ОСНОВНИ ВЕРОУЧИТЕЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ПРАВОСЛАВИЕТО И КАТОЛИЦИЗМА
Светото Православие прави разлика между същността и енергията на Бога, която се явява проявление на същността. Изповядва нетварния произход на Божествените енергии, произтичащи от Отца чрез Сина в Духа Светаго.
Католицизмът счита енергията на Света Троица за тварна: къпината, славата, светлината и огнените езици на Петдесетница се считат от католиците за тварни символи, които, веднъж зародили се, след това престават да съществуват.
* * *
Светото Православие определя благодатта като нетварно Божествено действие, насочено в света, в това число - за спасение на човека. Посредством благодатта човек се очиства от греха, просвещава се от светлината на Божественото учение, освещава се, усъвършенства се, възраства духовно.
Католицизмът счита благодатта като следствие на Божествената Причина, подобно на акта на творението.
* * *
В Светото Православие любовта е общо свойство на трите Божествени лица. Отец, Син и Дух Светий пребивават във вечна взаимнопроникваща любов. Божествената любов непрестанно се излива в света от Отца чрез Сина в Духа Светаго. В това отношение тя се интерпретира като Божествена енергия, единна енергия на трите Божествени лица.
Католицизмът трактува Светаго Духа като любов (връзка) между Отца и Сина, между Бога и човеците.
* * *
Светото Православие спазва и проповядва учението за изхождането на Светаго Духа от Отца; отрича католическата добавка в Символа на вярата, че Духът изхожда „и от Сина”.
Католицизмът приема учението за изхождането на Светаго Духа от Отца, но заедно с това изповядва, че Той изхожда „и от Сина”.
* * *
Светото Православие прославя величието и светостта на Божията Майка, но при това подчертава, че изначално Тя е била причастна на първородния грях, както и всички останали човеци, произлезли от Адам и Ева, с изключение на Господа Иисуса Христа.
Католицизмът е утвърдил догмат за Непорочното Зачатие на Дева Мария. Това означава, че първородният грях не се е докоснал до Майката на Спасителя.
* * *
Светото Православие признава седемте Вселенски Събора, случили се преди Великата схизма (разкол) през 1054 г.
Католицизмът признава двадесет и един Вселенски събора, в това число и случилите се след разкола от 1054г.
* * *
Светото Православие отхвърля догмата за непогрешимостта на папата (официално изразените безгрешни утвърждения по въпросите на вярата) и неговото главенство над всички християни. И признава за Един Глава на Църквата Господа Иисуса Христа.
Католицизмът въвел нов догмат, съгласно който, папата, при официални изказвания, обладава авторитет на непогрешимост по въпросите на вярата. Освен това, папата се признава за наместник на Христа на земята.
* * *
Светото Православие приема учението за митарствата като символическа, образно изразена форма за осъществяване на Частния Съд, извършван при участието на ангели и демони под контрола на Висшия Съдия, под формата на преминаване на душата на починалия през изпитания за греховност и праведност.
Католицизмът е утвърдил догмата за Чистилището - състояние на душите на починалите католици, които починали в мир с Бога, но които имат непростени несмъртни грехове.
* * *
В Светото Православие истинен извършител на всички тайнства е Сам Господ Иисус Христос, свещенослужителите са само съслужители Христови. Например, при Кръщение Православният свещеник произнася безлично: „Кръщава се раб Божий…” Тайнството се извършва от Господа Иисуса Христа, Който е единствен Източник и Раздавач на благодатните дарове, единствен Свещеник в истинския смисъл на това слово.
В Католицизма при извършването на тайнствата на личността на свещенослужителя се предава голямо значение. Например, католическият свещеник произнася от свое име: „Къщавам теб…”, а не от името Божие.
* * *
В Светото Православие причащението и за миряни, и за свещенослужители е под два вида (Тяло и Кръв).
В Католицизма е широко разпространено причастието за миряните под един вид (Тяло), а за свещенослужителите под два вида (Тяло и Кръв).
* * *
В Светото Православие Литургията се извършва с квасен хляб (Просфора).
В Католицизма Месата се извършва с пресен хляб (Гостия).
* * *
В Светото Православие не се почитат светиите прославени от католиците след Великата схизма от 1054 г.
В Католицизма не се почитат светиите, прославени от православните след Великата схизма от 1054 г.
* * *
Светото Православие има трезво отношение към мистичните практики. Някои форми на мистицизма, приемани в католичеството за проявяване на святост, се оценят от Православните писатели не като духовно-мистична форма, а като душевна (психическа) практика.
Католицизмът приема мистични практики, свързани със засилено представяне на страданията Христови (медитация).
* * *
Светото Православие приема страстите като греховни навици, превърнали се в привички и враснали се в душата.
Католицизмът счита страстите за естествени емоции или движения на чувствата, като сами по себе си страстите са нито добри, нито лоши.
* * *
В Светото Православие датата на Пасха се изчислява по александрийската пасхалия.
В Католицизма датата на Пасха се изчислява по григорианската пасхалия.
* * *
В историята на християнската Църква терминът „Православие” (ὀρθοδοξία, „ортодоксия” буквално - „правилно прославление”) се появява още през II век сл. Хр. именно за това, за да отличи Христовата Истина от ересите, които се явяват погрешно учение, повреждащо спасителното Благовестие и другите фундаментални основи на християнското вероизповедание. Апостолът предупреждава църквите Галатийски:
„не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде” (Гал. 1:7-9).
* * *
ИЗ „ПРАВИЛА НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ”:
„Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен” (пр. 10).
„Ако някой, който се брои от клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат” (пр.11).
„Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат” (пр. 45).
„Епископ или презвитер, приел кръщение или жертва от еретици, повеляваме да бъде низвергнат. „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (2 Кор. 6:15) (пр. 46).
„Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, нежели благословения” (пр. 2).
„Забранява се моленето с еретик или с разколник” (пр. 33).
„Да се не допущат еретици да влизат в Божия дом, докато са още в ереста си” (пр. 6).
„Не трябва да се приемат празнични дарове, изпращани от иудеи или от еретици, нито да се празнува наедно с тях” (Лаодикийски събор, пр. 37).
„Ако някой от клира или мирянин, влезе в иудейска или еретическа синагога да се помоли, да бъде и от свещения чин низвергнат, и от църковно общение отлъчен” (Правила на Светите Апостоли, 66).
Католицизмът счита енергията на Света Троица за тварна: къпината, славата, светлината и огнените езици на Петдесетница се считат от католиците за тварни символи, които, веднъж зародили се, след това престават да съществуват.
* * *
Светото Православие определя благодатта като нетварно Божествено действие, насочено в света, в това число - за спасение на човека. Посредством благодатта човек се очиства от греха, просвещава се от светлината на Божественото учение, освещава се, усъвършенства се, възраства духовно.
Католицизмът счита благодатта като следствие на Божествената Причина, подобно на акта на творението.
* * *
В Светото Православие любовта е общо свойство на трите Божествени лица. Отец, Син и Дух Светий пребивават във вечна взаимнопроникваща любов. Божествената любов непрестанно се излива в света от Отца чрез Сина в Духа Светаго. В това отношение тя се интерпретира като Божествена енергия, единна енергия на трите Божествени лица.
Католицизмът трактува Светаго Духа като любов (връзка) между Отца и Сина, между Бога и човеците.
* * *
Светото Православие спазва и проповядва учението за изхождането на Светаго Духа от Отца; отрича католическата добавка в Символа на вярата, че Духът изхожда „и от Сина”.
Католицизмът приема учението за изхождането на Светаго Духа от Отца, но заедно с това изповядва, че Той изхожда „и от Сина”.
* * *
Светото Православие прославя величието и светостта на Божията Майка, но при това подчертава, че изначално Тя е била причастна на първородния грях, както и всички останали човеци, произлезли от Адам и Ева, с изключение на Господа Иисуса Христа.
Католицизмът е утвърдил догмат за Непорочното Зачатие на Дева Мария. Това означава, че първородният грях не се е докоснал до Майката на Спасителя.
* * *
Светото Православие признава седемте Вселенски Събора, случили се преди Великата схизма (разкол) през 1054 г.
Католицизмът признава двадесет и един Вселенски събора, в това число и случилите се след разкола от 1054г.
* * *
Светото Православие отхвърля догмата за непогрешимостта на папата (официално изразените безгрешни утвърждения по въпросите на вярата) и неговото главенство над всички християни. И признава за Един Глава на Църквата Господа Иисуса Христа.
Католицизмът въвел нов догмат, съгласно който, папата, при официални изказвания, обладава авторитет на непогрешимост по въпросите на вярата. Освен това, папата се признава за наместник на Христа на земята.
* * *
Светото Православие приема учението за митарствата като символическа, образно изразена форма за осъществяване на Частния Съд, извършван при участието на ангели и демони под контрола на Висшия Съдия, под формата на преминаване на душата на починалия през изпитания за греховност и праведност.
Католицизмът е утвърдил догмата за Чистилището - състояние на душите на починалите католици, които починали в мир с Бога, но които имат непростени несмъртни грехове.
* * *
В Светото Православие истинен извършител на всички тайнства е Сам Господ Иисус Христос, свещенослужителите са само съслужители Христови. Например, при Кръщение Православният свещеник произнася безлично: „Кръщава се раб Божий…” Тайнството се извършва от Господа Иисуса Христа, Който е единствен Източник и Раздавач на благодатните дарове, единствен Свещеник в истинския смисъл на това слово.
В Католицизма при извършването на тайнствата на личността на свещенослужителя се предава голямо значение. Например, католическият свещеник произнася от свое име: „Къщавам теб…”, а не от името Божие.
* * *
В Светото Православие причащението и за миряни, и за свещенослужители е под два вида (Тяло и Кръв).
В Католицизма е широко разпространено причастието за миряните под един вид (Тяло), а за свещенослужителите под два вида (Тяло и Кръв).
* * *
В Светото Православие Литургията се извършва с квасен хляб (Просфора).
В Католицизма Месата се извършва с пресен хляб (Гостия).
* * *
В Светото Православие не се почитат светиите прославени от католиците след Великата схизма от 1054 г.
В Католицизма не се почитат светиите, прославени от православните след Великата схизма от 1054 г.
* * *
Светото Православие има трезво отношение към мистичните практики. Някои форми на мистицизма, приемани в католичеството за проявяване на святост, се оценят от Православните писатели не като духовно-мистична форма, а като душевна (психическа) практика.
Католицизмът приема мистични практики, свързани със засилено представяне на страданията Христови (медитация).
* * *
Светото Православие приема страстите като греховни навици, превърнали се в привички и враснали се в душата.
Католицизмът счита страстите за естествени емоции или движения на чувствата, като сами по себе си страстите са нито добри, нито лоши.
* * *
В Светото Православие датата на Пасха се изчислява по александрийската пасхалия.
В Католицизма датата на Пасха се изчислява по григорианската пасхалия.
* * *
В историята на християнската Църква терминът „Православие” (ὀρθοδοξία, „ортодоксия” буквално - „правилно прославление”) се появява още през II век сл. Хр. именно за това, за да отличи Христовата Истина от ересите, които се явяват погрешно учение, повреждащо спасителното Благовестие и другите фундаментални основи на християнското вероизповедание. Апостолът предупреждава църквите Галатийски:
„не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде” (Гал. 1:7-9).
* * *
ИЗ „ПРАВИЛА НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ”:
„Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен” (пр. 10).
„Ако някой, който се брои от клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат” (пр.11).
„Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат” (пр. 45).
„Епископ или презвитер, приел кръщение или жертва от еретици, повеляваме да бъде низвергнат. „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (2 Кор. 6:15) (пр. 46).
„Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, нежели благословения” (пр. 2).
„Забранява се моленето с еретик или с разколник” (пр. 33).
„Да се не допущат еретици да влизат в Божия дом, докато са още в ереста си” (пр. 6).
„Не трябва да се приемат празнични дарове, изпращани от иудеи или от еретици, нито да се празнува наедно с тях” (Лаодикийски събор, пр. 37).
„Ако някой от клира или мирянин, влезе в иудейска или еретическа синагога да се помоли, да бъде и от свещения чин низвергнат, и от църковно общение отлъчен” (Правила на Светите Апостоли, 66).
