Тази вечер Светата Църква възпоменава погребението на нашия Спасител.

Смъртта, - според учението на Свещеното Писание, - е следствие на греха: "Платката, що дава грехът, - пише свети апостол Павел в Посланието си до римляните, - е смърт (6:23).

Но Иисус Христос беше непричастен към греха (1 Йоан 3:5; 1 Петър 2:22). Както светлината няма нищо общо с мрака, както слънцето не причинява студ, както любовта не ражда завист и ненавист, както светостта е далече от неправдата, така най-светият и най-любвеобилен живот на Лежащия пред нас Страдалец е непричастен към никакъв грях.

За кого тогава, братя и сестри, Господ Иисус Христос - невинният и безгрешен, Светията на светиите (Дан. 9:23), е пастрадал и умрял? - Свети пророк Исаия (53:4-5) ни казва, че Той е пострадал за нас грешните!... Всички ние сме виновни за Неговите страдания и за смъртта Му. "Той бе изпонаранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония" (Ис.53:5). Греховете и беззаконията на всички човеци доведоха Сина Божи до тук: да пострада и да умре на Кръста!...

"Но нима Синът Божи, - ще речете вие, - не е могъл да избегне страданията и смъртта?" - Могъл е! - Но любовта Му към падналия род човешки, любовта Му към нас, грешниците, Го е подбудила не само да слезе от Небето и да приеме "образ на раб" (Филип. 2:7), но даже да пострада: да приеме смърт "и то смърт кръстна" (Филип. 2:8), за да ни избави, - както учи светата Църква, - от греха, проклятието и смъртта!...

Братя и сестри, Лежащия пред погледа ни Страдалец е презрян и унизен повече от всички синове човешки!

Неговата пречиста глава е украсена не с корона от злато и скъпоценни камъни, а с венец от бодливи тръни. Божественото Му лице, на което без трепет не могат да гледат Ангелските чинове, от грешниците е удряно и оплюто. Светите Му ръце са прободени от гвоздей. Пречистите Му нозе, които никога не са ходили по пътя на греха, носят върху си раните на пригвоздяването им към кръста. Живоносното Му сърце, което туптеше, препълнено от обич към всички, е прободено с копие...

Свети Епифаний влага в устата на пострадалия и умрял за нас Христос следните слова, отправени към Адама, а в негово лице и към всички нас, адамовите потомци:

"Разгледай поруганото Ми лице и ударите по Моите страни! Аз Сам се подложих на това, за да поправя според първоначалния образ твоя обезобразен вид... Разгледай раните по раменете Ми! Тях приех, за да унищожа бремето на твоите грехове, които взех върху Моите плещи. Погледни на прикованите Мои ръце, които Аз прострях на Кръста заради тебе, който протегна ръка към забраненото дърво за познаване на доброто и злото! Аз вкусих жлъчка и оцет, за да излекувам тебе, който яде от забранения плод, да съкруша горчивата чаша на твоята смърт! Бях напоен с гъба, за да залича списъка на твоите грехове! Приех тръст, за да подпиша свободата на човешкия род! Заспах на Кръста и бях прободен в реброто, за да те изведа от смъртния сън!"

С какво да се отблагодарим на Спасителя за Неговата Жертва за нас, братя и сестри? - Ето с какво: свети апостол Павел казва: "Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях" (2 Кор. 5:15).

Затова нека дадем тук, пред пострадалия и умрял за нас Спасителя обещание, че ние ще живеем по Неговото учение, ще разпънем своята плът със страстите и похотите,  ще умъртвим своето себелюбие за да живеем за другите, и че ще умрем за греха, за да живеем по Бога.

Ние осъждаме ония, които разпнаха Иисуса Христа, но сами заслужаваме не по-малко осъждаме!

Ние сме потънали в грехове, вършим беззакония. А с това, - както пише свети апостол Павел в посланието си до Евреите, - повторно разпъваме в себе си Сина Божи и Го хулим (6:6).

Нека да се постараем да не израняваме със своите лоши мисли и без това изпоранетата глава на нашия Спасител!

Да не ровим в раните на любвеобилното  Негово сърце чрез лоши чуства: завист, ненавист, злоба и чрез скверни пожелания!

Да не поднасяме жар към раните на пречистите нозе на Спасителя, Господ Иисус Христос, чрез ходене по порочни пътища!

Да не разкъсваме раните на светите Му ръце, - чрез вършене на недостойни и престъпни дела!

Да не целуваме тези изкупителни за света рани с нечисти и предателски уста, както е целувал безсърдечния и користолюбив Юда своя Учител и Господ!

Да плачем и да се молим на Спасителя, защото Той, Който прости греховете на блудницата, оправда митаря, помилва хананейката и на разбойника отвори райските двери, да прости и на нас нашите грехове, да не ни отхвърля от Своето Лице и да ни удостои да бъдем наследници на Неговото Небесно царство със всички светии! А М И Н!