братя, нищо не опитал от тях и самият той.
Когато преподобният узнавал, че някой извършва някакъв подвиг, и той самият всякак се стараел да му подражава и усърдно изпълнявал същото. Така, като научил за монасите, живеещи в Тавенския манастир, че те в продължение на цялата велика четиридесетница не вкусват приготвени на огън ястия, той си определил за правило в продължение на седем години да не вкусва нищо от онова, което се приготвя на огън. При това преподобният увеличил подвига си до такава степен, че не ял нито хляб, нито вариво, освен сурово просо или някакви семена, размекнати във вода. В такова въздържание преподобният преживял седем години. Чувайки веднъж за друг монах, който в продължение на деня изяждал само фунт хляб и като желаел да му подражава, Макарий раздробил хляба на малки парчета и го сложил в съд с много малък отвор, в който едва можело да се провре ръката. При това преподобният си определил за правило да вкусва толкова хляб, колкото може да вземе в ръка, веднъж провряна в съда.
Това му служило за много силно укротяване на плътта, както предава Паладий, понеже преподобният разказвал по-късно с усмивка:
- Хващах с ръка много парчета хляб, но поради теснотата на съда не можех да ги извадя. Така моят съд не ми позволяваше да ям толкова, колкото бих желал.
Така, гладувайки, свети Макарий преживял три години, като изяждал на ден по едно неголямо парче хляб и вода изпивал в същата мяра. А масло за храна употребявал един секстарий за цяла година. Веднъж, желаейки докрай да превъзмогне съня, той не влизал под покрива на килията си в продължение на двадесет дни и нощи, а пребивавал около нея денем под палещия зной, а нощем треперел от студ, като употребявал всички усилия, за да не заспи. И както впоследствие разказвал за назидание на другите, от този подвиг се изсушил мозъкът му и ако бе продължил без сън, би полудял. При това преподобният прибавял:
- Доколкото имах сили, надвих съня, но човешката природа, изискваща сън, нямах сили да надвия, и затова бях длъжен да ѝ се подчинявам.
Веднъж бил изкушаван много силно от блудния бяс. За да преодолее този враг, той решил в продължение на шест месеца да стои гол в скитското блато, което се намирало в далечната пустиня. В него имало множество комари, като оси, които можели да пробиват даже кожата на дивите зверове. Преподобният бил така силно изпохапан от тези комари, че някои мислели да не е прокажен. А когато след шест месеца се върнал в своята килия, учениците познали само по гласа, че това е техният авва Макарий. Но той и втори път се осъдил на същото изтезание от комари. Това се случило след като веднъж убил върху крака си силно безпокоящ го комар, от който изтекло много кръв. След това се разкаял и започнал да се укорява като убиец и отмъстител дотогава, докато самият не отмъстил на себе си, отдавайки се гол за уязвяване от комари.
Друг път преподобният пожелал да погледне градината и гробницата, наричана “Кипотафион”, в която били погребани Ианий и Иамврий, египетските влъхви, живели във времената на фараона, за да се побори там с бесовете, тъй като за това място казвали, че в него имало множество люти бесове, които споменатите влъхви събрали тук чрез своите магии. Същите влъхви били братя и вследствие на своята хитрост и голямо изкуство във вълшебството били на голяма почит при фараона и имали голяма сила в целия Египет. В отдалечено място на пустинята те направили градина, а в нея си построили с голямо изкуство гробница, в която сложили много злато, около нея насадили множество разнообразни дървета, изкопали голям кладенец, тъй като мястото там било ниско и имало много влага. Всичко това влъхвите устроили, защото твърдо се надявали след смъртта си да живеят там вечно, наслаждавайки се, сякаш в рая, на всички блага, намиращи се на това място. Тъй като преподобният не знаел пътя за назованото място, то той вървял, съобразявайки се със звездите така, както моряците преплуват морето, и преминал пеша цялата пустиня. При това взел със себе си пръчици и след всяко изминато поприще забивал в земята по една, за да може по тези знаци да се върне обратно. А когато, преминавайки в продължение на девет дена цялата пустиня, се приближил до споменатата градина, с настъпването на нощта пожелал малко да отдъхне от пътя и заспал; тогава дяволът - вечният противник на Христовите подвижници - събрал всички пръчици, с които светецът отбелязвал своя път, и по време на съня на преподобния ги сложил около главата му. Когато той се събудил, намерил всички пръчки да лежат около него, свързани в снопче. Това се случило по Божия воля, за да усили подвига на преподобния, та не на пръчките да се надява, но на помощта на Бога, предвождал някога с огнен стълб Израил в продължение на четиридесет години из тази огромна пустиня. Впоследствие свети Макарий разказвал за своето пътешествие следното:
- Когато се приближавах към градината, към споменатото гробище, срещу мен изскочиха до седемдесет бесове в различни образи; едни от тях силно крещяха, други със страшна злоба скърцаха към мен със зъби, трети летяха подобно на гарвани, хвърляха се в лицето ми и крещяха:
- Какво търсиш тук, Макарий? Защо си дошъл при нас? Съблазнили ли сме някога някого от вашите монаси? Ние нямаме нищо общо с теб. Не можеш да оставаш тук. Защо искаш да влезеш във владението ни, където не е влизал никой от времето, когато ние извършихме погребението на братята, които създадоха това място?
И когато бесовете подели най-силен вопъл и крясък, свети Макарий им казал:
- Само ще вляза, ще погледна и после ще си тръгна!
Бесовете му казали:
- Обещай ни това според съвестта си.
Христовият раб отговорил:
- Така ще направя.
И бесовете изчезнали. Когато преподобният влязъл, в градината го срещнал в страшен вид дяволът с изваден меч и му преградил пътя. Свети Макарий казал на дявола:
- Ти идваш срещу мен с меч, аз пък идвам срещу теб в името на Господ Саваот със силата на Бога Израилев.
И дяволът избягал от него. Влизайки в градината, преподобният огледал всичко, което се намирало там, а именно: кладенеца, в който висяла само стара медна кофа, прикрепена за желязна верига, нарови ябълки, които вътре нямали нищо, и красивото здание на гробницата, богато украсено със злато. Като разгледал всичко подробно, светецът без затруднения излязъл и след двадесет дена тръгнал обратно за своята килия. По време на обратния път свършил хлябът и водата. Той започнал да отслабва от глад и жажда, така че едва не паднал от изтощение. Тогава - както по-късно самият разказвал за това - се явил пред него призрак на някаква девойка, облечена в бели дрехи и носеща на далечно разстояние от него, като че ли около километър, ведро с чиста вода. Като често се спирала, девойката му показвала водата и го викала при себе си, обещавайки да му даде да се напие. Обаче светецът нямал сили да стигне до нея. Впрочем, увличан от възможността да утоли жаждата си, той употребявал страшни усилия и вървял след нея три дни, в продължение на които девойката се появявала пред него. След това се показало стадо биволици (в онази страна те са твърде много), една от тях имала малко и се спряла срещу изморения и изнемогнал старец; от вимето ѝ изтичало мляко. При това преподобният чул глас свише:
- Приближи се, Макарий, и пий от млякото ѝ.
Като пристъпил, той дълго пил и се укрепил телесно. Свети Макарий добавял при това следното: “Моят Господ, желаейки да ми яви още по-голяма Своя милост и да научи моята немощ да се надява единствено на Неговия благ промисъл, яви такова чудо. Според волята Му, аз заповядах на същата биволица да върви след мен до моята килия и да ме храни през цялото време на пътя ми. Покорната биволица, според повелята на своя Създател, действително ме последва и недопускаше малкото до вимето си, за да храни единствено мен.
Някога този свят и дивен мъж копал кладенец за монасите. На мястото, където копаел, имало много съчки и трънливи храсти, откъдето изпълзяла аспида и го ужилила.
Тогава светецът, като я хванал с ръце за двете челюсти, я разкъсал, казвайки:
- Тъй като моят Господ не те е изпратил при мен, то как се осмели да приближиш и да ме ужилиш?
А ужилването на аспидата не причинило на преподобния никаква вреда.
Като чул втори път за тавенисийците, че имат много строг устав на живот, преподобният сменил монашеските дрехи със светски и се отправил при тях. След петнадесетдневен път в пустинята той пристигнал в тавенския манастир като светски човек. Тук той пожелал да види архимандрит Пахомий, мъж опитен и прозорлив, който имал дара на пророчеството, но на когото тогава още не било открито от Бога кой е Макарий. Влизайки при него, свети Макарий казал:
- Отче, моля те, приеми ме в твоя манастир, защото желая да бъда монах в него.
Свети Пахомий отговорил:
- Не можеш да бъдеш монах, тъй като си стар и не ти е по силите да се трудиш. Тукашните братя от младост са привикнали към монашеските трудове, а ти, бидейки вече престарял, не ще можеш да понесеш подвизите, ще си тръгнеш и ще започнеш да ни злословиш.
И свети Пахомий не го приел нито на първия, нито на втория ден - и така до седмия. А преподобният Макарий прекарал това време в строг пост и на седмия ден казал на архимандрита:
- Авва, приеми ме! А ако не постя и не върша същото, каквото другите братя, то тогава нареди да ме изгонят от манастира.
Тогава свети Пахомий казал на братята да го приемат. Те били хиляда и четиристотин човека и той бил приет в манастира. След известно време настъпил постът на светата четиридесетница и преподобният видял всеки от братята да пости според силите си. Един приемал храна вечер, друг - след изтичането на два дена, трети вкусвал след изтичането на пет дена, друг стоял цяла нощ на молитва, а през деня работел. Подражавайки им, и самият Макарий, накисвайки финикови клонки, застанал в един ъгъл и през цялата четиридесетница до Пасха не вкусвал нито хляб, нито вода, с изключение на малко количество сухи листа от зеле, в неделните дни. И това правел единствено за да видят другите монаси, че яде и да не падне в греха на превъзнасянето. Преподобни непрестанно работел и не почивал от трудовете и нито веднъж през цялото време не седнал и не легнал. Напускал мястото си само поради необходимост и връщайки се, отново стоял, не отварял уста, с никого не разговарял, но в мълчание възнасял от цялото си сърце молитва към Бога. Виждайки този подвиг на преподобния, подвижниците от манастира се разгневили на своя авва и започнали да му говорят:
- Откъде доведе при нас, за наше посрамване, този безплътен човек? Или го изгони, или ние ще напуснем манастира.
Като изслушал това от братята и разбрал за строгия пост на Макарий, преподобният Пахомий започнал да се моли на Бога да му открие за дошлия - кой е той. И му било открито, че това е Макарий. Тогава преподобният Пахомий го хванал за ръка, въвел го в църквата и като го прегърнал с любов, казал:
- Добре дошъл, честни отче! Знам, че си Макарий, но ти не ми разкри името си. В продължение на много години слушах за теб и много исках да те видя. Благодаря ти за това, че научи на смирение моите чеда - да не се превъзнасят с ум, гордеейки се със своите подвизи и с поста си; ти ни принесе голяма полза.
Чули за Макарий и другите братя и идвайки отвсякъде в голямо множество, любезно го целували и просели молитвите му. Преподобният, като преподал на всички наставление, се върнал на своето място.
Този безстрастен мъж разказвал за себе си следното:
- Веднъж пожелах така да насоча своя ум, че като не помисля за нищо земно, да пребивава в непрестанно съзерцание на Единия Бог, без нито за миг да се отлъчва от Него. За това Богомислие си определих пет дни. И ето, затворих килията и двора си, за да не влиза никой при мен и да не мога с никого да разговарям. Започвайки от понеделник, застанах и заповядах на своя ум, казвайки така: внимавай! Не слизай от небето! Ти имаш там заедно със себе си ангели, архангели, херувими, серафими, всички небесни сили и Твореца им Бога. И тъй, остани на небето и не се спускай на земята, за да не изпаднеш в земни помисли. Когато стоях така в продължение на два дни и две нощи, устремил своя ум високо, така раздразних дявола, че онзи, като се превърна в пламък, изгори всичко, което се намираше в моята килия, и даже рогозката, на която стоях, пламна и мислех, че и самият аз ще изгоря. Като се уплаших от това, на третия ден оставих своето намерение; нямайки сили повече да удържам в помисли за небесното, аз се снизих, по Божия воля, до земни помисли, за да не падна в греха на високоумието.
За същия преподобен епископ Паладий разказва следното:
- Веднъж, идвайки при него, аз заварих пред килията му някакъв селски свещеник, чиято глава бе така проядена от болестта, наричана гангрена, че откъм тила можеше да се види устата му. Той дошъл при преподобния, молейки за изцеление; но светецът не го допускаше до себе си и не желаеше да разговаря с него. Тогава и аз започнах да умолявам светеца, казвайки:
- Помилуй този нещастен и му отговори.
Но блаженият ми каза:
- Той не е достоен за изцеление, тъй като това му е наказание от Господа. А ако ти искаш да получи изцеление, посъветвай го отсега да престане да свещенодейства.
Попитах светеца:
- Защо?
А той отговори:
- Той е отслужил Литургия след прелюбодеяние и затова е наказан така. А ако се побои от Бога и изостави своя порок, който е извършвал без страх, то Бог ще го изцели.
Когато аз - продължава Паладий - разказах за това на свещеника, той с клетва обеща повече да не свещенодейства. След това преподобният Макарий, като го хвана, му каза:
- Вярваш ли, че съществува Бог, за Когото няма никаква тайна?
Презвитерят отговори:
- Да, отче, вярвам и те умолявам - помоли Му се за мен грешния.
Тогава Макарий попитал:
- Значи ти не можа да се укриеш пред Бога?
- Да, не можах.
- Ако ти изповядаш своя грях и съзнаваш Божието наказание за него - продължи Макарий, - то от сега се поправи.
И презвитерът изповядал грехопадението си и обещал повече да не греши и да не свещенодейства, но да живее като мирянин. След това свети Макарий възложи ръце на него, помоли се на Бога и след няколко дни презвитерът се изцели от гангрената; израсна му коса на главата и се върна в дома си здрав, като прославяше Бога и благодареше на великия Макарий.
Преподобният имал няколко килии на различни места: една - в скита, намиращ се във вътрешната пустиня, друга - в Либия, трета - на мястото, наричано Келий, и четвърта - на Нитрийската планина. Някои от неговите килии нямали нито врати, нито прозорци. И преподобният през дните на светата четиридесетница живеел в тях в тъмнина. Една от тях била дотолкова тясна, че в нея не се събирал легнал човек, друга била по-просторна и в нея преподобният беседвал с идващите при него; той изцелил безчислено множество хора, страдащи от нечисти духове.
Паладий споменава за една знатна девойка, която в продължение на много години била разслабена и която докарали от Солун. Преподобният я изцелил, помазвайки я в продължение на двадесет дни със свети елей и молейки се на Бога, и я изпратил напълно здрава за родния ѝ град. След изцелението си тя раздала по манастири богати милостини.
Друг път при него довели болно от бяс момче, което отекло от водянка. Като сложил на главата му дясната си ръка, а на сърцето лявата, преподобният започнал да се моли на Бога. Внезапно момчето извикало със силен глас и веднага от тялото му изтекло огромно количество вода. След това тялото на момчето приело естественото си състояние. Като помазал момчето със свети елей и го поръсил със светена вода, преподобният го предал на баща му. При това му заповядал в продължение на четиринадесет дни да не вкусва месо и да не пие вино.
Бесът, исконният враг на човешкия род, силно се озлобил към преподобния Макарий заради строго подвижническия му живот и заради многото изцеления на идващите при него болни. Тогава започнал да изкушава ума му с тщеславие. У преподобния започнали да се появяват мисли, че трябва да напусне килията и да отиде в Рим. При това умът му представял всички благовидни подбуди към това, посочвайки му, че като има изобилна благодат и дара да изгонва нечистите духове, може да принесе много полза на страдащите в Рим. Преподобният дълго време се борил с изкушаващите го помисли. Накрая, като легнал на прага на своята килия, той казал:
- Влечете ме, бесове, ако можете, а самият аз не тръгвам!
Преподобният лежал на прага до късна вечер. През нощта същите мисли отново го нападнали с голяма сила. Тогава блаженият, като взел една голяма кошница, я напълнил с пясък, сложил я на плещите си и започнал да ходи из пустинята. Там го срещнал монах Теосевий, антиохиец, който го попитал:
- Отче! Какво носиш? Дай ми товара си и не се мъчи.
- Аз мъча измъчващия ме - отговорил Макарий; - когато пребивавам в леност и празност, ме вика да странствам.
И така, трудейки се дълго време, преподобният се завърнал в килията, макар и измъчен телом, но удържал победа над лукавите помисли.
Неговият ученик, блаженият Пафнутий, разказва за светеца следното:
- Веднъж преподобният седеше на двора. Неочаквано дотича хиена, донесе в зъби своето малко, което беше сляпо; и го остави при краката му. Светецът го вдигна, плюна в очите му, помоли се на Бога - и то прогледна. Хиената го взе и избяга. На сутринта отново дотича при преподобния, носейки огромна овнешка кожа; като я видя, светецът каза на хиената:
- Откъде имаш тази кожа, нима си изяла нечия овца? Ако си я получила с насилие, няма да я взема.
А хиената, като наведе глава до земята и преви колене, сложи донесената кожа в краката на светеца. Но преподобният ѝ каза:
- Казах, че няма да я взема дотогава, докато не ми обещаеш, че няма повече да оскърбяваш бедните хора, като изяждаш техните овце.
Тогава хиената наклони главата си, сякаш съгласявайки се с думите на светеца и обещавайки да го послуша. След това преподобният взе кожата и я даде на Мелания Римлянка, която често посещавала светите отци в пустинята. Оттогава нарекоха тази кожа “дара на хиената”. И което е удивително у мъжете, отрекли се от света, е, че даже звяр, получавайки - за слава на Бога и за чест на светиите Му - благодеяние, разбра това и принесе дар на блажения. Този, Който укротил лъвовете за пророк Даниил, дал и на хиената разбиране за полученото благодеяние и я научил на благодарност.
Споменатият Паладий, идвайки веднъж при същия преподобен, смущаван от помисли и униние (както самият впоследствие съобщавал за това), попитал:
- Какво да правя, авва Макарий, тъй като ме нападат помисли, които казват: ти нищо не правиш тук - тръгни оттук!
Светият отец му отговорил:
- Кажи и ти на твоите помисли: пазя тези стени заради Христа.
За негова полза преподобният му разказал как свети Марк приемал причастяване с Божествените Тайни от самите ангели. Свети Макарий виждал това с очите си, когато във време на отслужване на Божествена литургия причастявал братята.
- Аз никога - казал той - не съм преподавал Божествените Тайни на подвижника Марк, но невидимо му ги преподаваше ангел от олтара, а аз само виждах пръстите на ръцете на подаващия.
Преподобният Марк, когато бил юноша, знаел наизуст целия Стар и Нов Завет; бил също много кротък и въздържан.
- Един ден, като не бях зает с нищо в своята килия - разказвал свети Макарий, - отидох при него и седнах при вратата на килията му. Считах го за по-висш сред хората, какъвто и беше в действителност, и исках да разбера (тогава бях още - отбелязва Макарий - неопитен и незнаещ) какво прави старецът или за какво разговаря. А той, намирайки се вътре в килията, се бореше със себе си и с дявола, бидейки вече на сто годишна възраст, така че даже му бяха опадали зъбите. Говореше на себе си:
- Какво искаш накрая, зли старче? Ето вече и вино пи, и олио вкуси. Какво искаш още, ненаситни стар робе на стомаха.
А на дявола свети Марк говорел:
- Махни се от мен, дяволе! Остаря в борба с мен. Наложи ми телесна слабост, като направи така, че започнах да пия вино и да вкусвам олио; направи от мен сластолюбец. Нима съм ти длъжен с още нещо? Няма да намериш у мен нищо такова, което да можеш да откраднеш. Отстъпи от мен накрая, враже човешки.
Свети Макарий разказал това на Паладий, който записал казаното.
А презвитерът Руфин присъединява следното към житието на този преподобен:
Една нощ дяволът почукал на вратата на килията му и казал:
- Стани, авва Макарий, и да вървим в църквата за пеене.
Но той, изпълнен с божествена благодат, разбрал вражеското коварство и отговорил:
- О, лъжец и ненавистник на доброто! Какво общо имаш ти със събранието на светиите.
- Нима не знаеш, Макарий - казал дяволът, - че без нас не се извършва нито едно църковно пеене и нито едно монашеско събрание? Но иди и ще видиш нашите дела.
Старецът отговорил:
- Господ да ти забрани, лукав бяс!
И като се обърнал с молитва към Господа, започнал да се моли да му яви вярно ли е това, което говорел дяволът. И когато настъпило времето на полунощното пеене, свети Макарий отишъл в храма и отново се молил Бог да му разкрие дали е вярно казаното от дявола. След известно време преподобният видял в църквата черни етиопци, във вид на някакви малки момчета, които притичвали насам-натам, сякаш летели. В манастира имало обичай един монах да казва псалмите, докато всички други братя седят и слушат. И ето, тези малки етиопци присядали до всеки брат и се смеели. Един докосвали по очите и той започвал да дреме, на друг поставяли пръст на устата и той бързо се събуждал. Пред някои ходели във вид на жени, а пред други се явявали като хора, заети с различни дела. И онова, което бесовете, надсмивайки се, представяли, същото помисляли тези монаси в сърцата си. Но ако бесовете започвали да правят нещо подобно при някои монаси, внезапно били прогонвани от някаква сила и стремглаво изтласквани, повече не се осмелявали нито да се спират пред такива, нито да минават покрай тях. Над някои пък, най-слабите от братята, най-малко внимателни към молитвата, те се гаврели, като седели на техните шии и плещи. Виждайки това, преподобният Макарий тежко въздъхнал и като заплакал, започнал да се моли на Бога:
- Господи! Погледни и не отминавай с мълчание! Възкресни, Боже, и нека се разпръснат враговете Ти и да избягат от лицето Ти, тъй като душата ни се напълни с поругание.
След отпуста авва Макарий започнал да извиква при себе си всеки монах поотделно и да го пита - за какво е мислел през време на службата. Всеки му изповядвал помислите си и така явно се разкрило, че мисълта на всеки била именно за онова, което, надсмивайки се, бесовете представяли пред него.
Преподобният разказвал и друго нещо, по-дивно и по-ужасно: когато братята пристъпвали към Божествените Тайни и протягали ръце за приемане на Тялото Христово (в онова време още се причастявали не с лъжица, но приемали Тялото Христово в ръце, както сега антидора, а Честната Кръв пиели от чашата; така било до времето на свети Златоуст, за което има свидетелство в житието на света Теоктиста), преподобният забелязвал, че на някои от братята етиопците поставяли горещи въглени в ръцете, а преподаваното чрез иерейската ръка Тяло Христово се връщало обратно в олтара. От тези пък, които били достойни за светото Причастие, бесовете избягвали далече. Заедно с иерея до олтара стоял Ангел Господен и протягал своята ръка заедно с иерейската за раздаване на Божествените Тайни.
По такъв начин преподобният Макарий, бидейки прозорлив, разпознавал достойните и недостойните и предусещал човешките мисли, внушавани от бесовете.
Много и друго разказвал преподобният Макарий за полза и назидание на братята; поправял ленивите и извършвал различни чудеса. Прекарвайки такъв богоугоден живот, той отишъл с мир при Господа на стогодишна възраст. Сега заедно с другите преподобни отци прославя в безкрайния живот Отца и Сина и Светия дух, Единия Бог в Троица, на Когото още и от нас, грешните, да бъде слава, чест и поклонение во веки. Амин.

Всички жития за месец Януари »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ