Преподобният Македоний избрал за място и поприще на подвизите си върховете на планините, като никъде не се спирал за по-дълго време, но постоянно преминавал от едно място на друго в пределите на Финикия, Сирия и Киликия, за да избегне по този начин разговорите с посетителите.

Блаженият живял четиридесет и пет години по този начин, като нямал нито колиба, нито палатка, но живеел в дълбока пещера. Когато преподобният остарял, той помолил посетилите го веднъж богомолци да му построят малка килия, в която живял двадесет и пет години, без да излиза нито при братята, поселили се около него, нито при външните посетители. Свети Македоний се подвизавал всичко седемдесет години; повече от четиридесет години се хранил само със семена, счукани и намокрени с вода; после, вследствие на слабост, започнал да вкусва немного хляб с вода. Господ го прославил с дар на чудотворство: преподобният изгонвал бесове, изцерявал различни болести и извършвал други чудотворства.

Веднъж при преподобни Македоний довели една жена, която страдала от недъг, проявяващ се в прекомерна употреба на храна: тя изяждала по тридесет кокошки на ден. Роднините ѝ със сълзи молели преподобния да помогне на болната. По молитвите на светеца тази жена се изцерила и после не можела да изяде дори четвърт кокошка за един ден. Като поживял ангелски на земята, като се удостоил с пророчески дар и се сподобил с благодатта на свещенството, преподобният Македоний мирно починал в Господа.