В памет на блажения Максим, Христа ради юродив, Московски чудотворец
Милосърдният Господ е открил няколко пътя за спасение и постигане на вечното блаженство. Но най-труден и тежък от тях е подвигът на доброволното юродство. Блаженият Максим избрал този път и неотклонно шествал по него до самата си смърт. Времето не е запазило за нас подробно житие на този московски чудотворец. Отказал се от всички удобства на живота, той ходел почти гол по улиците на Москва в студ и пек. С думите си удържал мнозина от зло или ги ободрявал в трудовете. “Люта е зимата, но раят е сладък” - често казвал той. “Заради търпението Бог дава спасението.”; “Бог е велик, ще види неправдата. Нито Той тебе, нито ти Него можеш измами.”; “Всеки се кръсти, но не всеки се моли”.
Блаженият Максим се подвизавал през първата половина на ХV век. Това било тежко за Русия време - татарското иго, глад, засуха и чума измъчвали народа. Със своето търпение светецът давал пример на останалите хора. Самият той живеел в нестяжание и желаел и другите да не забравят за душата си заради временните богатства, удържал московските търговци от несправедливи сделки: “Има църква домашна, а съвест продажна. На брада Авраам, а по дела - Хам”.
Блаженият Максим се преставил на 11 ноември 1433 година и бил погребан около църквата на светите Борис и Глеб на улица “Варварска”. На Господ било угодно да прослави Своя угодник с чудеса. Така край гроба му през 1506 година се изцелил един човек с неподвижен крак. На 13 август 1547 година били открити нетленните мощи на блажения Максим и тогава бил постановен празникът на светеца. Самите мощи останали в земята. Благоговейните почитатели на паметта му построили олтар над мощите на свети Максим, московския чудотворец, в чест на преподобния Максим Изповедник. През 1698 година с усърдието на московските граждани Максим Верховитин и Максим Шаровников старите църкви били разградени. При това паднал от стената камък открил велико съкровище - светите мощи на блажения Максим. Те били пренесени с почести в един от московските събори, където пребивавали до построяването на новия храм. Този храм бил осветен в името на светия блажен Максим и имал олтар в чест на Максим Изповедник.
Около четиридесет години се пазели в него мощите на блажения. През 1737 година избухнал силен пожар, известен като Троицкия пожар. Пламъкът обхванал и църквата на блажения московски чудотворец. Целият храм изгорял, изгорял и ковчегът с мощите на свети Максим. Оцелелите части на светите мощи били благоговейно събрани и предадени в настоящия храм през 1768 година, където подавали изцеления за слава Божия. Амин.
11Ноември
Сказание на Тимотей, архиепископ Александрийски, за чудесата на свети великомъченик МинаСтрадание на свети великомъченик МинаСтрадание на светите мъченици Виктор и СтефанидаСтрадание на свети мъченик ВикентийЖитие на преподобния наш отец Теодор СтудитЖитие на свети Стефан Дечански, крал на СърбияВ памет на блажения Максим, Христа ради юродив, Московски чудотворец