Отношенията с духовника

Автор : Епископ Пахомий (Брусов)

- Един от най-близките хора в живота на християнина е духовникът. На него доверяват такива съкровени тайни, за които не разказват дори на най-близките роднини. Естествено, че такова доверие ражда сърдечно разположение. Къде е границата, отделяща уважението, любовта към духовника от болезненото пристрастие?

- Трудно е да се каже. Когато ние говорим за хора, то не можем да отделим до край божествената любов от човешката обич. Но критерият е отново същият – правим нещо заради Христа или заради себе си. Човек трябва да помисли и да си отговори на въпроса: какво иска от духовника? Има ли истинска любов към този човек или това е любов към себе си: дайте ми, изслушайте ме, утешете ме. Когато човек се опитва да постави в служба на собствения си егоизъм труда и подвига на свещеника.

Истинската любов на чедото към своя духовник се проявява в послушанието, в изпълнението на Христовите заповеди, в опита да подражава на свещеника в неговите добродетели, в умението да прощава на отчето, не забелязвайки човешките му немощи.

За жената е по-сложно, защото тя е сърдечно същество, за нея е естествено да се прилепва към мъжа, духовника, детето. Нужно е това да се разбира много добре и да не си губим главата. Важно е да изпитваме своята съвест, да се отрезвяваме. Защото в болшинството случаи, когато ние извършваме една или друга постъпка, разбираме, дали извършваме грях или не. Съвестта ни подсказва това.

Духовникът също трябва да вижда, кое движи неговите духовни чеда: страст, човешка привързаност или истинска любов към Христос. Опитният духовник вижда това и понякога ще приласкае, ще съжали, а другаде ще вразуми с жезъла, както се казва. Това е естествено, нима не възпитават така и децата?

Източник: pravoslaven-sviat.org