Слово на Покров на Пресвета Богородица
В последните тежки времена, когато с умножаването на нашите грехове са се увеличили и бедите ни - за да се сбъднат думите на свети апостол Павел: беди от разбойници, беди от сродници, беди от езичници, беди по градове, беди по пустини, беди по море, беди между лъжебратя, когато, по думите на Самия Господ, въстава народ против народ и царство против царство и настъпват глад, мор и трусове, когато ни притесняват нашествия на чужденци, междуособни войни и смъртоносни рани - Пречистата и Преблагословена Дева Мария, Божията Майка, ни дава в защита Своя покров, за да ни освободи от всякакви беди, да ни защити от глад, мор и земетресения, да ни спаси от войни и рани и да ни запази невредими под Своя покров. Знамение за това се явило в царствения град Константинопол при управлението на благочестивия цар Лъв Мъдри в преславната църква на Пресвета Богородица, намираща се във Влахерна. Там по време на всенощното бдение във възкресния ден на първи октомври, в четвъртия час на нощта, в присъствието на множество народ свети Андрей, юродив заради Христа, издигнал очи нагоре и видял Небесната Царица, Покровителка на целия свят, Пресветата Дева Богородица, която стояла във въздуха и се молела, сияела със слънчева светлина и покривала хората със Своя честен омофор. Като видял това, свети Андрей казал на своя ученик, блажения Епифаний:
- Виждаш ли, брате, Царицата и Господарката на всички, молеща се за целия свят?
Свети Епифаний отговорил:
- Виждам Я, свети отче, и се ужасявам.
Както някога свети Иоан Богослов видял на небето велико знамение, жена, облечена в слънце, така и свети Андрей във влахернската църква, подобна на небе, видял Неневестната Невеста, облечена в слънчева порфира. Знамението, видяно от свети Иоан Богослов, предизобразявало Премилосърдната наша Покровителка, тъй като това знамение се явило във време, когато на тайновидеца била открита гибелта, заплашваща цялото творение: “и... се явиха”, казва той, “светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка. И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце”. Защо това знамение, предизобразяващо Пречистата Дева, не се явило преди мълниите, гръмотевиците, земетресението и градушката, когато всички стихии още били спокойни, но по време на най-страшното вълнение на небето и земята? За да покаже, че нашата Преблага Защитница ще ни се притече на помощ в най-тежкото време при приближаването на гибел за нас и ще ни защити от блясъка на прелъстителната кратковременна светска суета, от гласовете на житейската гордост и тщеславието, от гърма на внезапното нападение на враговете, от бурята на страстите и от града на заплашващото ни свише наказание за греховете. Защото, когато всички тези беди ни притесняват, начаса, подобно на великото знамение, се явява бързата Помощница на християнския род, която ни запазва и покрива със Своето невидимо застъпничество. Такова “знамение е дал” Господ “на боящите се” от Него, “за да избегнат лицето на лъка”; защото в този свят ние сме поставени като цел на стрелите. Стрелите летят срещу нас от всички страни: едни са от оръжията на видимите врагове, нетърпеливо изопващи лъка си и хвалещи се в своята гордост; други - от лъка на невидимите врагове, за да осъзнаем със скръб, че не можем да понасяме бесовските стрели; трети - от нашата плът, противяща се на духа; четвърти - от лъка на праведния Божий гняв и заплахите от наказание, по думите на праведния Давид: “ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва, приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи”. За да не бъдем смъртоносно уязвени от всички тези стрели и за да можем да избегнем опасността, ни е дадено знамение - покрова на Пречистата и Преблагословена Дева. Покрити с Него като с щит, ние оставаме невредими от стрелите. Защото нашата Защитница има хиляди щитове за наша закрила, както казва за Нея Светият Дух: “шията ти е като Давидов стълп... на него висят хиляди щитове, все стрели на силни”.
Някога свети Давид издигнал прекрасен и висок стълп между Сион и Иерусалим, наречен дъщеря Сионова. И този стълп бил между тях като шия между тялото и главата, защото той с височината си превъзхождал Иерусалим и достигал до Сион. На него били поставени щитовете и всички оръжия, необходими за война и защита на Иерусалим. Светият Дух уподобява Пречистата Дева на този Давидов стълп: защото Тя, бидейки Давидова дъщеря, се явява посредница между Христа, Главата на Църквата, и вярващите, които образуват тялото на Църквата; Тя превъзхожда Църквата, защото наистина стои по-високо от всичките ѝ членове, но Тя достига и до Христа като дала Му плът. Тя се явява посредница и сега, когато е застанала във въздуха между небето и земята, между Бога и хората, между Подвигоположника - Христа, и воинстващата църква, подобно на Давидовия стълп между Сион и Иерусалим, обграден с крепки щитове. Тези щитове означават Нейните всесилни молитви към Бога, чути от достойните по време на видението на честния ѝ Покров. Тя се молела с умиление като Майка на Своя Син и Творец, произнасяйки в молитвата Си следните думи, изпълнени с Божествено милосърдие и любов:
- Царю Небесни! Приеми всеки човек, който Те прославя и призовава Твоето Пресвято Име на всяко място, и освети мястото, където има спомен за Моето име; прослави прославящите Те и почитащите с любов Мене, Твоята Майка, като приемеш от тях всяка молитва и благочестиви обети и ги избавяш от всякакви злини и бедствия.
Тези Нейни молитви не са ли щитове, защитаващи воинстващата църква? Несъкрушими щитове, с помощта на които можем да угасим всички огнени стрели.
Свети Амвросий казва за Давидовия стълп, че той бил създаден с двояка цел: за защита и за украшение. “Давид - казва свети Амвросий - построил стълп за защита и за украшение на града: за защита, защото от стълпа било възможно отдалече да се види врагът и да се прогони от града, и украшение, защото с височината си превъзхождал всички високи сгради в Иерусалим”. Затова неслучайно била уподобена така нашата Покровителка, Която за нас е непоклатим стълп пред лицето на враговете: Тя наистина ни защитава и украсява. Защитава ни, когато прогонва далече от нас видимите и невидимите врагове, когато освобождава пленените, когато избавя измъчваните от нечисти духове, когато утешава скърбящите, явява се застъпница за обидените и тихо пристанище за преследваните от буря, когато храни гладните и посещава болните. Тя ни украсява, когато покрива пред Бога срамната голота на нашия живот със Своите превисоки заслуги като със скъпоценна дреха, допълва нашата оскъдност с преизобилната Си благодат като с неизчерпаемо съкровище и ни прави благоугодни пред Господните очи. Тя ни украсява, когато ни покрива - нас, лишените от брачни одежди, със Своята дреха и сякаш скрива от Всевиждащото Око срамната ни душевна голота, чиито предобраз била земята, невидима и неустроена, покрита с води. Неустроената и пустинна земя била предобраз на грешната душа, изгубила своята духовна красота, лишена от добри дела и чужда на Божията благодат. Водите, покриващи неустроената земя, предизобразявали милосърдието на света Богородица, неизчерпаемо като море и подобно на пълноводни реки, изливащо се върху всички и покриващо всички. Когато Дух Божий се носел над водите, се носел и над земята, скрита под водите и неукрасена, сякаш без да вижда нейното неблагообразие. Това тайнствено предизобразявало, че и душата, покривана от премилостивия покров на Девата Богородица, дори и да не бъде украсена с добродетели, няма да се лиши от благодатта на Светия Дух, защото покровът на Пресвета Богородица ще покрие нейното неблагообразие, както водата покривала неустроената земя, ще я украси с благолепието на своята благодат и ще привлече Светия Дух към нея. Пречистата Дева ни украсява, когато прави грешните праведни и нечистите чисти, както казва блаженият Анастасий Синаит: “Тя прави чародеите апостоли и митарите евангелисти, а блудните - по-достойни за почит от девиците. Така Мария Египетска, която някога била блудница, Тя направила по-почитана от много девици; тази, която преди била помрачена и нечиста, сега сияе като слънце в Христовото царство - по застъпничеството на Пречистата Дева Мария, Която е покров и украшение за всички, прибягващи към Нея. Тя украсява и целия духовен Иерусалим, или Христовата Църква, която на днешния ден пее: “Ти си чудно украшение на верните, изпълнение на пророците, слава на апостолите и украшение на мъчениците, похвала на девството и предивен покров на целия свят”.
На Давидовия стълп заедно с щитовете имало и стрели за защитниците: и Пречистата Дева, този одушевен стълп, също има при Себе Си стрели на силните, тоест молитвите на светиите, молещи се с Нея. Защото Тя се явила в храма, стояща във въздуха, не сама, но с ангелските воинства и с множество светии, благоговейно обкръжаващи Я в бели дрехи. Молитвите на всички тези светии за нас са като “стрели на силни”, можещи да прогонят всички пълчища на нашия враг - дявола. Пречистата Владичица Богородица знае, че нашият живот на земята е война: врагът воюва против нас с всички свои сили; той е въоръжил срещу нас своите пълчища и ни е обкръжил със своите легиони по думите на Псалмопевеца: “псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи”; “разтвориха уста против мене, като лъв, който е гладен за плячка и рика”. Затова Небесната Царица, желаейки да ни помогне, издигнала срещу нашия враг всички небесни сили, призовала пророците и апостолите, събрала мъчениците и девствениците, съединила преподобните и праведните и се явила заедно с тях да ни помогне, да ни обгради със силно воинство и да ни даде победа над враговете: “чрез Нея се издигат знамена на победи, чрез Нея падат враговете”. Пресвета Богородица дошла с ангелските воинства, защото Тя била предвидяната от Иаков стълба, заобиколена от множество ангели. Спомняйки си стълбата на Иаков, всеки може да се удиви: защо ангелите не стоели на нея неподвижно, но непрестанно възлизали и слизали по нея. Като разбере, че тази стълба била предобраз на Дева Мария, по думите на църковната песен: “радвай се, мосте, превеждащ към небето, и лествице висока, която Иаков видя”, - той ще си обясни защо ангелите не стоели на стълбата неподвижни. Защото “незаспиващата в молитви Богородица” заповядва на ангелите заедно с Нея непрестанно да помагат на хората: възлизайки към Бога, възнася молитвите на хората, а слизайки им принася помощ и благодеяния от Бога. Тази Лествица и сега е довела със Себе Си множество ангели от небесата, принасяйки ни покровителство и защита свише. Тя е дошла с ангелите, за да им заповяда “да ни опазват във всички наши пътища”; Тя е довела със Себе Си сонм от всички светии, за да се помоли с тях, и така заедно да принесат и нашите грешни молитви до Нейния Син и наш Бог. Между всички светии, явили се в храма с Пречистата Дева, били двама избрани: свети Иоан Предтеча, по-голям от когото не се е явил между родените от жени, и свети Иоан Богослов, “когото Иисус обичаше и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му”. Нашата Молитвеница издигнала със Себе Си тях двамата като имащи велико дръзновение пред Господа, та заедно с тях по-скоро да склони Бога към милост: “голяма сила има усърдната молитва на праведника”. И Пречистата Дева застанала между двама девственици като кивот между два херувима, като престол на Господ Саваот между серафимите, като Моисей с издигнати ръце между Аарон и Ор; тогава паднал адският Амалик с цялото тъмно царство и всичката си сила.
И така, ние празнуваме покрова на Пресветата Дева Богородица, като си спомняме преславното явяване във влахернския храм, видяно от свети Андрей и Епифаний. Празнуваме като отдаваме благодарение на нашата Покровителка за толкова великото милосърдие, проявено към християнския род, и прилежно Я молим и сега, и винаги милостиво да покровителства нас, които търсим Нейния покров. Молим Я, защото без Нейния покров е невъзможно да живеем ние, които постоянно прогневяваме Бога. Тъй като съгрешаваме многократно, ние биваме подложени на множество наказания, по думите на Псалмопевеца: “много са раните на грешния”. Досега щяхме да сме погинали заради беззаконията си, ако Премилостивата Владичица не се застъпваше за нас: ако тази Покровителка “не беше се застъпила с молитви, кой щеше да ни избави от толкова беди? Кой щеше да ни опази досега свободни?” Свети пророк Исаия съветва иудейския народ: “скрий се за миг, докле мине гневът”. Но къде можем да се скрием от Господния гняв? По време на страдания никъде не можем да намерим закрила, освен при единствената Владичица на света, Която казва за Себе Си чрез устата на Дух Свети - “като облак покрих земята”. Действително, ние се скриваме под покрова на Тази, Която като облак е покрила земята. Но защо, о, пречестна Дево Богородице, Ти се уподобяваш на нещо толкова недостойно, на облак? Нима няма слънце, луна и звезди, на които да се уподобиш, още повече, че за Тебе Премъдрият е казал с удивление: “Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце”! Каква красота има облакът, че Ти не се гнусиш да се уподобиш на него? Тази тайна е обяснима: когато облакът се сгъстява над земята и я покрива, тогава всички зверове са скрити от ловците и остават невредими, тъй като никой не може да ги хване. Затова и Пречистата Дева нарича Себе Си облак: Тя ни скрива от ловците. А ние, грешните, според разсъжденията на Златоуст, по своята безчовечност сме животни и зверове, угаждаме на стомаха си като мечки, усилваме плътта си като мулета, злопаметни сме като камили, грабим като вълци, гневим се като змии, жилим като скорпиони, коварни сме като лисици, носим в себе си отровата на злобата като ехидни. Такива зверове като нас преследват различни ловци: постига ни праведният Божий гняв, наказващ ни за злите начинания, както е казано: “Бог на отмъщенията, Господ Бог на отмъщенията не се е скрил”. Постигат ни и нашите беззакония, така че всеки от нас може да каже: “постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога”. Преследва ни и невидимият враг: “Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място”. Заплашва ни и видимият враг, който казва: “ще се втурна, ще ги догоня, ще ги убия с меча си, ръката ми ще господства”. Но ние имаме дръзновение, ние имаме невеществен облак, който ни покрива - Пречистата Дева Мария. На Нея се уповаваме; под Нейния покров “и косъм от главата ни няма да падне”, само щом извикаме с умиление: покрий ни с Твоя покров, Покровителко наша, Пречиста Дево: “покрий ни в деня на нашите злини”! Но всички дни на нашия живот са изпълнени с беди, както някога е казал патриархът Иосиф: “кратки и злочести са дните на моя живот”. Особено тежки са тези наши дни, в които виждаме зло, и сами вършим много зло, събирайки си “гняв за деня на гнева”. Във всички бедствени наши дни ние имаме нужда от Твоя милостив покров, о, Пресвета Дево! Покривай ни през всички дни на нашия живот и особено в страшния ден, когато душата ще се раздели с тялото. Яви се с Твоята помощ и ни запази от въздушните духове на поднебесната злоба, а в деня на Страшния съд ни скрий в тайника на Твоя Покров. Амин.
Тропар:
Днес, благоверни хора, светло празнуваме, осенявани от Твоето, Майко Божия, пришествие, и като се взираме към Твоя пречист образ, казваме: покрий ни с честния Твой покров и ни избави от всяко зло, молейки Твоя Син, нашия Христос Бог, да спаси душите ни.
Кондак:
Девата днес предстои в църквата и с ликовете на светиите невидимо се моли на Бога за нас; ангели с архиереи се покланят, апостоли с пророци ликуват: Богородица моли за нас Предвечния Бог.