Казваш, че изцяло те е обзело мрачно безчувствие и си станал като безсловесен – без мисли или чувства. Такива думи понякога идват като наказание, след като в мислите или чувствата си сме били склонни към зло. А друг път те идват като поука, за да ни научат на кротост и да свикнем да не очакваме нищо от своите сили, а само от Бога. Такъв опит подкопава доверието в себе си, защото когато се освободим от тежестта, знаем откъде идва помощта и разбираме на Кого трябва да се уповаваме във всичко. Това е състояние на потиснатост, но то трябва да се претърпи с мисълта, че не заслужаваме нищо по-добро. Не съществува лекарство против такова състояние, а освобождаването от него зависи от Божията воля. Всичко, което можем да направим, е да викаме към Господа: „Да бъде Твоята воля! Помилвай ме! Помогни ми!“ Сами да не си позволяваме да се разслабваме, защото това е вредно и разрушително.

Светите отци описват такова състояние като охладняване или ожесточение, и го смятат за неизбежно за всеки, който се труди да живее в съгласие с Божията воля, защото без това бързо ставаме дръзки.

 

„Изкуството на молитвата“

 

Превод от сръбски  Татяна Филева