В историята на човечеството няма съдебен процес, който има толкова съдбовни последици,както този, срещу Богочовека Иисус. За него повече от всички останали подхожда думата - исторически, защото надхвърля значението на епохата, в която е проведен. Светът никога не е виждал по-невинен Осъден и по-безумен съдия.За да разберем станалото в процеса през онази Страдална седмица обаче, е наложително да познаваме епохата и основните човешки сили, сблъскали се през нея.В първи век днешна Палестина се деляла на четири царства (тетрархии), васални на Рим, управлявани от четирима синове на Ирод Велики. Един от тях - Ирод Антипа, владеел областите Галилея и Перея. Като във всяка частично окупирана страна и тук можем да очертаем няколко сили и съперничещи си общности.Садукеите днес бихме определили като колаборационисти, те поддържали римската власт, за да запазят позициите си. Името им идва от Садок, първожреца на евреите по времето на царете Давид и Соломон. Първоначално задачата им била да приемат жертвите в храма,които вярващите принасяли Богу. Натрупаните средства от дарения и продажба на животни за жертва се използвали за издръжка на съсловието. Така с времето те се специализирали в банкови операции - кредити, лихварство,сечене на собствена монета, обменяна от храмовите сарафи на произволни цени и др. Това довело до натрупване на огромни богатства в ръцете им. Знае се, че преди да тръгне на последната си война срещу партите (I в.), Марк Лициний Крас взел от тях 2000 таланта в монети и 8000 таланта „ненасечено“ злато, както и златен слитък с тегло около 300 килограма.

Фарисеите - името им значи - „отделните“. Смисълът на тази дума е сериозно променен и с времето тя е станала нарицателно за лицемерие, за показна, но фалшива набожност и узаконено безсърдечие. В онова време обаче означавала друго. Фарисеите били противници на ширещия се сред аристократите елинизъм и ратували за възвръщане на еврейския народ към вярата и традициите на прадедите. Днес бихме ги определили като националисти и сепаратисти. Те осъждали римското управление - данъците към кесаря, репресиите, чуждите религиозни обичаи, и логично гледали на себе си като на бъдещата управляваща класа в новия Израил, който ще се утвърди след идването на предсказвания Месия. В първи век обаче вече се усещала „криза в доверието“ към тях - тези познавачи на религиозните норми все по-често се проявявали като адвокати, специализирани в намиране на „вратички“ в закона, и неслучайно се сдобили с репутацията на лицемери.

Техни „последователи“ били зелотите, които не само изповядвали доктрината им, но и „воювали“ за нея. Фарисеите били вдъхновителите, а зелотите – екстремистите, извършителите на множество атентати срещу римляни, садукеи и друговерци. В съденето срещу Господ Иисус те не взели пряко участие, но Варава, е един от тях.Има и още един „сегмент“ на еврейското общество - народът. Наричат го простолюдие, презирано и от садукеите, и от фарисеите. Точно то обаче явно симпатизирало на Иисус, което с основание събуждало страховете на едните и ревността на другите. Римската империя тук е представлявана от прокуратора Пилат Понтийски. Той заемал този пост от 26 до 36 г. от н.е. Задачата му била да се бори срещу нашественици и сепаратисти; да поддържа реда; да събира данъците и таксите за империята; да надзирава правосъдието; можел да налага, но и да отменя смъртното наказание; можел да определя първосвещениците; контролирал храма и събраните от него средства и т.н. В понеделник(дн. неделя) от Страстната седмица Господ Иисус влиза в Иерусалим, където предстояло провеждането на религиозния празник Пасха. Знаело се, че Той идва от Галилея, считана от евреите за езическа, но бил следван от Неговите ученици (апостоли) и бил екзалтирано посрещнат от народа.Във вторник(дн. понеделник) преди обед, той извършил първия си “показен бунт“ - изгонил сарафите и търговците от храма. 

Те обменяли парите за даренията в сечените от храма сребърни „сикли“ и били важен приходоизточник за храмовата администрация. Интересното е, че не се съобщава за противодействие от охраната. Дали тя се е уплашила от вървящите зад Иисус хора, или садукеите да са замълчали, защото са знаели колко са мразени. Но най-вероятно Иисус наистина е всявал респект и страхопочитание .Вечерта на същия ден в дома на първосвещеник Кайафа е проведено тайно събрание на Синедриона (в превод - дом на съда), иерусалимския религиозно-политически съд, в който участвали представители на свещениците, книжниците (т.е. познавачи на писанието - равини) и старейшините, чиито присъди били задължителни за евреите. На него е взето решение да се премахне Бунтарят. Тогава бил получен сигнал от един апостол – Иуда Искариот, че е готов да предаде Учителя си. Прозвището Искариот има две възможни значения - „Иш Кариот“, т.е. човек от град Кариот, но и арамейски вариант на думата „сикарий“ - човек с кинжал, т.е. от зелотите, чието традиционно оръжие бил кинжала „сика“. Второто би обяснило предателството в чисто емоционален план - Иисус не изповядва въоръжената борба и е възможно вече да е бил намразен от „екстремистите“.В сряда, обаче по Господ Иисус не влиза в Иерусалим,което обърква плана на заговорниците.На Велики четвъртък през нощта, Богочовека е предаден и задържан в Гетсиманската градина и отведен в дома на бившия първосвещеник Ананий - неформалният лидер на Синедриона, където е подложен на първия си разпит, но без особен успех. Синедрионът, макар и най-влиятелната еврейска институция по това време, на практика е лишен от правомощия. Още преди раждането на Христос Ирод Велики избил членовете му, защото отказали да го признаят за цар и първосвещеник. 

След смъртта му в 4 г. съдът се възстановил, но римляните ограничили властта му, а фарисеите - авторитета му. При разпита първенците успели да изкопчат от Иисус думи,които могат да се тълкуват като богохулство, но не успели да научат нещо, което би им помогнало пред съда на римската власт. А без неговото одобрение екзекуцията била невъзможна! Синедрионът допуснал и няколко съдебни нарушения! Той можел да съди само при повдигнато обвинение,потвърдено от поне двама свидетели. Иисус също знаел това и при разпита успял да обори обвинителите си (Матей 18:16). За оправдателна присъда трябвало обикновено мнозинство, а за осъдителна - квалифицирано мнозинство от 2/3 и винаги следвало да се дава предимство на обвиняемия. Освен това, оправдателната присъда можела да се постанови веднага, но за осъдителната се искала процедура с едно денонощие задължителен пост и размисъл. Освен всичко друго, след римските реформи в Иудея Синедрионът вече нямал право да произнася смъртна присъда и по неволя следвало да се обърне за потвърждението й към своя враг - римския прокуратор.На Резпети петък, сутринта Господ Иисус е предаден на римската власт.За Него, като човек това е изключително благоприятно. Той казва, че е Месията, което е богохулство според евреите, но то не е достатъчно за обвинение пред римския съд. Затова пред Пилат обвиненията са редуцирани в три пункта: „Намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар“ (Лука 23:2).

Първото обвинение обаче е прекалено общо, за да има конкретна санкция, третото е по еврейски мистично за прагматичния римски разум, и така - пренебрегвайки първото и третото – Пилат сякаш подминава и наистина същественото обвинение – второто. Трудно е да се обясни поведението му в този момент. Садукеите поддържат римската власт (въпреки че я мразят), а фарисеите са в опозиция по принцип. Изглежда Пилат е разбрал, че Иисус е враг на установените традиции, а Рим имал свои правила за поведение в завладените територии. Всичко, което би разединило победените, е от негова полза!Враждата между евреите не би го засегнала. В евангелието на Иоан спорът между Пилат и членовете на Синедриона е предаден така: „… ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти го предадем. Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого.“ (Иоан 18:30-31) Накрая след като научава, че подсъдимият е галилеянин, Пилат го препраща на неговия цар Ирод Антипа,който по това време също е в Иерусалим. Явно, че не е повярвал в обвинението, щом предава обвиняемия другиму.По това време Ирод нямал авторитет. След като се развел с арабската принцеса, дъщеря на шейха на Арета,той се оженил за съпругата на своя полубрат Филип (отразлична майка), която пък е дъщеря на брат му Аристобул, т.е. негова племенница. Нещо прекалено объркано даже за разпуснатите нрави на Рим! Освен че му навлякло война с арабите, това му деяние отвратило евреите, за които кръвосмешението е грях.Въпреки обвиненията на свещеници и книжници по неизвестни причини цар Ирод също отказал да осъди поданика си – може би защото силно го е презирал, или е решил да усложни живота на останалите участници в процеса. 

Но за човека Иисус това е бил последният реален шанс да излезе от заложения пъклен план на синедриона.Христос е могъл да получи благоволението на Ирод, който се мразел с еврейските фанатици. Но Той отказал протекцията на царя си, както преди това е отказал убежището, предложено му от цар Авгар, а мястото, където е заловен, т.е. Иерусалим е под юрисдикцията на Пилат.И така същата сутрин - в петък Иисус отново застава пред Пилат.Но вече обвинението се е организирало и снабдило с допълнителни „аргументи“.Сега върху Пилат е оказан натиск, граничещ с шантаж – заради връзката му с покойния вече Елий Сеян. Сеян бил пръв помощник на император Тиберий в налагане на режима му, но после се опитал да го свали. Заговорът бил разкрит и последвали ужасни репресии. По заповед на императора, без съд, били избити близките, приятелите и поддръжниците на Сеян. Пилат, назначен на този пост по времето на Сеян, лесно можел да последва съдбата на покровителя си.„Ако пуснеш Тогова, - казали обвинителите - не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря“ (Иоан 19:12).Дотук Пилат не е направил нищо против интересите на Рим. Конфликтът между садукеи, фарисеи и новия проповедник Иисус само би разединило еврейското общество. Така садукеите ще бъдат още по-зависими от окупатора, а ненавистните му фарисеи ще бъдат държани в шах от нарастващото влияние на Иисус.След новото обвинение Пилат вече не можел да маневрира и по-скоро за да печели време попитал:„Вашия цар ли да разпна?“ Отговарят му: „Ние нямаме друг цар освен кесаря.“ (Иоан19:15.)

Тогава Пилат измил ръцете си - обичай, който не е римски, а еврейски.Господ Иисус е осъден несправедливо, но Той не се защитава, по човешки, като например да настрои садукеите срещу фарисеите. Ако се бе обявил открито срещу храмовниците, фарисеите биха го защитили само от омраза към садукеите и тогава Пилат би се стъписал много повече, защото силите на евреите щяха да се мобилизират срещу него и протежетата му.Господ Иисус е Син Божий, Неговата цел е спасението на човешкия род и Царството му не е от този свят,затова Той нито е искал, нито е приел помощ от някого и в същия ден по обяд е разпънат на кръста.Богочовека, бидейки безгрешен, не е бил подчинен на смъртта, защото смъртта влиза в света чрез смъртта. Той умира, претърпявайки смърт за нас, и Самия Себе си принасяйки в жертва на Отца за нас. Защото пред Него, пред Отца, ние сме съгрешили и трябва Той да приеме откуп за нас и по този начин да се освободим от осъждението.И така смъртта идва, и поглъщайки телесната примамка,е уловена на въдицата на божествеността. Вкусвайки безгрешното и животворящо тяло, загива и връща обратно всички, които някога е била погълнала. Защото подобно на тъмата, която се унищожава от идването на светлината, така и тлението чрез съприкосновението с живота е прогонено и за всички се ражда живот, а за погубителя - гибел.