Свързани с веригите на брака, ние взаимно служим един на друг и с ръцете и със слуха, и с нозете. Бракът прави и безсилния двойно по-силен, доставя голяма радост на доброжелателите и печал на недоброжелателите. Общите грижи на съпрузите облекчават за тях скърбите; и общите радости за тях са по-възхитителни. За единодушните съпрузи и богатството става по-приятно. А при оскъдица самото единодушие е по-приятно от богатството.  За тях съпружеските окови служат като ключ на целомъдрието и пожеланията, като печат на необходима привързаност. Единствено либавата кошута (Притч. 5:19) стопля духа с подскоците си; те имат едно питие от домашния извор, от което външни хора не вкусват, което не изтича никъде и не получава притоци отникъде.

 

Съставлявайки една плът, те имат и една душа и чрез взаимна любов еднакво подбуждат един в друг усърдие към благочестието. Защото бракът не отдалечава от Бога, а, напротив, повече привързва към Него, понеже има повече подбуди. Както малкият кораб и при слаб вятър се движи напред, носи се бързо по водите от високо вдигнатите платна, даже и ръцете без усилия го придвижват бързо с ударите на веслата, а големият кораб лек ветрец не ще го помръдне от мястото му, напротив, когато той излиза с товар в морето, само силен и попътен вятър може да го приведе в движение, така и невстъпилите в брак, като необременени от житейските грижи, се нуждаят от по-малка помощ от великия Бог; а който е длъжен да се грижи за мила съпруга, имущество и деца, който прекосява необятното житейско море, се нуждае от по-голяма помощ от Бога и на свой ред също повече обича Бога.

 

Ето плодовете на брака! А животът без любов е непълен, суров, незабележим, бездомен и обича да се скита по планините; не спасява от страдания, няма на кого да облегне грохналата старост, не прави така, че родителите да оживяват в децата си, не скрепява живота с приятни връзки. Необвързалите се с брак не намират утеха нито в народните събрания, нито на пиршества, а са мрачни, чужди на света; родени за живот, не обичат самия корен на живота и в сърцето им няма единодушие с хората.

 

А ако някой от усърдие към добродетелта презира съпружеската любов, нека знае, че добродетелта не е чужда на тази любов.В древността бракът не само бил обичан от всички благочестиви, но дори тайнозрителите на Христовите страдания или пророците, патриарсите, иереите, победоносните царе, украсени с всякакви добродетели, били плод на нежна съпружеска любов; защото добрите били родени не от земята, както се говори за чудовищното племе на исполините, а всички са и рожби, и слава на брака…