При царуването на Диоклетиан и Максимиан в езическия град Доростол имало обичай 30 дни преди празника в чест на езическия бог Кронос да се избира един красив юноша измежду воините, който да му бъде принесен в жертва. Трийсет дни преди настъпването на празника на жертвоприношението обличали избрания юноша в царски одежди и в продължение на тези 30 дни той можел да изпълни всяко свое желание. След това заколвали юношата в жертва на Кронос. И ето, веднъж този печален жребий се паднал на мъжествения и най-прекрасен измежду другите воини Дасий! До този момент той бил таен християнин. А сега, като чул за падналия му се жребий, свети Дасий решил, че е по-добре да се обяви за Христов последовател, отколкото да отдаде живота си за умилостивяването на гнусния бог на езичниците.

- Щом трябва да умра - рекъл той на другарите си, - по-добре да умра като християнин, за Христа.

Затова свети Дасий презрял земните блага и утехи, от които можел да се ползва в течение на трийсетте дни според езическия обичай. Той отхвърлил всички милостиви обещания на езичниците, като помнел твърдо словата на апостола: “ всичко считам за смет, за да придобия Христа”. Вместо да се отдаде на веселие и пиршества, светецът започнал да изобличава нечестието на езичниците и безумното им служение на истукана, и дръзновено проповядвал Христовото учение. Вдъхновяван от благодатта на Светия Дух, изповедникът Христов ревностно убеждавал всички да повярват в Единия Истинен Бог и Единородния Божий Син Иисус Христос. Когато слухът за това достигнал до езическите владетели Диоклетиан и Максимиан, по тяхната заповед свети Дасий бил предаден на съда на областния началник на Мизия Васа. На съда светецът отново изобличил неразумието на идолопоклонниците и изповядал Христа. За това изповядване на християнската вяра той бил предаден на жестоки мъчения и после бил посечен с меч.