Преподобният Иоан, наречен Кукузел, се роди в Дирахия (Дурацо), големия град на Първа Юстиниана, тоест Охридската архиепископия. Той беше родом българин и сираче по баща. Майка му като благочестива и боголюбива го даде да се учи на Свещените Писания. Имаше хубав глас и затова всички го наричаха ангелогласен. И както царете имаха обичай да избират момчета сладкодумни и надарени, и едни предаваха да изучават философия, а други - краснопис, взеха и него, и като добро-гласен го дадоха в царското училище, да се възпитава и да се учи на музикално изкуство. А той, остроумен по природа, бързо напредваше, докато стана съвършен в това изкуство, така че всички се удивляваха на бързия му ум. Момчетата, както имат обичай на тази възраст, го питаха: “Иоане, какво яде днес?” А той отговаряше на гръцко-български: “Кукия ке зелия” (боб и зеле), понеже още не знаеше добре гръцкия език. Оттука момчетата го нарекоха Кукузел. Надарен, той скоро изучи и езика, и музиката, и всички му се чудеха, защото в малко време надмина всички и преуспя в музиката. Затова царят много го обикна, радваше се и го принуждаваше да се ожени. Но той рече на царя: “Прося и моля Твое царско величество да ми позволиш да отида и да видя майка си! А после нека бъде волята на Бога и на царя!” Царят веднага го изпрати с почести и както подобаваше. Като наближи дома си, Иоан чу воплите и риданията на майка си, която нареждаше и казваше: “Мое мило дете Иоане, где ми си?” А той влязе неочаквано и каза на майка си: “Тук съм, майко моя!” Тя удивена рече: “Где си, чедо?” И като се прегърнаха един друг в обятията си, едва успокои нейното ридание и плач, и дълго време беше радост вместо печал, прекараха доста дни заедно и Иоан достави на майка си покой, както тя се беше молила. Прочее, порадваха се един на друг достатъчно, както е редно, и пак се разделиха: майката остана в дома си, а Кукузел се завърна при царя в столицата. Като го видя, царят много се зарадва, устрои голямо угощение по случай завръщането му и го прие с почести. Подир това Кукузел седна на спокойно място, взе плачевното нареждане на своята майка “Мое дете мило Иоане, где ми си?”, и като съчини гласа, изкусно създаде един полиелей и го нарече “Полиелей на българката”, който се цени от всички.

Но понеже не намираше спокойствие и тишина от многото любов и почит, пожела да замине някъде и да изчезне, което и стана по Божие допущение - както желаеше и се молеше, така и направи. Веднъж дойде в царския дворец по някаква необходима нужда игуменът на атонската Лавра и след като изпълни добре всичко, хвана обратния път. Кукузел узна това и намери, каквото желаеше: веднага взе бедняшки дрехи и очерни лицето си, за да не бъде познат, взе в ръцете си просешка тояга и радостно следваше отдалеч игумена, докато стигнаха Света Гора. Като дойдоха до Лаврата, игуменът влезе сам, а Иоан седеше пред вратите като някой чужденец. Вратарят го попита: “Какво желаеш, защо си дошъл и какъв занаят умееш?” Той отговори: “Зная да паса кози и желая да бъда монах”. Вратарят чу това и съобщи на игумена. А той много се зарадва, като узна, че е дошъл в манастира пастир на козите, защото точно тогава се случи да нямат такъв човек. И заповяда веднага да въведат Кукузел в манастира, за късо време го обучи и пострига за монах, и го изпрати да пасе козите. Той замина радостен и ги пасеше в планината добре и прилежно.

Но царят в столицата беше в голяма скръб заради учителя, какво ли му се е случило? Разпрати хора на запад и изток, като мислеше да намери Кукузел. Те претърсиха всички места и крепости, пустини и манастири, но никъде не го намериха. Пратениците дойдоха и на атонската Света Гора, изследваха там най-прилежно всяко място, но не можаха да го намерят, защото се беше облякъл във вехта и разпокъсана дреха, а пък и образът на лицето му се измени от извънредния пост и въздържание.

Един ден, докато пасеше козите в пустинята, го обхвана желание да изпее на Господа някоя песен от псалмопенията. Огледа се наоколо, дали няма да го чуе някой, и започна да пее с голямо майсторство и умиление. Но наблизо в една пещера живееше подвижник, кайто чу пеенето и помисли, че слуша ангелско пеене, а не човешко. Излезе от пещерата, вижда - пастирят пее, а козите не пасат, но слушат песента и го гледат изумени и радостни. Като видя това, подвижникът си помисли, че този е Кукузел, когото царят търси, и сега Бог го открива. бързо пристигна в Лаврата и тайно разказа на игумена, каквото видя. Той веднага изпрати да повикат козаря и го попита: “Мен Бог ми откри, че ти си Иоан Кукузел. Защо толкова време си крил това от мене? Заклевам те в Бога да ми кажеш истината!” А той падна в нозете му, искаше прошка със сълзи и му изповяда: “Аз съм, грешният и недостоен раб на светиня ти! Но като видях, че всичко в тоя свят е суетно, сметнах го за нищо и го оставих. Затова много те моля и умолявам да ме пуснеш на същото просто служение, което си ми дал отначало - да паса козите, за да не би да узнае царят, че съм тук, и да ме грабне насила от това пристанище на спасението!” Но игуменът му отговори: “Нямай грижа за това, чедо мое! Само изпълни послушание и остани в килията, която ще ти дам тук, в манастира! А пък аз ще отида да моля царя да ти прости и да те освободи от всичко”. Прие го в манастира, даде му килия да живее, докато уреди всичко за него, което скоро и направи.

Замина за Цариград, препираше се с царя и казваше: “Моля и умолявам Твое величество, царю, да ми подариш един човек заради неговото и твоето душевно спасение, и ако е оскърбил Твое величество, да му простиш!” Царят, почуден, питаше за името на въпросния човек. Но игуменът рече: “Ако не ми дадеш предварително твоята милост писмено, няма да ти го съобщя”. Царят му даде своето писание, той обяви Кукузеля и му каза всичко за него. Царят се почуди, много се зарадва и прослави Бога, и в ума си обсъждаше, какво би могъл да стори, но съобразяваше, че вече го беше предал на игумена със своето писание. Веднага заповяда да приготвят корабите, и заедно с игумена пристигна в Лаврата и разцелува Кукузел. Като се нагостиха там богато и като се повеселиха заедно с цялото братство, се разделиха един с друг: царят се върна в Цариград, а Кукузел остана в Лаврата, несмущаван и неоскърбяван от никого, като пееше в църквата и благославяше Бога.

По-късно си направи и келия близо до Лаврата, и църква “Свети Архангели”, за да има безмълвие и едно малко утешение. И след като безмълвствуваше там шест дни в седмицата, в неделните дни и другите празници не пропускаше да пее на Бога на десния клирос в голямата църква с любов и умиление. Един ден през светата Четиридесетница на светата събота на акатиста, както си имаше обичай, изпя прилежно самогласните стихири и канона на Света Богородица. След завършека на бдението от голям труд задряма, както си стоеше на трона. Тогава му се яви нашата Владичица Богородица и му рече: “Радвай се!” Даде му в ръцете една жълтица и рече: “Пей ми и аз няма да те оставя!” Като се събуди, той намери жълтицата в дясната си ръка. Оттогава с неизречена радост и много сълзи благодареше и пееше на Божията майка. А жълтицата беше положена в църквата и извърши немалко чудеса и знамения. Оттогава не остави десния клирос на голямата църква. Затова единият му крак гнояса и гнойта течеше, докато се напои и мраморът, на който стоеше. Но всемогъщата Владичица го изцери, както някога свети Иоан Дамаскин, като му се яви и рече: “Бъди здрав отсега нататък!” И веднага получи съвършено изцеление. Затова благодареше на Майката Божия в песни и славословия и остана без болести чак до края на живота си, като живееше в пост и бдения и добродетели, а особено пък имаше голямо смирение. Този Божий човек предвидя и своята кончина, и на всички братя каза, и за всички тях се помоли, като заповяда да го погребат в църквата “Свети Архангели”, която самият той построи. Така почина от земния живот и премина към вечните обители, за да пее на Христа Бога в небесното царство заедно с ангелите и с всички богоносни отци.

Такъв беше животът и това е житието на великия певец и песнотворец Иоан Кукузел, втория Иоан Дамаскин, чиито болен крак Света Богородица изцери и му подари жълтица като свидетелство, че неговото житие беше угодно на Бога и че всяка песен и славословие, възнасяни на Бога с чисто вярващо сърце, Той приема благосклонно. Затова и ние, православните християни, както сме приели от светите наши отци и чудотворци вярата и преданията, нека така да ги държим и изпълним, та по техните благоприятни молитви да получим заедно с тях обещаните блага в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото да бъде царство и слава сега и всякога, и във вечни векове. Амин!

 

 

Сладкогласна и богодвижима лира, славей божествен и добропесенен, всезвучно пение на Вседържителя, огласящо песнотворно на Атон завинаги най-добрите тайноводства, в песни да възпеем богоприятния Иоан.