В тази борба участват всички християни. И понеже плътта и нашият враг - дяволът, не престават да се борят с всеки християнин, то ако някой вярващ не чувства тази борба, той трябва да се огледа дали не се намира във вражески плен и власт.

Защото това се случва и във видимите сражения - когато някой не се противи на неприятеля, който го напада, значи му се покорява и той не го безпокои, оставя го в покой и мир като свой подвластен.

 

Така и дяволът, врагът християнски, не се сражава с този, който се покорява на неговата зла воля, а го оставя в покой, понеже е негов пленник. Но този покой е най-бедствен и по-бедствен от всяка тревога, защото води пленника към вечни терзания и погибел.

Поради това всеки християнин трябва да се оглежда в какво състояние се намира.

 

Не за разкош и светско веселие са призвани християните, а за борба, трудове и подвизи. Нужен е немалък труд и подвиг - против самия себе си и тленното наше естество, и победа над врага - дявола.

 

На християните са обещани покой, веселие и всяка сладост, но в бъдещия век, макар че все пак и сега истинските раби Божии не се лишават от своето утешение и радост.