Човек дава плът на детето си. Бог дава на детето душа. Когато детето порасне, родителите се освобождават от отговорност.  Бог дава на всеки Ангел-хранител. Той помага на човека през целия му живот. Защо се боим да се доверим на Бога? 

 

И така, ние сме длъжни да помагаме на децата си до определен момент, а след това да ги поверим на Бога. Ангелът-хранител е до тях. Докато децата ви са още малки, вие сте длъжни да им помогнете да разберат какво е това добро. Защото в това е същинският смисъл на живота. Когато децата се държат лошо, за предпочитане е да ги смъмрите сутрин, защото пред тях е целият ден и ще се разсеят с впечатления. Ако им се карате вечер, ще се помрачи умът им и може да ги доведе и до по-лоши постъпки.

 

С децата трябва да се отнасяме с добро, защото в днешните деца има много егоизъм и те не се повлияват от ругатни. Ако започнем да им се караме, душата им веднага се изпълва с лоши помисли. Те не могат да разберат, че ние ги ругаем за тяхно добро, защото ги обичаме. Трябва да „свържем” децата с Бога и да развиваме в тях разбирането, че е необходимо да вършим добро.