ОСНОВНИ ВЕРОУЧИТЕЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ПРАВОСЛАВИЕТО И ПРОТЕСТАНТИЗМА
Православното християнство представлява съвкупност от поместни църкви, имащи едно вероучение и нравствени норми. „Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни” (Деян. 11:26).
Протестантизмът възникнал като антикатолическо движение чак през късното средновековие (1521 г.). Възниквайки като съвкупност от различни течения, той никога не е бил единен. Теченията на протестантизма се различават едно от друго по догма, култ и организация.
Светото Православие признава два основни източника на религиозно знание: Свещеното Писание и Свещеното Предание (целият опит на Църквата).
Протестантизмът признава един основен източник на религиозно знание: „само Писанието” (sola Scriptura), и всяка община го тълкува самостоятелно, фактически има си свое собствено предание.
* * *
Светото Православие е съставило и утвърдило библейския канон (Библията).
Протестантизмът използва библейски канон, абсолютизирайки библейските текстове като източник на богопознание.
* * *
Светото Православие изповядва, че Дух Светий изхожда само от Отца.
Протестантизмът изповядва католическото учение за това, че Светият Дух изхожда и от Сина (филиокве).
* * *
Православните християни вярват, че на Страшния Съд Бог ще прояви както Своето милосърдие и Своята мъдрост, така и Своята справедливост.
Протестантите изповядват, че е достатъчно човек да се спаси само чрез вяра (sola fide). Едни мислят, че за спасението е достатъчно само да повярват в Христа (да Го признаят за Бог и Спасител), а други вярват, че както спасението, така и осъждането на всеки един човек зависи от Божествено предопределение.
* * *
В Светото Православие съществува особен чин на посвещение в свещен сан и тристепенна иерархия (дякон, презвитер, епископ). Свещенството има апостолско приемство.
В Протестантизма съществува учение за всеобщо свещенство на вярващите. В Протестантизма не съществува строго определение за имена на титли.
* * *
В Светото Православие се извършва молитва за починалите.
В Протестантизма се отказват да поменават починалите в своите молитви заради увереността в спасението на членовете на своите общини.
* * *
Светото Православие признава седем Църковни Тайнства: Тайнство Кръщение; Тайнство Миропомазване; Тайнство Покаяние; Тайнство Евхаристия; Тайнство Елеосвещение, Тайнство Венчание; Тайнство Свещенство.
Протестантизмът признава само част от седемте Тайнства, свеждайки останалите до церемонии, нямащи това благодатно мистично напълване, което е свойствено за Тайнствата, извършвани в лоното на Вселенската Православна Църква.
* * *
Светото Православие изповядва, че хлябът и виното в Тайнството Евхаристия стават реални Тяло и Кръв Христови.
Протестантизмът (в тези си общини, в които признават Причастието) счита, че хлябът и виното се явяват само напомняне за мисията на Христа.
* * *
Светото Православие признава съществуването на Небесната Църква; общението между Небесната и земната Църкви; необходимостта от молитвено обръщение към светиите, към тяхното ходатайство пред Бога.
Протестантизмът отрича напълно молитвеното общуване със светиите (представителите на Небесната Църква); молитвите, според тяхното убеждение, е необходимо да бъдат адресирани само към Бога.
* * *
Светото Православие почита Богородица като Божия Майка по човешко естество; като Велика Праведница, Приснодева, Царица Небесна и Ходатайка за човеците.
Протестантизмът почита Богородица, но не така, както подобава за Нейната святост и величие; много протестанти отричат Нейното Приснодевство, вярвайки, че след Рождеството на Иисуса
Христа Тя е родила още няколко деца от Иосифа.
* * *
В Светото Православие съществува монашество, чиито духовен опит играе огромна роля.
Протестантизмът отрича монашеството.
* * *
В Светото Православие почитат икони; признават, че молението пред образа на Бога или пред Неговите светии способства за възнасянето на духа към Първообраза, към духовно единение с Първообраза.
В Протестантизма се отрича допустимостта за почитане на свети икони. Някои протестанти допускат използване на изображения в качеството на илюстрации на свещени събития; други отричат даже и такава възможност, признавайки иконите за идоли.
* * *
Светото Православие изповядва наличието у християнина на Ангел-Хранител.
Протестантизмът отрича наличието на Ангел-Хранител у християнина.
* * *
Светото Православие почита мощите на светите Божии угодници.
Протестантизмът отрича допустимостта за почитане на свети мощи.
* * *
В Светото Православие Кръщението се разбира като Тайнство на Църквата, духовно рождение, развързване от безусловното действие на първородния грях, изгнание на дявола от сърцето на човека. Но едното Кръщение не гарантира спасение.
В Протестантизма в кръщението повярвалият „приема Христа като личен Спасител”. Прощават му се всички грехове, и му се гарантира спасение, но при вярност към дадената протестантска община и нейните идеи за богопочитание.
* * *
В Светото Православие се извършва Кръщение на младенци по вярата на техните приемници и родители.
В Протестантизма кръщението на младенци не се приема.
* * *
В Светото Православие женското свещенство категорично противоречи на традицията.
В Протестантизма съществува женско свещенство.
* * *
В Светото Православие еднополовите интимни отношения се явяват тежък грях (содомия). Бракът между лица от един и същи пол е невъзможен.
В Протестантизма във все повече общини стават възможни и първото, и второто.
* * *
В историята на християнската Църква терминът „Православие” (ὀρθοδοξία, „ортодоксия” буквално - „правилно прославление”) се появява още през II век сл. Хр. именно за това, за да отличи Христовата Истина от ересите, които се явяват погрешно учение, повреждащо спасителното Благовестие и другите фундаментални основи на християнското вероизповедание. Апостолът предупреждава църквите Галатийски:
„не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде” (Гал. 1:7-9).
* * *
ИЗ „ПРАВИЛА НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ”:
„Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен” (пр. 10).
„Ако някой, който се брои от клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат” (пр.11).
„Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат” (пр. 45).
„Епископ или презвитер, приел кръщение или жертва от еретици, повеляваме да бъде низвергнат. „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (2 Кор. 6:15) (пр. 46).
„Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, нежели благословения” (пр. 2).
„Забранява се моленето с еретик или с разколник” (пр. 33).
„Да се не допущат еретици да влизат в Божия дом, докато са още в ереста си” (пр. 6).
„Не трябва да се приемат празнични дарове, изпращани от иудеи или от еретици, нито да се празнува наедно с тях” (Лаодикийски събор, пр. 37).
„Ако някой от клира или мирянин, влезе в иудейска или еретическа синагога да се помоли, да бъде и от свещения чин низвергнат, и от църковно общение отлъчен” (Правила на Светите Апостоли, 66).
Протестантизмът възникнал като антикатолическо движение чак през късното средновековие (1521 г.). Възниквайки като съвкупност от различни течения, той никога не е бил единен. Теченията на протестантизма се различават едно от друго по догма, култ и организация.
Светото Православие признава два основни източника на религиозно знание: Свещеното Писание и Свещеното Предание (целият опит на Църквата).
Протестантизмът признава един основен източник на религиозно знание: „само Писанието” (sola Scriptura), и всяка община го тълкува самостоятелно, фактически има си свое собствено предание.
* * *
Светото Православие е съставило и утвърдило библейския канон (Библията).
Протестантизмът използва библейски канон, абсолютизирайки библейските текстове като източник на богопознание.
* * *
Светото Православие изповядва, че Дух Светий изхожда само от Отца.
Протестантизмът изповядва католическото учение за това, че Светият Дух изхожда и от Сина (филиокве).
* * *
Православните християни вярват, че на Страшния Съд Бог ще прояви както Своето милосърдие и Своята мъдрост, така и Своята справедливост.
Протестантите изповядват, че е достатъчно човек да се спаси само чрез вяра (sola fide). Едни мислят, че за спасението е достатъчно само да повярват в Христа (да Го признаят за Бог и Спасител), а други вярват, че както спасението, така и осъждането на всеки един човек зависи от Божествено предопределение.
* * *
В Светото Православие съществува особен чин на посвещение в свещен сан и тристепенна иерархия (дякон, презвитер, епископ). Свещенството има апостолско приемство.
В Протестантизма съществува учение за всеобщо свещенство на вярващите. В Протестантизма не съществува строго определение за имена на титли.
* * *
В Светото Православие се извършва молитва за починалите.
В Протестантизма се отказват да поменават починалите в своите молитви заради увереността в спасението на членовете на своите общини.
* * *
Светото Православие признава седем Църковни Тайнства: Тайнство Кръщение; Тайнство Миропомазване; Тайнство Покаяние; Тайнство Евхаристия; Тайнство Елеосвещение, Тайнство Венчание; Тайнство Свещенство.
Протестантизмът признава само част от седемте Тайнства, свеждайки останалите до церемонии, нямащи това благодатно мистично напълване, което е свойствено за Тайнствата, извършвани в лоното на Вселенската Православна Църква.
* * *
Светото Православие изповядва, че хлябът и виното в Тайнството Евхаристия стават реални Тяло и Кръв Христови.
Протестантизмът (в тези си общини, в които признават Причастието) счита, че хлябът и виното се явяват само напомняне за мисията на Христа.
* * *
Светото Православие признава съществуването на Небесната Църква; общението между Небесната и земната Църкви; необходимостта от молитвено обръщение към светиите, към тяхното ходатайство пред Бога.
Протестантизмът отрича напълно молитвеното общуване със светиите (представителите на Небесната Църква); молитвите, според тяхното убеждение, е необходимо да бъдат адресирани само към Бога.
* * *
Светото Православие почита Богородица като Божия Майка по човешко естество; като Велика Праведница, Приснодева, Царица Небесна и Ходатайка за човеците.
Протестантизмът почита Богородица, но не така, както подобава за Нейната святост и величие; много протестанти отричат Нейното Приснодевство, вярвайки, че след Рождеството на Иисуса
Христа Тя е родила още няколко деца от Иосифа.
* * *
В Светото Православие съществува монашество, чиито духовен опит играе огромна роля.
Протестантизмът отрича монашеството.
* * *
В Светото Православие почитат икони; признават, че молението пред образа на Бога или пред Неговите светии способства за възнасянето на духа към Първообраза, към духовно единение с Първообраза.
В Протестантизма се отрича допустимостта за почитане на свети икони. Някои протестанти допускат използване на изображения в качеството на илюстрации на свещени събития; други отричат даже и такава възможност, признавайки иконите за идоли.
* * *
Светото Православие изповядва наличието у християнина на Ангел-Хранител.
Протестантизмът отрича наличието на Ангел-Хранител у християнина.
* * *
Светото Православие почита мощите на светите Божии угодници.
Протестантизмът отрича допустимостта за почитане на свети мощи.
* * *
В Светото Православие Кръщението се разбира като Тайнство на Църквата, духовно рождение, развързване от безусловното действие на първородния грях, изгнание на дявола от сърцето на човека. Но едното Кръщение не гарантира спасение.
В Протестантизма в кръщението повярвалият „приема Христа като личен Спасител”. Прощават му се всички грехове, и му се гарантира спасение, но при вярност към дадената протестантска община и нейните идеи за богопочитание.
* * *
В Светото Православие се извършва Кръщение на младенци по вярата на техните приемници и родители.
В Протестантизма кръщението на младенци не се приема.
* * *
В Светото Православие женското свещенство категорично противоречи на традицията.
В Протестантизма съществува женско свещенство.
* * *
В Светото Православие еднополовите интимни отношения се явяват тежък грях (содомия). Бракът между лица от един и същи пол е невъзможен.
В Протестантизма във все повече общини стават възможни и първото, и второто.
* * *
В историята на християнската Църква терминът „Православие” (ὀρθοδοξία, „ортодоксия” буквално - „правилно прославление”) се появява още през II век сл. Хр. именно за това, за да отличи Христовата Истина от ересите, които се явяват погрешно учение, повреждащо спасителното Благовестие и другите фундаментални основи на християнското вероизповедание. Апостолът предупреждава църквите Галатийски:
„не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде” (Гал. 1:7-9).
* * *
ИЗ „ПРАВИЛА НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ”:
„Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен” (пр. 10).
„Ако някой, който се брои от клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат” (пр.11).
„Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат” (пр. 45).
„Епископ или презвитер, приел кръщение или жертва от еретици, повеляваме да бъде низвергнат. „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (2 Кор. 6:15) (пр. 46).
„Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, нежели благословения” (пр. 2).
„Забранява се моленето с еретик или с разколник” (пр. 33).
„Да се не допущат еретици да влизат в Божия дом, докато са още в ереста си” (пр. 6).
„Не трябва да се приемат празнични дарове, изпращани от иудеи или от еретици, нито да се празнува наедно с тях” (Лаодикийски събор, пр. 37).
„Ако някой от клира или мирянин, влезе в иудейска или еретическа синагога да се помоли, да бъде и от свещения чин низвергнат, и от църковно общение отлъчен” (Правила на Светите Апостоли, 66).
