Свещеномъченик Иполит и светите Кенсорин, Савин и Хрисия живели през царуването на Клавдий, когато игемон бил Улпий Римлянин. Кенсорин бил първи съветник в сената и имал сан магистър. Подложен на разпит поради донос, той изповядал Христа и за това бил хвърлен в тъмница. Там със силата Христова той извършил много чудеса и дори задавал въпроси на един мъртвец. Двадесетте воини, които тогава били там, като видели чудесата, повярвали в Христа, за което им отсекли главите.
На разпит като християнка била подложена и блажената девица Хрисия. Като я повесили, войниците я били с волски бичове и опалвали ребрата  с огън, а след това я хвърлили в тъмница. След няколко дни отново я извели, раздробили челюстите  с камък и я били с калаен чук по раменете, а след това, като завързали камък за шията , я хвърлили в морските дълбини. Така светата девица завършила страданието си за Христа. Блаженият Савин също бил бит с тежък чук по тялото и повесен на дърво, бил опалван със свещи. Претърпявайки такива мъки и благодарейки на Бога, той Му предал духа си. Като узнал за всичко това, великият Иполит, светителят на Римската църква, отишъл при игемона и изобличил жестокостта и безчовечността му, като го нарекъл кръвопиец.

При това той дръзновено изповядал Христа Бога, Твореца на света. За това той бил бит по очите от слугите на игемона; нечестивите го подложили и на други мъчения и накрая, като завързали ръцете и нозете му, го хвърлили в морето. Като претърпял тези мъчения, свети Иполит станал наследник на Царството Божие.