Преподобният наш отец Зосима от детство почувствал желание да служи на Бога. Още в млада възраст отишъл в манастир и приел монашеско пострижение в Тир, в Палестинската страна. Като живял почтен монашески живот, той станал опитен монах и се удостоил с много откровения от Бога. Прекарвал времето в молитва и със сълзи постоянно се занимавал с ръчен труд. Но веднъж го споходила мисълта - дали ще се намери сред пустинножителите мъж, който с подвизите си да бъде по-високо от него. Тогава му се явил един непознат и казал:

- Зосима! Ти, бидейки човек, достигна висока степен на подвижничество, но никой от човеците не може да е съвършен; и за да разбереш колко много различни пътища има към спасението, излез от мястото, където се подвизаваш сега, и иди в манастира, който се намира край река Иордан.

Зосима направил така, както му било наредено, и се отправил към посочения манастир. В този манастир имало обичай, според който през Великия пост всички монаси излизали в пустинята на молитва, като оставяли в манастира само един вратар, а след това на Велики Четвъртък отново се събирали, за свето Причастие. Когато дошло време, Зосима заедно с другите монаси излязъл в пустинята. Тук той видял преподобната Мария и затичал след нея, но тя му казала:

- Зосима! Ако искаш да ме видиш, хвърли ми твоята дреха.

Зосима изпълнил молбата на Мария и тя, като се покрила с дрехата, му разказала за себе си всичко, което извършила от младостта си - как отначало водила живот на блудница и как след това дошла в пустинята. После помолила Зосима на другата година да иде край Иордан със Светите Дарове. Когато минала годината, Зосима отишъл там с Тялото и Кръвта Христови. Той видял как преподобната дошла при него през Иордан, като по сухо, и я причастил. На третата година отново отишъл в пустинята и намерил преподобната вече мъртва. От старост нямал сили да я погребе, и като видял един лъв, му казал:

- Погреби преподобната Мария, защото аз съм стар и не мога да копая.

Лъвът изровил ямата и Зосима погребал святото тяло. Като се върнал в манастира, той разказал на игумена Иоан и на всички братя за преподобната Мария и как я прославил Господ. След това нашият свят отец Зосима продължил да се подвизава в молитва, сълзи и различни други подвизи и се преставил в дълбока старост. Монасите с почест погребали тялото му.