автор: св. Порфирий Кавсокаливит

 

Веднъж при отец Порфирий дошъл свещеник. Той искал да получи отговор на един въпрос, който в течение на дълго време го безпокоял много. Не можел да разбере дали един негов познат е нервно болен или е бесноват. Старецът, макар в този ден да бил много болен, разбрал за какво е дошъл свещеникът и го попитал:

 

– Ти да не си преподобният Антоний Велики, че четеш заклинателни молитви и изгонваш бесове?

 

По това време този свещеник четял повече заклинателни молитви, отколкото трябвало в случаи с болни.

 

– Не – отговорил той.

 

– Като не си, защо тогава само безпокоиш бесовете с твоите молитви, а после оставяш тяхната жертва в ръцете им като играчка, за да я мъчат? Послушай, отче, какво ще ти кажа – продължил отец Порфирий. –Това, което се случва днес, когато някои сами се поставят за екзорцисти, и после всенародно се четат заклинателни молитви и се събира много народ, е велик грях! Това е недопустимо! Нима не знаеш, че бесовете нападат и здрави хора, които, мислейки, че са бесновати, отиват да им се четат молитви? Още повече, те изкушават и свещениците като ги хвърлят в пропастта на високомерието. В последно време при мен идват много хора, които считат, че те, когато са били на общо четене на заклинателни молитви, действително са станали бесновати. Отче мой, ти си още млад, ще ти преподам малък урок по „висша математика”.

 

Когато свещеникът чете заклинателни молитви, той се обръща направо към бесовете и със своята духовна власт им заповядва да излязат. Ако той не чувства тази духовна власт, сам се поврежда от бесовете. По–добре и правилно ще бъде вместо това, да заповядва и заплашва бесовете, да се моли на Бога на божествената литургия, при извършването на другите тайнства и свещенодействия, Господ да изпрати Своята благодат на страдащия. Тогава Божията благодат, подобна на вечерна прохлада, покрива болния, а свещеникът не е подложен на опасност да падне в рова на изкушенията или да бъде уловен в мрежите на превъзнасянето и прелестта.

 

Обърни внимание, не казах, че над хора, които са стигнали дотам, че не могат въобще да си помогнат сами, не трябва да се четат тези молитви. Не. Но това трябва да се прави с разсъждение. И заклинателните молитви не трябва да се четат гласно, а наум.

 

След известно време този свещеник ми каза: „Наскоро бях на Света Гора. Порази ме това, че от известния на всички, богопросветен и разсъдителен старец Паисий чух същото, което ми каза и отец Порфирий. Наистина светите хора много по-добре от нас знаят как действат бесовете.”

 

„Някои свещеници четат гласно заклинателните молитви – казваше отец Порфирий – като че ли бесовете не ги чуват. На проскомидията, отче мой, споменавай болния със сърдечна болка, молейки Бог да му помогне.”

 

Из “Избрани съвети”, 

 

публикация: рravoslaven-sviat.оrg