Изкушенията
1. Старецът Даниил от атонския скит Катунаки казвал, че демонът "на нищо не се радва толкова, както на общуването с човек, който е егоистичен и работи за своето "аз", независимо от това какъв е той: богослов, усърден или велик подвижник. И обратното, той се страхува от съзнателно смиреномъдрия и послушния."
2. Дяволът се намира навсякъде. Старецът Иосиф обръщал внимание на следното в молитвата на подвижниците: "В трите съставки, които формират човека: душата, тялото и окръжаващата среда - се намира окопалият се и въоръжен до зъби враг. Той не пропуска подходящ случай да потисне или изпита вярата на човека. Дяволът в зависимост от обстоятелствата напада и се противи на нашите собствени решения. Но най-главната му цел е да порази вярата в човека и да го опозори, като го направи предател и скептик. Ако това му се удаде, той убива и усърдието, и ревността.
Цялата война е заради вярата, но пък и вярата държи всичко. Ако тя се поколебае, всичко ще се разклати и ще се разкъса фронтовата линия."
3. За хитростите на дявола старецът Епифаний казвал: "Колко е коварен дяволът! На младоженци, сключили щастлив християнски брак, той нашепва: "Колко по-добре би било, ако бяхте отишли в манастир и изпитвахте духовни небесни радости, далеч от семейните грижи, които ви разсейват и влекат надолу!" На други, които са се оттеглили в манастир, пожелали девство в Христа, шепне: "Колко по-добре би било, ако бяхте сключили брак, бяхте създали домашна църква и живеехте в семейно щастие далеч от жестокия аскетизъм и уединение, които ви потискат!" И ако жененият бе станал монах, а монахът се бе оженил, той би им казал обратното. И всичко това е, за да ги хвърли в отчаяние и да ги отклони от пътя на спасението, защото и благословеният брак, и девството в Христа са спасителен път."
4. Старецът Евсевий казвал за нападенията на дявола: "На дявола му е по-леко да ни отклони надясно и да ни хвърли оттам в падения, защото това ни изглежда ревност по Бога, добродетел и изпълнение на задълженията, а това е по-опасно, отколкото падението вляво, в което ясно се вижда грехът. Ние трябва винаги да пазим мирно състоянието на душата си." И той съветвал своето духовно чадо: "Ако не виждаш в другите хора съгласие с твоите възгледи, не се учудвай. От думите на Господа знаем, че лукавият въздейства на възгледите на хората и помрачава умовете им, за да не видят полза за себе си и да не бъдат послушни на гласа Господен."
5. Относно противодействието на изкушенията старецът Порфирий съветвал: "Вървете по своя път. Дяволът ще идва със своите помисли и ще ви дърпа за ръката, отклонявайки ви от него. Но вие не се обръщайте, не започвайте разговор и не противоречете. Така дяволът ще бъде поразен и ще ви остави."
6. Старецът Иосиф казвал, че началата и властите на тъмнината "биват оборвани не със сладкиши и локум, а с поток от сълзи, с душевна дори до смърт болка, с изключително смирение, велико търпение и непрекъсната болезнена молитва".
7. Освен другите нападения дяволът атакува душата на християнина, подвизаващ се в Христа и с духа на скръбта. За това старецът Даниил казвал: "Тази скръб не идва в душата заедно с оскърблението, както това е обичайно за дявола, но покрива с най-тънка умна пелена едновременно и душата, и всичките й сили и я прави жестока и неспособна към умиление. Тя отнема ревността и вярата и лишава ума от силата да произвежда спасителни помисли."
8. Старецът Паисий казвал, че Бог допуска изкушенията, "за да ни очисти от мръсотията със скърби и ридания, за да направи непорочна душата ни и за да сме принудени заради спасението си да прибягваме към Бога".
9. За да противостоим на изкушенията, е нужно внимание. Характерни са думите на стареца Амфилохий: "Когато някой замерва с камък куче, често пъти вместо да се нахвърли върху него, то се хвърля върху камъка и го хапе. Така правим и ние. Изкусителят изпраща някой друг, който да ни изкуси със слово или постъпка, и ние наместо да се нахвърлим върху оня, който е хвърлил по нас камък, т. е. върху изкушението, хапем камъка - своя ближен, когото ненавистникът на доброто използва."
10. Пак той подчертавал следното: "В часа на изкушението ние трябва да търпим и да се молим. Изкусителят е голям майстор на своето дело. Той прави последните първи. Безпокои се, тъгува и създава външна бран. Той е много опитен. Разколебава човека и затова ние понасяме много крушения. Когато сме в изкушение, тогава върху нас снизхожда Божията благодат. Когато някой бива изпитван в изкушения, той се уверява в своето безсилие, смирява се и привлича Божията благодат. Не се огъвайте пред ветровете на изкушенията. Те не могат да ви сторят нищо."
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
2. Дяволът се намира навсякъде. Старецът Иосиф обръщал внимание на следното в молитвата на подвижниците: "В трите съставки, които формират човека: душата, тялото и окръжаващата среда - се намира окопалият се и въоръжен до зъби враг. Той не пропуска подходящ случай да потисне или изпита вярата на човека. Дяволът в зависимост от обстоятелствата напада и се противи на нашите собствени решения. Но най-главната му цел е да порази вярата в човека и да го опозори, като го направи предател и скептик. Ако това му се удаде, той убива и усърдието, и ревността.
Цялата война е заради вярата, но пък и вярата държи всичко. Ако тя се поколебае, всичко ще се разклати и ще се разкъса фронтовата линия."
3. За хитростите на дявола старецът Епифаний казвал: "Колко е коварен дяволът! На младоженци, сключили щастлив християнски брак, той нашепва: "Колко по-добре би било, ако бяхте отишли в манастир и изпитвахте духовни небесни радости, далеч от семейните грижи, които ви разсейват и влекат надолу!" На други, които са се оттеглили в манастир, пожелали девство в Христа, шепне: "Колко по-добре би било, ако бяхте сключили брак, бяхте създали домашна църква и живеехте в семейно щастие далеч от жестокия аскетизъм и уединение, които ви потискат!" И ако жененият бе станал монах, а монахът се бе оженил, той би им казал обратното. И всичко това е, за да ги хвърли в отчаяние и да ги отклони от пътя на спасението, защото и благословеният брак, и девството в Христа са спасителен път."
4. Старецът Евсевий казвал за нападенията на дявола: "На дявола му е по-леко да ни отклони надясно и да ни хвърли оттам в падения, защото това ни изглежда ревност по Бога, добродетел и изпълнение на задълженията, а това е по-опасно, отколкото падението вляво, в което ясно се вижда грехът. Ние трябва винаги да пазим мирно състоянието на душата си." И той съветвал своето духовно чадо: "Ако не виждаш в другите хора съгласие с твоите възгледи, не се учудвай. От думите на Господа знаем, че лукавият въздейства на възгледите на хората и помрачава умовете им, за да не видят полза за себе си и да не бъдат послушни на гласа Господен."
5. Относно противодействието на изкушенията старецът Порфирий съветвал: "Вървете по своя път. Дяволът ще идва със своите помисли и ще ви дърпа за ръката, отклонявайки ви от него. Но вие не се обръщайте, не започвайте разговор и не противоречете. Така дяволът ще бъде поразен и ще ви остави."
6. Старецът Иосиф казвал, че началата и властите на тъмнината "биват оборвани не със сладкиши и локум, а с поток от сълзи, с душевна дори до смърт болка, с изключително смирение, велико търпение и непрекъсната болезнена молитва".
7. Освен другите нападения дяволът атакува душата на християнина, подвизаващ се в Христа и с духа на скръбта. За това старецът Даниил казвал: "Тази скръб не идва в душата заедно с оскърблението, както това е обичайно за дявола, но покрива с най-тънка умна пелена едновременно и душата, и всичките й сили и я прави жестока и неспособна към умиление. Тя отнема ревността и вярата и лишава ума от силата да произвежда спасителни помисли."
8. Старецът Паисий казвал, че Бог допуска изкушенията, "за да ни очисти от мръсотията със скърби и ридания, за да направи непорочна душата ни и за да сме принудени заради спасението си да прибягваме към Бога".
9. За да противостоим на изкушенията, е нужно внимание. Характерни са думите на стареца Амфилохий: "Когато някой замерва с камък куче, често пъти вместо да се нахвърли върху него, то се хвърля върху камъка и го хапе. Така правим и ние. Изкусителят изпраща някой друг, който да ни изкуси със слово или постъпка, и ние наместо да се нахвърлим върху оня, който е хвърлил по нас камък, т. е. върху изкушението, хапем камъка - своя ближен, когото ненавистникът на доброто използва."
10. Пак той подчертавал следното: "В часа на изкушението ние трябва да търпим и да се молим. Изкусителят е голям майстор на своето дело. Той прави последните първи. Безпокои се, тъгува и създава външна бран. Той е много опитен. Разколебава човека и затова ние понасяме много крушения. Когато сме в изкушение, тогава върху нас снизхожда Божията благодат. Когато някой бива изпитван в изкушения, той се уверява в своето безсилие, смирява се и привлича Божията благодат. Не се огъвайте пред ветровете на изкушенията. Те не могат да ви сторят нищо."
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
