1) Такъв човек чете или слуша Словото Божия и прилежно се поучава от него;

 

2) сърдечно призовава Бога, моли се, и Му благодари за всички Негови благодеяния;

 

3) С цялото си усърдие се стреми да живее достойно за християнското и Евангелското звание;

 

4) Своята вяра към Бога показва чрез добри дела според изискването на Апостола: "аз ще ти покажа вярата си от моите дела" (Иак. 2:18);

 

5) пази се от всеки грях и се подвизава против всеки грях и не допуска греха да го завладее;

 

6) В този свят живее като странник и пришълец и винаги издига сърдечните си очи и въздишки към небесното отечество; затова не се прилепва със сърцето си към светските вещи, а всичко употребява със страх божий и за нужда;

Такъв човек от нищо в този свят не се весели, освен и единствено от надеждата за вечен живот;

 

7) Явен знак, че светилникът на вярата гори в човешкото сърце е духовната радост, която се усеща в сърцето, радост в Светия Дух, радост в Бога; такава радост звучи в псалмите: "сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог" (Пс. 83:3).

 

Защото където има вяра в Бога, там има и любов към Бога; където е любовта към Бога, там е радостта в Бога. Каквото обичаме, за него се и радваме.