Проповед за Велика събота
Възлюбени братя и сестри,
Днес е ден на велика тишина.
Ден на покой.
Ден, в който Творецът на света почива в гроба — телесно, но не бездейства.
„Какво става днес?
Велика тишина обгръща земята, велика тишина и самота. Велика тишина, защото Царят спи… Бог умря по плът и отиде да събуди онези, които от века спят“ – така започва знаменитата проповед на св. Епифаний Кипърски за Велика събота.
Не е ли удивително – смъртта мислеше, че е победила, но всъщност бе победена. Адът очакваше още една жертва, но срещна своя Съдия.
Христос слиза в ада не като пленник, а като Освободител. Както казва св. Йоан Златоуст, „Адът пое тяло и срещна Бога“.
Днес се сбъдва древното пророчество: „Ще слеза в преизподнята и там ще Ме намериш“ (Пс. 138:8). Христос прониква в самата утроба на смъртта и изважда оттам праотеца Адам, прамайката Ева, пророците, праведниците. Всички, които с вяра са очаквали Избавителя.
В този свят ден ние се учим на търпение и надежда. На доверие в Божията мъдрост, дори когато Той мълчи. Когато ни се струва, че Бог отсъства, Той в действителност действа най-силно — невидимо, но спасително.
Свети отците ни учат, че гробът на Христос е утроба на новото творение. В този гроб умира старият човек, поробен от греха, и се ражда новият — възкресен с Христа.
Братя и сестри, нека в тишината на тази събота се приближим до тайната на нашето спасение. Нека в молитва и благоговение придружим Господа до вратата на Възкресението. Защото камъкът ще бъде отвален, светлината ще проблесне, и ще чуем отново радостния вик: „Христос воскресе!“
Нека се подготвим достойно за този вик – с чисто сърце, с вяра и любов. Амин.
Днес е ден на велика тишина.
Ден на покой.
Ден, в който Творецът на света почива в гроба — телесно, но не бездейства.
„Какво става днес?
Велика тишина обгръща земята, велика тишина и самота. Велика тишина, защото Царят спи… Бог умря по плът и отиде да събуди онези, които от века спят“ – така започва знаменитата проповед на св. Епифаний Кипърски за Велика събота.
Не е ли удивително – смъртта мислеше, че е победила, но всъщност бе победена. Адът очакваше още една жертва, но срещна своя Съдия.
Христос слиза в ада не като пленник, а като Освободител. Както казва св. Йоан Златоуст, „Адът пое тяло и срещна Бога“.
Днес се сбъдва древното пророчество: „Ще слеза в преизподнята и там ще Ме намериш“ (Пс. 138:8). Христос прониква в самата утроба на смъртта и изважда оттам праотеца Адам, прамайката Ева, пророците, праведниците. Всички, които с вяра са очаквали Избавителя.
В този свят ден ние се учим на търпение и надежда. На доверие в Божията мъдрост, дори когато Той мълчи. Когато ни се струва, че Бог отсъства, Той в действителност действа най-силно — невидимо, но спасително.
Свети отците ни учат, че гробът на Христос е утроба на новото творение. В този гроб умира старият човек, поробен от греха, и се ражда новият — възкресен с Христа.
Братя и сестри, нека в тишината на тази събота се приближим до тайната на нашето спасение. Нека в молитва и благоговение придружим Господа до вратата на Възкресението. Защото камъкът ще бъде отвален, светлината ще проблесне, и ще чуем отново радостния вик: „Христос воскресе!“
Нека се подготвим достойно за този вик – с чисто сърце, с вяра и любов. Амин.
