Автор : иеромонах Серафим Роуз

 

Когато епископ Теофан Затворник /+1895/ цитирал и превеждал светите отци, преднамерено пропускал местата, в които се говори за физическите аспекти на молитвата. Той постъпвал така, защото знаел, че дори и в негово време – 19 век – мнозина щели да приемат тези физически аспекти като крайна цел и да имитират, без да са разбрали същността. Затова епископ Теофан изключва тези неща от своите преводи. Сега обаче много от произведенията на светите отци са преведени и публикувани на английски и всеки може да прочете каква поза да заеме, как да седне на стола, да отпусне глава и т.н. И хората започват да имитират. Започват да мислят: „Ето, това е!”. И неизбежно, ако някой дълго пости и прави определени упражнения, у него нещо ще започне да „става”. Но това не е духовен живот. Напротив, можем да бъдем сигурни, че имаме работа с бесовска активност. Истинският духовен живот е свързан с реалността и не може да се постигне с повърхностна имитация. Обикновено не е трудно да се разпознаят тези, които опитват само да имитират духовен живот. В историята на нашето братство имаме такъв пример: В Сан Франциско живееше един човек, който се запалил по Иисусовата молитва. 

 

 

Постепенно той стигна до 5000 молитви на ден. Живеейки в света, сред шума на града, той всяка сутрин преди да пристъпи към каквото и да било, произнасяше на балкона до 5000 Иисусови молитви и се чувстваше удивително освежен и приповдигнат. Но веднъж, когато пристъпвал към последната хиляда, под балкона дошъл някакъв човек и започнал да се занимава със своя си работа. Тогава нашият молитвеник се ядосал до такава степен, че излязъл извън себе си и започнал да го замеря с каквото му попадне…Какво можем да мислим за човек, зает с духовен живот, практикуващ Иисусовата молитва, ако изведнъж по време на молитва започне да хвърля съдове по някого? Това означава, че вътре в него страстите са били свободни, защото е имал погрешна идея за духовния живот. Той действал, изхождайки от тази идея – от знание, и при първата възможност страстите се проявили. Много по-добре би било не да се изговорят до 5000 молитви, а да се върши друго нещо, което да е наистина духовно. Трябва внимателно да изберем нашето бойно поле. Необходимо е да започнем борбата с трезво отношение към нещата, без заслепение, като осъзнаем, че сме заобиколени от силите на този свят. С тях трябва да се борим, като постоянно насочваме вниманието си нагоре, а не надолу, т. е. да виждаме небесното, а не да се заравяме в земните неща (по-нататък ще обясня какво значи това). От светска гледна точка ще бъдем малко особени, т.е. различни от мнозинството членове на Църквата. Ще ни смятат най-малкото за странни, дори за ненормални. Но това е необходимо и централно условие, и аз отново ще се спра на него.