По времето когато преподобните наши отци Антоний, Теодосий и Никон сияели в Киевските пещери с доблестни подвизи като три светилника, достойни да предстоят пред престола на Света Троица, многократно ги посещавал, за да се наслади на мъдрата им беседа, някой си Варлаам, син на благородни и христолюбиви родители. Негов баща бил Иоан, първият между болярите на княз Изяслав и Мария, внук на славния и храбър Вишата, правнук на воеводата Остромир.

От младини Варлаам сияел с телесна красота и с чистота на душата си и изпитвал любов към споменатите преподобни отци - тъй силна, че пожелал да живее заедно с тях и да остави светския живот, считайки за нищо славата и богатството. Особено много му внушило страх словото Господне, казано му, впрочем от преподобните: “по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие”. И ето, веднъж той дошъл при преподобния Антоний и му открил своето намерение.

- Бих искал, отче - казал той, - ако е угодно на Бога, да бъда монах и да живея заедно с вас.

- Добро е твоето желание, чадо - отговорил старецът, - и благодатно е намерението ти; но внимавай да не би някак да те върнат назад богатството и славата на този свят, понеже според словото Господне “никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие”.

Много още говорил старецът за душевна полза на Варлаам, и сърцето му все повече и повече се разгаряло от любов към Бога.

В такова душевно разположение той се завърнал у дома си. И още на другия ден след своята беседа със стареца той оставил родителите си и сгодената за него невеста, възседнал коня си, облечен в светли и скъпи одежди, и съпроводен от множество слуги, които водели украсени коне, тържествено пристигнал в пещерата. Тогава преподобните излезли и му се поклонили до земята, както се кланяли на знатни хора, сам той слязъл от коня и също им се поклонил. После свалил от себе си болярските одежди и ги сложил при нозете на преподобния Антоний, довел пред него конете и казал:

- Ето, отче, суетните блага на този свят: стори с тях каквото пожелаеш; “от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа”, искам да живея заедно с вас в тази пещера, а у дома си повече няма да се върна.

- Внимавай, чедо - отговорил преподобният Антоний, - Кому обещаваш себе си и Чий воин искаш да бъдеш, понеже тук невидимо предстоят Божии ангели и приемат твоето обещание. Пази се да не би твоят баща да дойде с въоръжени хора и да те изведе оттук, макар и да не желаеш това. Ние не бихме могли с нищо да ти помогнем, а ти би станал пред Бога лъжец и отстъпник.

- Вярвам на моя Бог, отче! - възкликнал Варлаам. - Дори ако баща ми пожелае да ме мъчи, няма да се върна към светския живот. За едно те моля само: по-скоро извърши над мене пострижение.

 

Тогава преподобният Антоний заповядал на преподобни Никон да постриже Варлаам и да го облече в монашеска дреха, което и било направено.

Боляринът Иоан, узнавайки, че любимият му син е приел монашество, бил силно разгневен на преподобните. Той взел със себе си множество слуги, нападнал спасяващите се в пещерата монаси и прогонил всички оттам, а сина си насила извлякъл навън, свалил мантията му и качулката и ги захвърлил в реката. После го облякъл в светли драгоценни одежди, както подобавало на неговия произход. Светията обаче начаса ги захвърлил от себе си, не желаейки даже да ги гледа, и това се повтаряло няколко пъти така, че бащата заповядал да му завържат ръцете, да го облекат насила отново и в този вид да го водят през целия град към дома му. Но Варлаам видял по пътя яма, пълна с нечистотии, бързо влязъл в нея и като захвърлил от себе си дрехата, я тъпчел с крака в калта, потъпквайки заедно с нея и хитрините на лукавия. Когато пристигнали у дома си, бащата заповядал на Варлаам да седне заедно с него на трапезата. Той бил принуден да се подчини, но не хапнал нищо от поднесените ястия и седял с наведена глава. После бащата пуснал Варлаам да си отдъхне в неговата стая, поставяйки слуги, които да го пазят да не би да избяга. Заповядал на сгодената със сина му девойка да сложи най-красивите си украшения за да го съблазни и да се грижи за него. Но Христовият угодник Варлаам се отдалечил в една от стаите и седнал на пода в ъгъла. Неговата годеница, спазвайки дадената ѝ заповед, тръгнала след него и го уговаряла да седне на постелята. Тогава той видял нейното заблуждение и се досетил, че баща му я е пратил, за да го прелъсти, възнесъл от дълбините на сърцето си тайна молитва към всемилостивия Бог за спасение от съблазън. Три дни той седял, без да стане от своето място, без нищо да яде, без да облече нищо освен своята власеница. В това време преподобният Антоний и тези, които били при него в пещерата, били твърде опечалени поради неговата съдба и се молили на Бога за него. И Бог чул молитвите им, понеже, по думите на сладкопевеца: “Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби”, и виждайки търпението и смирението на светията, обърнал ожесточилото се сърце на бащата в милост към сина. Слугите донесли на болярина, че вече четвърти ден синът му не приема храна и не се облича. Бащата се съжалил над него и като се боял да не умре от глад и студ, го повикал, с любов го целунал и го пуснал да се завърне в пещерата. И тогава се случило нещо наистина удивително: в този дом се чули вопли и ридания, като по мъртвец; плакали всички: бащата и майката - за това, че се лишават от сина си, невестата - защото се разлъчва със своя жених, робите и робините - за това, че ги изоставя добрият господар. А свети Варлаам, като птица, изтръгнала се от примка, бързо се отправил към пещерата. Монасите се зарадвали от все сърце като го видели и прославили Бога, Който чул молитвата им за него.

 

Когато броят на монасите в пещерата се увеличил до 12, преподобният Антоний, като виждал доблестното подвижничество на Варлаам и неговото преуспяване в добродетелите, благодарил на Бога от все сърце, че в цъфтящия юноша се оказали духовни плодове, свойствени на старец, и се проявила такава благодат, че той действително би могъл да стане водач на останалите. Като се посъветвал с всички братя, живеещи в пещерата, преподобният Антоний поставил Варлаам за игумен вместо себе си, сам той бил привикнал да живее в усамотение и като не понасял човешката суета и разговорите, се преселил на друг хълм, който е под новия манастир. Там си изкопал пещера, в която живеел, предавайки се на безмълвие и беседвайки винаги с Единия Бог. Там лежи честното му тяло и до днес.

 

Преподобният Варлаам приел началството над братята и започнал да води още по-строг подвижнически живот. Когато броят на монасите се увеличил значително, а в пещерите по време на съборно богослужение можели да се поберат не повече от 20 човека, той поискал благословение от преподобния Антоний и построил над пещерата неголяма дървена църква и я посветил на Успението на Пресвета Богородица. В тая църква се събирали за богослужебно пеене онези братя, които поради теснотата не могли да вземат участие в пеенето при богослужението в пещерата. Оттогава се обозначило и станало видимо мястото на самата пещера, останало дотогава незабележимо. Няколко години след това великият княз Изяслав Ярославич, в светото кръщение наречен Димитрий, построил каменен храм на името на едноименния си светия, великомъченик Димитрий, и устроил манастир при този храм. В този манастир князът поставил за игумен преподобния Варлаам, като свой родственик и мъж опитен в монашеския живот. И тук преподобният водил живот, на какъвто бил свикнал в пещерата. Братята и въобще всички той учел и умолявал преди всичко да се грижат с голяма ревност за спасението на душата си и да имат съвест, винаги чиста пред Бога и пред ближните. И Бог, виждайки любовта на преподобния към братята и неговата грижа за тях, им помагал да се усъвършенстват във всички добродетели.

 

Към многото си други подвизи преподобният Варлаам прибавил и още един: като избрал удобно време, той се отправил към светия град Иерусалим, обходил цялата света земя, и се завърнал в своя манастир. След известно време той се отправил за Цариград, обходил там всички манастири и като купил всичко необходимо за своята обител, си тръгнал обратно. Още по пътя той заболял от тежък недъг и като достигнал град Владимир, останал наблизо в манастира, наречен Света гора, където починал с мир в Господа, завещавайки преди смъртта си ония, които били заедно с него, да пренесат тялото му за погребение в Киев, в Печерския манастир, а иконите и всичко, купено от него за нуждите на обителта да предадат на преподобния Теодосий. Завещанието на преподобния било изпълнено и честните му мощи и до днес лежат нетленни в пещерата.

По молитвите на преподобни Варлаам, да се сподобим и ние, изпълнявайки по пътя на нашия земен живот заповедите Господни, да станем наследници на нашето небесно отечество в Господа Иисуса Христа, Комуто да бъде слава с Отца и Светия Дух навеки. Амин.