ПРОТ. МИХАИЛ МАКРИДИС

Понякога някои от нас питаха Стареца: как може да славим Бога, когато сме болни? Той им казал, наред с други неща, че благодарение на рака умрелите от тази болест напълнили рая. Много хора станали светци поради болката по време на болестта, поради това, че да се справят с него, те започнали да се молят и познали Господа; едни открили за себе си суетността на света, а други поради собствения си проблем започнали да се молят за много събратя, които също страдали и за които те преди това не знаели.


Някои запитали отец Паисий: „Геронда, защо не отидете в света, в някоя болница и да подкрепите там болните? Вие знаете, че това им е нужно.“ Старецът отвърнал, че волята Божия е в това да помага на света от Света Гора. „Да не си мислите, че правя каквото си искам? Ако върша онова, което сам съм намислил, Господ ще отнеме от мен всичко, което ми е дал, защото вече нещата няма да се по Негово благословение“, казал той.

Някои не проумяваха това. Те не разбираха какво е видял и преживял Стареца през целия си живот и че то го е довело до святост. Защото те сами се кланяха на земния тленен живот, в който царува греха. Тогава за пръв път се сблъсках с идолопоклонството на някои християни. Без да отхвърляме съществуването на Бога на небесата и Неговите светии, ние въобще не желаем да идем при Него подобно на тях.

Виждайки греховността на този свят, макар да го ругаем като несправедлив и безнравствен, при все това го предпочитаме света пред на светостта при Господа.

Веднъж един поклонник забеляза открита яма и лопата недалеч от мястото, където беседвахме. Старецът ни призна, че предната нощ изпитал мъчителна болка, толкова силна, че той изкопал яма и легнал в нея, умолявайки Господа да го вземе. „Но Господ изпитва нашето търпение“, продължи той.

Един от белите му дробове бе повреден. На въпроса защо Бог е позволил той да страда от подобно заболяване, Старецът ни разказа, че веднъж в килията го посетил непознат пътник, който имал семейство с малки дечица, а те едва свързвали двата края. Посетителят попросил от Стареца да се помоли за него, така че да може да си намери работа. Същата вечер, когато Стареца се молел за този човек, Господ му открил, че този семеен човек имал болни бели дробове. Тогава отец Паисий се обърнал към Бога и на него да му даде същата болест, както при неговия ближен.

И действително Господ му дал заболяването на неговия ближен, а мъжът се излекувал още същата нощ, както самият той засвидетелствал, когато по-късно навестил Стареца, за да изрази своята благодарност. Разбира се, той не знаел за молитвата на Стареца и за нейните резултати. Бяхме малко хора, когато той ни разказа за този случай и ние се спогледахме, загубили дар слово. Някой запита: „Интересно, ако бяха чули това, които питаха Стареца защо не отива в света, как биха реагирали?“
Когато си тръгнахме, той дойде при мен и моят приятел Димитриос и аз го попитах: „Отче, познавам хора, които са тежко болни. Да се помоля ли и аз, така че Бог да ми даде техните болести?“ Той мълчаливо и изпитателно ме погледна в очите и през тези няколко секунди почувствах как той прониква в моя ум. Той ме попита: „Имаш ли семейство?“ – „Имам“ – отвърнах аз. Той мигновено ме погледна право в очите и рече: „Аз съм сам, нямам никого, за когото да скърбя и да се разстройвам. Но при теб има хора, които биха се натъжили и разстроили, така че не се моли за това. Ако желаеш да помогнеш, постарай се да се молиш за болните.“
- Много от тях не ги познавам – рекох аз.
- Моли се за болните въобще и все някога Бог ще ще допусне да се срещнеш с множество такива хора, за които ти ще се молиш. Бог ще ти изпрати онова, което Той желае. Той знае за какво си достоен и за какво не, и ще изпрати онова, което пожелае.

Връщах се многократно към тези слова, след като бях ръкоположен за свещеник. Друг път Димитриос го попита: "Отче, толкова ни е хубаво да идваме при теб и да те молим за помощ! Но когато умреш, къде ще те намерим?“ Тогава Старецът ни рече: „Докато съм жив, можете да идвате при мен. Когато умра, сам ще идвам да ви открия, където и да се намирате.“

За рака в една от последвалите беседи той ни обясни, че има лекарство за него, но Бог не допуска да го открием, защото, по неговите думи, раят е пълен с раково болни. И че всички, които умишлено заразяват хранителните продукти, водата и цялата планета, така че да разпространяват болести, без сами да желаят това, служат на Божествения план, водещи хората към покаяние, към молитва и към рая.
Бог ще позволи на хората след нас да открият лекарство и ще има обикновена ваксина срещу рак преди идването на земята на антихриста. Това ще бъде последното важно събитие, водещо хората към покаяние, което Господ ще допусне, ни рече той.

Откъс от книгата „Спомени за стареца Паисий“