В младостта си преподобният Мар се отличавал с красива външност и притежавал хубав глас. По време на празниците в чест на светите мъченици той изпълнявал в съвършенство длъжността на певец.
Най-много от всичко възлюбил Бога и свято съблюдавал заповедите Му. Заобиколен от много изкушения, свети Мар съхранил тялото си в девствена невинност, а душата - в непорочност и чистота. Като отвърнал душата си от светските съблазни, юношата се оттеглил в село Омира и си построил неголяма колиба, в която прекарал трийсет и седем години.

В тази колиба преподобният страдал много от влагата, която действала вредно върху здравето му, но не искал да остави колибата и живял в нея до края на живота си. Преподобният Мар се отличавал с простота и не търпял лукавството, а бедността считал за най-голямо благополучие. Светецът проживял деветдесет години, като се задоволявал с дрехи от козя вълна, а за поддържане на телесните си сили употребявал малко хляб и сол. Преподобният дълго време хранел в душата си горещо желание да присъства при извършването на Божествена литургия.

И когато един свещеник извършил при него това велико и спасително Тайнодействие, той казал, че душата му била преизпълнена с неизказана сладост и дълго се предавал на размишление, като в дълбокото си смущение не дръзвал да погледне към небето. Като извършил дългия си и спасителен подвиг, светецът мирно предал духа си на Бога и сега блаженства във вечните обители.