Мъдростта изисква смиреномъдрие!

Това не са просто думи, а жив духовен закон. В тези тежки и смутни времена на разделения, съмнения и вражда, нека си спомним зова на Светото Евангелие и гласа на светите ни отци, които ни призовават не да рушим, а да градим, не да разкъсваме, а да съединяваме, не да осъждаме, а да се молим и да обичаме.
С болка, с тревога, но и с надежда се обръщам към всички вас - братя и сестри в Христа, чеда на Светата Българска Православна Църква (БПЦ-БП), която е жива част от неделимото Тяло на Христос.
 
Знаем, че мнозина ревнуват за истината, мнозина жадуват за чистота, за святост, за правота в Църквата. Но също знаем - че ревността без разум може да стане огън, който не топли, а изгаря. Както казва св. ап. Павел за Израилевия народ:  
"...имам свидетелство за тях, че имат ревност за Бога, но не по разум." 
(Рим. 10:2)

И днес това е валидно - нека в ревността си не се поддаваме на духа на разделението. Всяка дума на осъждане, всяка хулна мисъл срещу духовенството, всеки призив към "бунт" и разкол ранява Тялото Христово и радва врага на нашето спасение - дявола.

Спрете се, братя и сестри! Спрете заради Христа.
  


Спрете да хвърляте кал срещу Пастирите, поставени не по човешка воля, а с ръкоположение и призвание свише.  
Св. Йоан Златоуст казва: "Да се охулва свещеник е все едно да се хули сам Бог, Който го е поставил." 
Св. Игнатий Богоносец предупреждава: "Където е епископът, там нека бъде и народът, както където е Христос, там е и Църквата." 

Почитайте йерархията!

Патриарх Даниил не е случаен човек - той е избран в молитва, със сълзи, и с отговорност пред Небето. Всеки наш митрополит е също Божий служител, избран чрез ръката на Църквата, чрез Светия Дух.

Ако нещо боли - нека го кажем със смирение. Ако нещо ни тревожи - нека го поднесем с любов и молитва. НО не с осъждане, не с хули в интернет, не с гордост, която мрази реда в Църквата и отрича послушанието.

Св. Силуан Атонски ни поучава:  
"Смирената душа обича и се моли за всички... В нея няма осъждане - само състрадание." 

Ала днес какво виждаме?... Езиците се отприщиха по всяка тема - кой бил достоен, кой не бил достоен, кой бил "псевдо", кой "неблагонадежден". Това ли е духът на Христос? Това ли е делото на благочестие? Не, братя и сестри. Това е делото на онзи, който се нарича "клеветник" и "разделител" - лукавия.
Затова ви моля: не се хулете помежду си, а се молете един за друг!

Св. авва Доротей казва:  
"Когато видиш някого да греши, вместо да го осъдиш, плачи за него. Така ще те научи Бог какво значи любов. " 
Нека спрем да въздигаме човешки мнения и започнем да въздигаме молитви.  
Нека не се събираме в групи за спорове и осъждане, а в общност на любов и истина - под крилото на Светата Църква, която е наша Майка, а не наша слугиня.
Църквата има нужда от нашето смирено послушание. Тя не е политическа организация. Тя е Тяло Христово. И ако отсечем себе си от него в гордост, в бунт и в разкол - не нанасяме рана на другите, а смърт на собствената си душа.

Св. Киприан Картагенски казва:  
"Не може да има Бог за Отец, онзи който няма Църквата за Майка." 

Призовавам ви - в духа на светите отци, на нашите благочестиви праотци, които са се молили в пещери и гори за единството на Църквата - да се върнем към първата любов! 
Да бъдем едно. Да прегърнем и патриарха, и митрополитите, и пастирите ни - с молитвена любов, не с горделива критика.
Да бъдем НАРОД БОЖИЙ, а не сбор от лични мнения.
Да бъдем ЕДИННО ТЯЛО, а не множество гласове.  
Да бъдем смирени, кротки, тихи - ученици на Христа, а не на страстта.
И тогава… няма кой да ни победи. Защото любовта в Господа е непобедима.  
"По това ще ви познаят, че сте Мои ученици - ако любов имате помежду си" (Йоан 13:35)

Нека не огорчаваме Христа с братоненавист и разцепление.  
Нека се обърнем с молитва към Него и кажем:  
"Господи, утвърди Църквата Си в мир, единомислие и святост. Научи ни да ценим Твоя ред и да почитаме онези, които си поставил над нас."Амин! 

Със съкрушено сърце, в любов и молитва,  
свещ. Васил Василев, гр. Шумен