- Само това оставаше, дяволът да управлява света! Когато Христос казал за дявола “князът на тоя свят” (Иоан. 16:11), не е имал предвид, че дяволът е господар на света, а че господарува над суетата и заблудата. Тежко ни, ако Бог бе оставил дявола за господар на света! Обаче хората, които са отдали сърцата си на суетното и светското, живеят под властта на “светоуправниците на тъмнината от тоя век” (Еф. 6:12). Тоест, дяволът управлява суетата и хората, които са завладени от суетата, от “света”. Какво ще рече “космос”? Нали ще рече - украшение, суетна украса? И тъй, който е завладян от суетата, той е във владение на дявола. Ако сърцето е поробено от суетния свят, тогава и душата остава недоразвита и умът помрачен. Тогава, макар и да прилича някой на човек, всъщност е духовен изрод. Помисълът ми казва, че по-голям враг на душата ни дори от дявола е светският дух, защото в началото ни подвежда сладко, а накрая ни вгорчава во веки. Докато, ако можехме да видим самия дявол, щеше да ни обземе страх, и щяхме да се принудим да прибегнем към Бога и да си осигурим рая. В наше време много “свят”, т.е. светски дух, навлезе в света и този “свят” ще го унищожи. Хората приеха вътре в себе си “света” и изгониха от себе си Христа.

 

 

- Защото светският дух навлиза в нас малко по малко, както таралежът влязъл в леговището на заека. В началото таралежът помолил заека да свре малко главата си в неговата дупка, за да не го вали. След това вкарал единия крак, после другия и накрая влязъл целият, и с бодлите си изкарал заека изцяло отвън. Така и светското мислене ни подмамва с малки отстъпления и лека-полека ни завладява. Злото напредва постепенно. Ако идваше изведнъж, нямаше да се подлъжем. Ако искаш да попариш една жаба, трябва малко по малко да я заливаш с гореща вода. Ако я залееш с цялата вода наведнъж, скача и бяга да се спаси. Докато ако я полееш с малко гореща вода, в началото малко ще се стресне и ще я отърси от гърба си, но после ще свикне. Ако я залееш с още малко, пак леко ще я отърси и лека-полека ще бъде попарена, без да го разбере. “Муре, жабо, като те заляха веднъж с гореща вода, ставай и се махай!” Не си тръгва. Надува се - надува се и след това бива попарена. Така прави и дяволът: попарва ни малко по малко, а накрая, без да го разберем, сме вече попарени!