Преподобният Симеон, наречен “Ветхи”, от младите си години водел пустинно житие, поселвайки се в една пещера в Сирия, в съвършено уединение. Животът му протичал в строг пост, непрестанна молитва и богомислие. За храна му служели само тревите, растящи около пещерата. Подвизавал се така в продължение на много години.

А когато при него започнали да се стичат желаещи да го видят и чрез това нарушавали безмълвието му, той оставил пещерата и се преселил на планината Аман, но и тук не намерил покой от множеството хора, стичащи се при него. Тогава той се оттеглил на Синайската планина. Но Бог не благоизволил преподобният да остане на Синай, понеже трябвало да послужи на спасението на другите на предишното място на подвизите си. Затова преподобният се върнал на връх Аман. Под негово ръководство за кратко време тук били построени две монашески обители: една - на върха, и друга - в полите на планината.

Управлявайки обителите, преподобният Симеон наблюдавал поверените на ръководството му подвижници, ободрявал ги и ги укрепявал в подвизите на благочестието, предупреждавал ги за нападенията и козните на врага на нашето спасение и ги ръководел в борбата с него, подтиквал ги към вътрешно внимание, предразполагал ги към кротост, снизходителност към ближните, великодушие към враговете. Заради непрестанните си подвизи преподобният получил от Бога благодат да повелява дори на дивите зверове. Като поживял богоугодно, той починал в дълбока старост с мир в Господа.