Обидата можеш да изтръгнеш от сърцето само тогава, когато заедно с обидилия те започнеш да се радваш на неговата радост, а за да постигнеш това, трябва да молиш Бога да помогне с нещо на онзи човек, на когото си обиден. Трябва да се върви по пътя на любовта, която отмахва греха на ближния.

 

 

Отговор: В никакъв случай.

 

 

Отговор: Всичко, което става, е или по Божията воля, или по Божие допущение. Това са крайните цели. Бог е всеблажен и неизменяем. Божиите милости и изпитанията, които праща, имат причина в нас самите.

Всяко явление има своите причини и следствия. От доброто произтича блаженство, тъй като Бог е Любов и всичко, което се извършва по волята Божия, е именно изпълнение на закона на Любовта и форма на нейното проявяване. В добрите дела Бог е вложил въздаяния или блаженства.Злото е отсъствие на добро (тъмнината е отсъствие на светлина).Противенето на дявола срещу Бога е нещо непостижимо, нещо всъщност безумно, но това е тайна за нас. Ако дяволът се покажеше, злото щеше да изчезне.

Непослушанието, злата воля - това е причината, а следствието от това са мъките. Когато няма добро, няма и блаженство, а има по-голяма или по-малка мъка.

 

При Антоний Велики дошъл демонът Зерифер в човешки образ и плакал горко. Антоний го попитал: "Защо плачеш?" Зерифер отговорил: "Аз съгреших тежко и не зная, ще ме прости ли Бог. Помоли се за мен, та Бог да отговори дали ще ми прости." Господ открил на Антоний, че при него идвал демон, и му казал: "Старото зло не може да стане ново добро. Но ако той изпълни Моите условия, ще го приема. Нека три години да стои на едно място и да се моли:

 

Боже, помилуй мен, древната злоба.

Боже, помилуй мен, прелестта помрачена.

Боже, помилуй мен, мерзостта на запустението.

Ще му простя, ако изпълни това."

 

Когато Антоний предал отговора на Бога, бесът казал, че няма да стори това, докато хората все още му се кланят.

Докато дяволът не прелъстил човека в рая, той все още можел да се покае, но след това вече не. Ако човек не умираше, тогава и той би станал неспособен за покаяние. Затова смъртта е най-великото благодеяние.Божията истина във всичко е вложила своето въздаяние - последствията. Но ние виждаме малко последствията от своите дела, тъй като между сеитба и жътва има определено време. Неведнага виждаме последствията от делата си, ала при Господа нищо не остава без въздаяние. В онзи, в когото Господ вижда доброто начало, него и води със Своя Промисъл към Своето Царство. "Всяка пръчка, която дава плод, очиства Моят Отец" - това очистване Господ дава на ония, които имат зародиша на доброто.

 

Това очистване продължава през целия живот чрез страдания, изкушения и болести. А онзи, в когото Той вижда сърце ожесточено и който няма стремеж към доброто (непостижимо понятие), на него Той дава въздаяние по земния му път за неговото добро. Един си отива, получил сметка за греховете си, а друг - за доброто си.Много грехове от миналото са си отишли без въздаяние и Господ иска да ги очисти чрез скърби. Обидите са именно онова очищение, с което Господ иска да ни очисти. Това е милост Божия, за да не ни накаже в бъдещия век. А обиждащият човек е само оръдие на волята Божия.Ние носим последствията за своите грехове. Всичко оставя следа в душата ни, оставя своя белег. Последствията от нашите дела задължително ще се върнат при нас.

 

Всичко - и малкото, и голямото, се извършва по волята Божия. Например има кавга в дома. Ако те питат, отговори, но не се оправдавай и не убеждавай, ако не ти вярват, и понасяй това с търпение. След време ще има въздаяние за изкушенията. И това въздаяние ще покрие предишните грехове.Да се изобличава и обвинява не е нужно. Господ Сам ще изобличи. А на теб за търпеливото понасяне на изкушението Господ Сам ще зачете подвига.

 

 

Да не спираме върху това вниманието си, а да го занимаваме с постоянна молитва или четене на Словото Божие. Сами със свои сили не можем да победим спомена, понеже в него е дяволът.

Дори и да го победиш, той ще остави следа - духовна смрад, която трудно може да бъде изгладена. Ако се молиш, не ще остане никаква духовна смрад. Нищо не може да изглади предишното така, както Словото Божие.