Когато някой питал стареца кой стил е правилен – старият или новият – той обикновено отговарял: „Това е научен въпрос. Обръщайте се с него към учените…” Отец Порфирий казвал, че той лично никога, каквото и да се случи, не би излязъл от Църквата. Той съветвал клириците, намиращи се в разкол с официалната църква, да направят всичко възможно да преодолеят разкола и да се върнат в нейното лоно. „За себе си аз съм решил: по-добре да се заблуждавам в Църквата, отколкото да я напусна” – често повтаряше старецът. Той казваше, че не би искал да се спаси сам, без Църквата и не би напуснал църковния кораб даже и ако той би се пробил и би възникнала опасност да потъне на дъното.

***

Отец Порфирий имал много силно развито църковно съзнание. Той с голямо уважение се отнасял към клириците и църковната йерархия. Старецът казвал: „Ако аз разваля отношенията си с епископа, ако епископът започне да ми се гневи, то моята молитва не достига небесата.”

***

Старецът бил така да се каже еклесиоцентричен (църковно-центричен). Църквата била основа на целия негов живот и на всички негови трудове. Много често съм забелязвал, че когато отец Порфирий говори за Църквата, не може да сдържи сълзите си. Той изпитвал дълбоко уважение към официалната Църква. Епископът за него винаги бил заместник и образ на Христос. Старецът страшно се разстройвал, когато виждал, че осъждат епископите и ги нападат в печата. Какъвто и да е епископът – той е главата. Той е заместник и образ на Христос. Такива били свещените принципи на стареца.

***

Старецът ми казваше: „Колкото човек е по-далеч от Бога, толкова повече в неговия живот са притесненията и разстройствата. Когато нещо ни мъчи, трябва да отидем при духовника. Най-добре е често да се изповядвате. Да бъдеш даже и патриарх, ако не ходиш на изповед няма да се спасиш.”

***

Един монах попитал отец Порфирий към кой стил да се придържа – към стария или към новия. – Виж какво ще ти кажа – отвърнал старецът – ако живееш в света, то следвай този стил, по който там живее Църквата. Не привнасяй смущения сред народа. Ако искаш да се подвизаваш на Света Гора, на Атон, тогава живей по стария стил.”

***

– Спасението е в Църквата! – винаги ни говореше старецът. – Който се явява член на Църквата, той не се бои от втората смърт (смъртта на душата). За този, който стои с Църквата Христова, няма смърт. Православието е съвършено, в него няма никакво несъвършенство.

***

– Ние сме длъжни, дете мое – ми казваше старецът – да не ходим по средния път на християнина, защото той е много тежък. Ние сме длъжни да преодолеем този етап и високо да се въздигнем с любов към Христос. Тогава всичко става леко. Възлюбвайки Христос, ние вече не падаме в грехове и тогава ние сме вън от средния път, тогава ние сме настоящи християни.

***

превод от руски “Цветослов советов