Ето какво е необходимо да се спазва, за да може молитвата да се принася с нужната топлота и чистота: първо, трябва да се отстрани всяка грижа за земните неща; не бива да се допуска не само загриженост за някаква работа или случай, но дори и споменът за тях, а също трябва да се спрат развлеченията, празнословието, многословието и шегите, а най-вече трябва да бъде потиснато всяко смущение от гняв и скръб и да бъде изтръгнато от корен всяко възбуждане на плътска похот и влечение към сребролюбие.

 

След пълното изхвърляне и отстраняване на тия пороци, видими и за човешкия поглед, и след такова предварително очистване на всичко, трябва да се положи непоколебимата основа на дълбокото смирение, която да удържи този стълб, стигащ до небесата. Върху тази основа трябва да се издигне зданието на духовните добродетели и духът да се сдържа от всякакво блуждаене, та духовният поглед да почне да се издига до съзерцаване на Бога. Защото това, което душата е възприела в себе си преди времето за молитва, неизбежно ще идва наум и по време на молитвата, внасяно от спомена. 

 

Както желаем да бъдем през време на молитва, така трябва да подготвим себе си преди това; и това, което не искаме да се промъква в нас, докато се молим, него трябва да изгоним от тайните кътчета на сърцето, за да можем да изпълним заповедта на Апостола: "Непрестанно се молете" (1 Сол. 5:17).