Слово за светата душепастирска грижа срещу лъжеученията и духовния прозелитизъм
Лично слово от свещеник Васил Василев
Братя и сестри, чеда на Светата Църква,
Истината не се променя с вековете. Истината е Христос - вчера, днес и во веки същият. И както Той не се променя, така и истинската пастирска любов не мълчи, когато душите са застрашени. Пастирът не е наемник - той не оставя стадото си, когато над него надвисне вълк. Той се изправя с молитва, с кръст и с истина, и защитава словесните овци, които Господ му е поверил.
Вече две хиляди години светите Божии отци, вдъхновени от Светия Дух, са бдяли ден и нощ над истината на вярата. Не от гордост. Не от фанатизъм. А от душепастирска грижа - грижа за спасението на човека, за здравето на душата му, за цялостта на сърцето и ума му.
Когато се е появявала ерес - светиите са отговаряли.
Когато се е ширило лъжеучение - отците са се вдигали на духовна бран.
Когато се е опитвало да се подмени Евангелието с човешки измислици, духовният меч на словото е бил издиган.
Не за да наранява, а за да разсича заблудата и да отвори очите на заблудените.
Какво е прозелитизъм?
Прозелитизмът е духовно насилие. Това е настойчивото, често прикрито, опитване да се привлече човек в чуждо учение или религия, без да му се даде истински избор, без да се уважава съвестта му, без да се пази душата му. Това не е благовестие. Това е прелъстяване на душата.
И днес този прозелитизъм идва в най-различни форми:
- в пъстро оцветени книжки,
- в улични "духовни" практики от далечния изток,
- в онлайн псевдо-пророци и гурута,
- в чужди духовни движения, които смесват Христос с енергии, звуци, цветове и психо-техники.
Но Господ не се смесва.
Господ е Пътят, Истината и Животът.
И няма друг.
Затова всеки пастир, истински поставен от Светия Дух, има дълг - не само да обича, но и да пази.
Да пази паството си от заблудата.
Да го предупреждава, когато види пропаст.
Да изправя, когато някой залитне.
Да разграничава истината от заблудата - не от омраза към хората, а от любов към душите им.
Това е душепастирска грижа - не комфортна тишина, а активна любов, която се проявява дори в риск, дори когато ще бъде неразбрана или нападната.
Св. апостол Павел казва:
"Пази себе си и учението, постоянствувай в това, защото, като правиш това, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат." (1 Тим. 4:16)
Нима можем да си позволим да мълчим, когато днес нашите чеда са подложени на духовни капани, психологически увреждания и прелъстителни лъжеучения?
Нима можем да гледаме как души се разболяват, психики се объркват, а вместо духовна помощ им се предлага духовна отрова - с усмивка, музика и безплатни курсове за "просветление"?
Не, братя. Не можем.
Затова с болка и любов призовавам всеки мой събрат пастир, свещеник, архиерей, духовник:
Не мълчи. Не гледай встрани. Не се страхувай. Защитавай.
Пази словесното стадо Христово от онези, които под маската на светлина носят тъмнина.
А вас, вярващи братя и сестри, моля:
- Внимавайте за какво отваряте сърцето си.
- Слушайте само гласа на истинския Пастир - Господ Иисус Христос.
- Проверявайте всичко със Словото Божие, със Преданието на св. отци и с разума, осветен от вярата.
Нека никой не посегне на светинята на вярата ви.
Нека никой не прелъсти душата ви с лъскави обещания.
Нека ние, пастирите, винаги бъдем бдителни стражи и любещи бащи, а не зрители на духовното погубване на чедата си.
† свещеник Васил Василев
Братя и сестри, чеда на Светата Църква,
Истината не се променя с вековете. Истината е Христос - вчера, днес и во веки същият. И както Той не се променя, така и истинската пастирска любов не мълчи, когато душите са застрашени. Пастирът не е наемник - той не оставя стадото си, когато над него надвисне вълк. Той се изправя с молитва, с кръст и с истина, и защитава словесните овци, които Господ му е поверил.
Вече две хиляди години светите Божии отци, вдъхновени от Светия Дух, са бдяли ден и нощ над истината на вярата. Не от гордост. Не от фанатизъм. А от душепастирска грижа - грижа за спасението на човека, за здравето на душата му, за цялостта на сърцето и ума му.
Когато се е появявала ерес - светиите са отговаряли.
Когато се е ширило лъжеучение - отците са се вдигали на духовна бран.
Когато се е опитвало да се подмени Евангелието с човешки измислици, духовният меч на словото е бил издиган.
Не за да наранява, а за да разсича заблудата и да отвори очите на заблудените.
Какво е прозелитизъм?
Прозелитизмът е духовно насилие. Това е настойчивото, често прикрито, опитване да се привлече човек в чуждо учение или религия, без да му се даде истински избор, без да се уважава съвестта му, без да се пази душата му. Това не е благовестие. Това е прелъстяване на душата.
И днес този прозелитизъм идва в най-различни форми:
- в пъстро оцветени книжки,
- в улични "духовни" практики от далечния изток,
- в онлайн псевдо-пророци и гурута,
- в чужди духовни движения, които смесват Христос с енергии, звуци, цветове и психо-техники.
Но Господ не се смесва.
Господ е Пътят, Истината и Животът.
И няма друг.
Затова всеки пастир, истински поставен от Светия Дух, има дълг - не само да обича, но и да пази.
Да пази паството си от заблудата.
Да го предупреждава, когато види пропаст.
Да изправя, когато някой залитне.
Да разграничава истината от заблудата - не от омраза към хората, а от любов към душите им.
Това е душепастирска грижа - не комфортна тишина, а активна любов, която се проявява дори в риск, дори когато ще бъде неразбрана или нападната.
Св. апостол Павел казва:
"Пази себе си и учението, постоянствувай в това, защото, като правиш това, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат." (1 Тим. 4:16)
Нима можем да си позволим да мълчим, когато днес нашите чеда са подложени на духовни капани, психологически увреждания и прелъстителни лъжеучения?
Нима можем да гледаме как души се разболяват, психики се объркват, а вместо духовна помощ им се предлага духовна отрова - с усмивка, музика и безплатни курсове за "просветление"?
Не, братя. Не можем.
Затова с болка и любов призовавам всеки мой събрат пастир, свещеник, архиерей, духовник:
Не мълчи. Не гледай встрани. Не се страхувай. Защитавай.
Пази словесното стадо Христово от онези, които под маската на светлина носят тъмнина.
А вас, вярващи братя и сестри, моля:
- Внимавайте за какво отваряте сърцето си.
- Слушайте само гласа на истинския Пастир - Господ Иисус Христос.
- Проверявайте всичко със Словото Божие, със Преданието на св. отци и с разума, осветен от вярата.
Нека никой не посегне на светинята на вярата ви.
Нека никой не прелъсти душата ви с лъскави обещания.
Нека ние, пастирите, винаги бъдем бдителни стражи и любещи бащи, а не зрители на духовното погубване на чедата си.
† свещеник Васил Василев
Още по темата посетете връзките по-долу:
- Слово за празника Успение на Пресвета Богородица
- СМИРЕНИЕТО Е ПЪТ КЪМ МЪДРОСТТА - А ЛЮБОВТА В ХРИСТА Е НАШЕТО ОРЪЖИЕ!
- Св. Пантелеймон, Успението на Св. Климент Охридски Български и Св. Седмочисленици
- Днес нека да почетем св. Мария Магдалина
- Св. Пророк Илия
- Православно слово за 17 юли - денят на св. великомъченица Марина