ПРОПОВЕД ЗА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

“Сега отпускаш Твоя раб, Владико, защото очите ми видяха
Твоето спасение, що Си приготвил пред лицето на всички народи…” (Лука 2:29)

Сретение Господне е един от големите дванадесет Господски и Богородични празници. Той е установен от Църквата в памет на събитието, когато на 40 ден от раждането на Христа, Пресвета Богородица донася Богомладенеца в Йерусалимския храм, за да Го “представи пред Господа” /Лк. 2:22/. Четиридесетдневният Младенец, Владиката на небето и земята е посрещнат в храма с благодатен възторг от стареца Симеон и пророчица Ана. Там в Иерусалимския храм, в образа на Симеон Богоприемец, човечеството се среща с Господа. За праведния Симеон знаем, че целия му дълъг живот е подвиг на очакване на онзи щастлив за цялото човечество момент, когато на света ще дойде нашия Господ и Спасител да избави човешкия род от греха и проклятието на смъртта. От Свещеното Предание научаваме, че праведния Симеон е един от онези 70 преводачи, които превеждат Свещеното Писание за египетския цар Птоломей. На него се пада книгата на пророк Исаия, който пише, че Дева ще зачене и ще роди Син. Когато Симеон прочита това, той се усъмнява и поправя думата “дева” с думата “жена.” Ангел Господен му се явява и казва, че той ще стане свидетел на това дивно, чудесно и непонятно за човешкия разум събитие – Дева ще роди Бог. Минават повече от два века и половина, когато настъпва момента на славното Рождество Христово.

Около 360 години живее на земята праведния Симеон до момента, когато Света Богородица заедно с Йосиф Обручник донасят на 40 ден по закона Господен в храма Младенеца. Като вижда Пресветата Дева да държи на ръце Богомладенеца, той е изпълнен с възторг. Свети Симеон в залеза на дните си произнася дивни слова, които Църквата повтаря ежедневно на вечерното богослужение: “Сега отпускаш твоя раб, Владика, според думата Си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля”. В тези думи е изразено цялото Христово домостроителство. Поради пророческия дар, с който бил надарен праведният Симеон, той е съзерцавал с всички подробности спасението, извършено за нас от нашия Изкупител и Господ, и особено Неговите страдания и кръстна смърт..

Било му открито онова, което последвало след изкупителното дело на Христа — разпространяването сред всички езически народи на вярата в Него като в Бог, приел човешко естество.. Господ е извършил Своето спасително дело на изкуплението заради цялото човечество. Също така и светлината на Православната вяра била разпространена чрез проповедта на Апостолите по всички краища на света. Какво трябва да разбираме под тази слава, за която говори светия старец? Св. Симеон подразбирал славата, която се проявява в живота на светите люде под действието на благодатта от мига на слизането на Св. Дух върху Апостолите. Тя е преди всичко светостта на новозаветните праведници, която по думите на Христа е неразделно свързана с божествената радост (Йоан. 15:10-11). Тази слава, това са дивните знамения и чудеса, които Божиите угодници поради своята святост извършвали с благодатта на Св. Дух. Тази слава е божественият дар на прозорливост у светиите, която достигала неизказани откровения на божествените тайни, до съзерцаване на Самия Господ Иисус Христос в Неговата божествена слава, на Пречистата Негова Майка, и на светите Ангели. Под тази слава трябва да разбираме онова, което някога пророчески е предизобразил Божественият Псалмопевец с думите: „В светиите, които са на земята Господ е явил дивно Своята воля“ (Пс.15:3) Славата, която е съзерцавал св. Симеон Богоприемец удивлява Ангелите и те непрестанно прославят за нея Господа.

Тя удивлява и хората, защото за светиите се отнасят думите на нашия Спасител: „Тъй да светне светлината ви пред човеците, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16). Боговдъхновеният химн на праведния старец Симеон ни учи чрез неизменното изпълнение на Божиите заповеди, да се стремим към приготвената за нас от Бога благодатна слава. Тогава тази слава в една или друга степен ще се изобрази в нас още в нашия земен живот и ще се разкрие с пълна сила в Небесното Христово Царство. Тогава над нас ще се изпълнят думите на първосвещеническата молитва на Христа, Който така се е молел на Своя Божествен Отец за учениците Си и за всички Свои истински последователи: „Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал. защото Ме възлюби преди свят да се създаде“ (Йоан.17:24). Амин.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ