1. Старецът Иоил твърдял, че онзи, който се посвещава на Бога, носи в себе си свещен огън, запален от Самия Бог. А по-точно той казвал така: "Силното желание да се посвети на Бога изисква от човека толкова жертви, че ако в него не пламне огън, способен да изгори всяка плътска похот и всеки земен стремеж, това желание няма да бъде подкрепено и ще се изчерпи. Такъв огън аз сам не мога да запаля. Нито един човек няма такава сила, че да запали огъня, който кара младеж на 20-25 години, т. е. човек в безразсъдството на младостта, да презира всяка плътска похот и да въжделее злострадания и лишения. Този огън може да запали само Един - Бог."

2. Особено интересен е следният литургичен опит на стареца Иаков: "Хората са слепи и не виждат какво става в храма по време на Божествената литургия. Веднъж служих литургия и не можах да извърша Великия вход заради това, което видях. Внезапно усетих, че някой ме бута по рамото и ме води към светия жертвеник. Помислих си, че е четецът. Обърнах се и видях огромно крило, положено на рамото ми от Архангела, което ме водеше на великия вход. Какво става в олтара по време на Божествената литургия! Често пъти не издържам и сядам и служещите заедно с мене мислят, че нещо не съм наред със здравето, ала те не знаят какво виждам и чувам аз."

3. Същият старец казвал: "Когато свещеникът изважда частиците и поменува имената на верните пред светия жертвеник, тогава слиза ангел Господен, взема този поменик и го отнася на Христовия Престол като молитва за онези, които са поменувани."

4. Думите на проповедниците обикновено остават без отговор, защото за това има някаква причина. Говорейки за това, старецът Амфилохий подчертавал: "Днес думите на проповедниците са като наливане на масло в огъня. Днес бедните и необразовани хора са изоставени и не чуват. Нужни са им дела и живот според християнската любов, те искат да им състрадаваме, като братя. Само с любов към тях и с дела на човеколюбие ние отново ще доведем нашите братя при Христа".

5. Старецът Паисий подчертавал: "По-голяма цена има една подплатена с опит дума на смирения човек, която се изтръгва с болка от дълбините на сърцето му, отколкото празните приказки на някой повърхностен, произвеждани бързо от образования му език, които не дават храна за душата, защото езикът му е плът, а не огненият език на светата Петдесетница". За изобличителната проповед той говорел така: "Ако страстен човек изобличи егоиста, то е все същото, като да се удари камък о камък - ще се разхвърчат искри! Ако някой страстен изобличи чувствителен човек, ще му нанесе голяма рана. Това е същото, както ако някой дивак с голяма метална четка почисти окото на дете".

6. Един епископ се оплаквал, че неговата пламенна проповед не дала плодове. И старецът Иероним му казал: "Ловецът трябва да бъде не само отличен стрелец. Той освен това трябва да зареди пушката си с барут и сачми. Първо учи със своя пример, и след това ще видиш колко плодове ще донесе твоята проповед". И друг път подчертал: "Когато самият проповедник не е научен, когато сам не е преминал през изпитания, как ще учи другите? Хората в повечето случаи се поучават от делата, а не от думите".

7. Старецът Епифаний казвал: "Свещенството е най-великото Божие благодеяние за хората. То е проводник на Божията благодат".

8. На един архимандрит, който се чувствал неудачник, защото не бил станал архиерей, същият старец казал: "Това ми прилича на хула. Ако си помислиш, че тия тленни членове могат да вземат хляба и виното и с призоваването на Светия Дух да ги претворяват в Тяло и Кръв Христови, ако помислиш, че ти е дадена власт в Кръщението да правиш от потомците на Адам причастници на Кръста и възкресението Господне, ако си помислиш, че ти е дадена власт да възлагаш ръцете и епитрахила си на главата на най-големия грешник и да го отпращаш от изповед с очистена душа, как след всичко това се смяташ за неудачник? Само защото не си сложил митрата? Господи помилуй!"

9. Защитавайки външните одежди на клириците, старецът Епифаний казвал: "Иереят е въплъщение, израз на постоянното, неизменното и непоколебимото, небесна тръба, образ на нетлението, указател на пътя към вечността. Нека останат неизменни през вековете и одеждите му като напомняне и символ на вечните и неотменими истини, онези истини, които той представлява."

10. "Расото - казвал старецът Амфилохий - е знаме на нашата Христова църква, затова ние, носещите расо, трябва много да се стараем със своя свят живот да го почитаме и уважаваме, за да го почитат и уважават и тия, които не го носят."

11. И старецът Филотей говорел с топлота за одеждите на клирика: "Аз се гордея с расото, което нося, и го смятам за по-скъпоценно и благолепно, отколкото каквито и да било други одежди, дори и царската порфира. Смятам себе си недостоен да нося тази скромна, почетна дреха, която са почитали милиони преподобни, преподобомъченици, изповедници и светци. Скърбя и съжалявам онези клирици, които свалят расото и се бръснат."

12. Светъл пример на клирик, посветил се на делото си, бил старецът Епифаний от Атина. Ние привеждаме тук няколко негови думи към клириците: "Аз изобщо не притежавам земя. Нямам и една педя своя земя, макар и да не съм от бедно семейство. Не притежавам никакво имущество - нито движимо, нито недвижимо, освен моите скромни, прости и непретенциозни одежди, раса и книги. Господ ме помилва и дори до днес не съм спечелил от свещенството нито грош: нито като заплащане, нито като възнаграждение за свещенодействията." "Нека ние, женени или неженени, да не забравяме, че сме представители на кроткия и смирен по сърце Иисус. Ние сме призвани да преуспяваме в смирението, а не да се караме за първенство пред олтара." "Клириците, и особено безбрачните, трябва да бъдат избирани сред хора в зряла възраст, с отлично възпитание, голямо благоговение, блестящо поведение, твърд характер и хармоничен душевен строй, придобит с труд и пот, молитви и поучения, пост и бдения, доброволна нищета, злострадание и различни лишения. Защото подвигът е привилегия и задължение не само на монасите, но и на всеки вярващ и преди всичко на клирика, особено на неженения. Православната Църква е дълбоко аскетична и който не обича подвига, а е приятел на наслаждението и покоя, той няма място в нея."

13. Старецът Даниил, обобщавайки думите си за качествата, необходими на духовника, казвал: "Първо, към съгрешаващите той трябва да има блажено търпение и да показва голяма любов. Второ, трябва да пази тайната и да предпочита да умре, но да не открие греха на онзи, който му се е изповядал. И трето, той трябва да има за свой верен помощник добродетелта на разсъдливостта."

14. Добрият духовник състрадава на изповядващия се. Старецът Иаков казвал за тази своя болка следното: "Аз състрадавам на изповядващия ми се човек. Заедно с него изпитвам болка. Скърбя и плача за изповядващия се. Моля се на свети Давид след изповедта да забравя ненужното и да помня само онова, за което трябва да се моля. Моля се за изповядващите се, безпокоя се за тях и чакам отново идването им."

15. Опитният духовник, старецът Филотей, казвал: "Аз свидетелствам, че често след изповед, особено в големите градове, макар да се е случвало и по селата, цял ден и по-голямата част от нощта се чувствах толкова изтощен, че падах на ложето си като мъртъв. Мислех си, че повече няма да стана, а ще умра или дълго ще боледувам, и така оставах неподвижен и безсилен. Но когато се събуждах сутринта, чувствах се напълно здрав и с нови сили."

16. Старецът Епифаний казвал: "За мене няма по-голямо удовлетворение от това с часове да седя в изповедалнята и да помирявам човека с Бога."

17. За младите клирици, които с нетърпение очакват да станат духовници, старецът Паисий казвал: "Онези, които бързат да станат духовници и имат в себе си още много душевна отрова, приличат на неузряла и тръпчива дюля, от която няма да се получи хубаво сладко, колкото и захар да сложим, а ако се получи - бързо се разваля. Сладостните думи и великите истини имат цена, когато излизат от истинни уста, и те намират място само в склонните към добро души и във великодушните хора, притежаващи чист ум."

18. За дейността на духовника старецът Филотей казвал: "Към днешния лукав род духовникът трябва да прилага икономйя (снизхождение), защото, ако приложи прецизно духовните канони, сред изповядващите се не ще се намери никой, достоен за Причастието, или пък ще се намерят малцина. Но на духовника са нужни голямо внимание, разсъждение и топла молитва към Небесния Бог и Отец, за да го просветли Той как да се прилага икономйята."

19. Духовникът трябва да има голям опит, за да може да се отнася към хората с пастирска отзивчивост. Старецът Порфирий, станал духовник на 21 години, разказвал за самия себе си следното: "Понеже в началото бях неопитен, налагах на идващите за изповед монаси и миряни тежки епитимии. Но мнозина скоро идваха пак при мене и казваха, че не могат да понесат епитимиите, които съм им наложил. Сега виждам колко тежки епитимии съм определял и че това е било поради моята неопитност." И друг път казвал: "Когато не ям нищо, тогава по-добре разбирам душите на хората."

20. Относно икономйята, която трябва да прилага духовникът, старецът Даниил съветвал: "За да бъдеш винаги в безопасност, духовнико мой, нито в снизхожденията бъди прекомерно снизходителен, нито в строгостта - прекалено взискателен, за да съхраниш в хората покаянието. Към въпроси и прегрешения, търпими от гледна точка на икономйята, подхождай с голямо разсъждение. Но към нетърпимите бъди много строг, за да не се наложи да отговаряш за тях в деня на Съда."

21. Старецът Иероним казвал, че "отвратителна немощ на иереите е сребролюбието. Уви, когато иереят стане сребролюбив, тогава пада и в много друго." И на младия свещеник давал следните практически съвети за неговото поведение: "Когато излизаш от къщи и вървиш по улиците, където и да отиваш, знай, че хората наблюдават свещеника - как ходи, как разговаря, как се държи. Постъпките ти да бъдат правилни. Не размахвай ръце напред-назад. Обличай, както се полага, дълго расо. Ръкавите му трябва да бъдат широки. Дръж се благоразумно, по християнски, а не лекомислено като миряните."

22. Обръщайки се към своите духовни чада, старецът Иоил казвал: "Вие ползвате много рядък Божи дар. Намирате ме, когато си поискате. Аз ви изслушвам с желание, любов и нежност. Аз съм ви в джоба! Само когато няма да ме има, ще разберете това, което ви говоря сега."

23. Старецът Амфилохий от о. Патмос често казвал: "Аз приличам на старо дърво, от сянката на което в горещите летни дни се наслаждават не само кротките овчици Христови, но и малките птички, седящи в клоните му. За да не изгубят своята радост, всички желаят на стария бор дълги години живот. Но корените му полека изгниват. Ще дойде люта зима, когато силният вятър ще го повали и той ще стане годен само за дърва. Но сега старият бор благодари на овците и птиците - своите другари в пустинята." И друг път изказал любовта си по следния начин: "Аз, чада мои, без вас не искам и рая."

24. Достойни за подражание са следните слова на стареца Епифаний: "Сърцето ми има само входове. Изходи няма. Който е влязъл, остава там. Каквото и да е сторил, аз го обичам такъв, какъвто за пръв път е влязъл в сърцето ми. Аз се моля за него и търся неговото спасение." "Най-страшното мъчение за мене е да знам, че съм огорчил обичан човек." "Аз искам онези, които са редом с мене, да чувстват простор, а не теснота. Никого не призовавам, никого не задържам и никого не гоня. Който иска - идва, който иска - остава, който иска - си заминава. Никого не смятам за свой последовател или привърженик". "Аз пожертвах всичко, преди да придобия това. Аз пожертвах преподавателско място в университета. Пожертвах службата като секретар на Светия Синод. Пожертвах мястото на глава на мисионерското братство. Пожертвах настоятелството на голям храм. Пожертвах епископския престол. Имам само един стар епитрахил, за да изповядам десетина души. Нищо друго!"

25. Старецът Иосиф писал на своето духовно чадо: "Моето силно желание, пламъкът на моето сърце, моята Божествена любов, непрестанно изгаряща вътрешностите ми, е в това да се спасяват душите, за да принесат себе си в словесна жертва на нашия Сладчайши Иисус." И той много се молил да стане така. Но думите, обърнати към другите, не принасят плодове, или в най-добрия случай понякога променят нрава на слушателите. Във връзка с това великият Исихаст казвал: "Ако благодатта Божия не просвети човека, колкото думи и да изречеш, няма да има полза. Сега той слуша, но скоро, отново свързан, се връща към предишния живот. Обаче ако едновременно заедно със словото действа благодатта, тогава в същата секунда става промяна в съответствие със стремежа на човека. От този момент се променя животът му. Ала това се случва с онзи, който не е развалил слуха си и не е ожесточил съвестта си. Напротив, онези, които чуват доброто, но не се подчиняват и остават със своята зла воля, дори ден и нощ да им говориш и да им покажеш цялата мъдрост на отците, да сътвориш чудеса пред очите им и да обърнеш обратно течението на Нил, те не ще получат нито капчица полза. Ала поради униние те искат да идват тук, в моята калива и да говорят с часове само и само да си убият времето ("Калива" на Атон се нарича отделната къщичка на пустинника: за разлика от килията в каливата няма храм.) Затова затварям вратата, за да мога с безмълвие и молитва да донеса полза поне на самия себе си."

26. Старецът Иаков казвал: "Ние всички сме надянали расото, за да осветим душата си. Ала е нужно внимание. Защото и светската чест, и славата, и егоизмът могат да сторят така, че наместо да осветим душата си, да я погубим."

27. Светът е потънал в зло. Това не бива да ни довежда до отчаяние. Старецът Иероним подчертавал: "Дори хиляда души да са слепи и само един зрящ да има сред тях, той може да ги изведе всички, за да не погинат."

28. В последните дни на своя живот старецът Антим открил на своите монахини: "Аз бих искал да имам сили, за да направя още нещо за ближния си, но не мога. Аз само се моля, измолвам от Господа мой в дните на живота ми тук да ми дава Своята благодат, за да мога с нещо да послужа на идващия при мене: да го прекръстя, да му дам съвет, утешение, да се помоля за него... Който е редом с мене, той е мой приятел: евреин, турчин, какъвто и да е. Искам да ме сподоби Господ с нещо да им помогна, както съм правил това през целия си живот." Разбира се, същата любов той изпитвал и към своите духовни дъщери: "Аз съм ваш баща - казвал им той. - Независимо от старостта, не съм се уморил да изливам върху вас бащинската си любов. Още се опитвам да садя за вас дръвчета, да обработвам градини, да ви строя здания, да правя за вас всичко, което мога, за да сте спокойни, да живеете мирно и да сте осигурени с всичко, за да не плачете, да не ридаете и да не скърбите, когато ме изгубите."

29. Мнозина млади клирици необмислено се наемат с духовното ръководство на своите енориаши, без да имат нито задължителния за това опит, нито смирение, за да се съветват с по-опитни свещеници. Интересно е какво пише по този повода в писмата си старецът Паисий: "Когато старецът няма голям опит, но има голяма любов и голямо смирение, той реално помага на своите духовни чада, използвайки опита на по-опитните, с които се съветва, и с помощта на Божията благодат, която постоянно получава заради своето голямо смирение. Но ако някой непълнолетен си събира послушници, показва голяма гордост, която е проникнала до мозъка на костите му. Той прилича на младенец, родил се с дълга брада, и онези, които го следват, показват повреденост на разсъдъка или сърцето си. И свещениците, изучаващи психология, за да помогнат на душите с човешко изкуство, са духовно нездрави. Удивително е и това, че техните учители психолози не вярват нито в Бога, нито в душата, или мислят за нея по друг начин. Тези клирици показват, че са духовно болни и се нуждаят от светоотечески преглед, а когато оздравеят, тогава и сами ще разпознаят този болен дух и наред с това ще познаят Божията благодат, за да прилагат в бъдеще към страдащите души Божествена сила, а не човешко изкуство."

30. Старецът Порфирий казвал: "Ако огорча епископа и той ми се разсърди, молитвата ми няма да се издигне до небето." И друг път разкрил една тайна: "Всесветият Бог, за да ми помогне по-добре да върша работата си и да доведе повече хора при мене, ми дарува възможността да бъда малко по-прозорлив."

31. Същият старец, обръщайки се към своите духовни чада, казвал за съветите, които им дава: "Онова, което ви говоря, не казвайте на други хора, защото то е подходящо лекарство за вас, за вашия случай. Същите неща за друг човек, дори и на пръв поглед да показва подобни симптоми като вас, не ще имат подобно благотворно въздействие."

32. Осветените старци (става дума за старците със свещен сан) са съчетавали мистическия живот с мисионерството. Характерни по този повод са думите на стареца Амфилохий: "Аз не правя нищо друго, освен да сея семето на монашеството и мисионерството, макар и неизкусно. Моля Бога да ми покаже подходящ агроном, който да владее науката да отгледа това, което съм посял, без да познавам изкуството на духовното обработване. Виждам сега, че Бог показва, че Патмос е подходящо място за духовно летище." И добавил: "От сърцето на Африка се чуват печални гласове, които ни молят за Христовата светлина и водачи, за да шестват и те по светия път на Голгота. Нямаме право да се престорим на глухи. Длъжни сме да протегнем ръка и на тези наши братя, които са изнемощели, защото се намират далеч от Православната Църква. И така подключете своята духовна енергия."

33. Старецът Амфилохий предлагал нещо своеобразно и много важно за духовния път на всеки вярващ, особено на грешника: "Трябва по цяла Гърция да има болници за грешниците, където те ще могат да престояват в съответствие със своите душевни травми по два-три месеца, и когато придобият християнска опитност, нека отново да се заловят за своите дела с добрите навици, придобити в тия духовни учреждения".

34. Както е известно, през 1879 година Светият Синод несправедливо заточил стареца Евсевий в манастира Палеокастрица на о. Керкира. Оттам той поддържал връзка със своите духовни братя чрез писма. В едно от тях той писал следното: "Много бих искал, ако бях свободен, да обикалям градове и села, за да уча, утешавам и давам съвети на моите страдащи братя и да им предавам ценните и спасителни истини, които съм познал с Господнята благодат."

35. Старецът Даниил казал преди няколко десетилетия нещо, което важи и до днес: "С дълбока скръб ние виждаме, че от випускниците на богословските факултети малцина стават проводници на светлината на Православието за народа и светилници на Църквата. Защо е така? Защото повечето са усърдни в изучаването на науката, а не проявяват ревност в упражняването на добродетелите и философията по Бога, която може да направи душата целомъдрена. Опитвайки се с външна премъдрост да изпълнят своята висока мисия, те търпят неудачи." И добавил: "Великите отци и учители на Църквата са се издигнали над земното на две крила - образованието и добродетелния живот, били посветени в чудните тайни на свещеното богословие и така опазили словесните овци Христови от празнословието на злославните еретици."

36. Интересни и много полезни са мислите на стареца Паисий за богословието и богословите: "Богословието - това е словото на Бога, което се подема от непорочни, смирени и възродени духовно души, а не красиви думи на разсъдъка, които се създават от филологическото изкуство и се изразяват в юридически или светски дух. Такива думи не могат да беседват с душата на човека, както не може да говори някоя красива статуя. Доволни просто от красивите беседи са само ония слушатели, които са много привързани към светското. Богословието, преподавано като наука, обикновено изследва нещата от историческата им страна и като следствие от това ги разбира външно. И понеже отеческите подвизи и вътрешният опит отсъстват, това богословие е пълно със съмнения и въпроси, защото с ума никой не може да разбере Божествените действия, ако преди това не се въздигне, за да ги преживее така, че да подейства в него Божествената благодат."

-------------------

Кратки биографични данни за старците

Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.

Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.

Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.

Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.

Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.

Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.

Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".

Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.

Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.

Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.

Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.

Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.

Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.

Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.