Житие на свети Дионисий, епископ Александрийски

Житие на свети Дионисий, епископ Александрийски

Свети Дионисий се родил в Александрия, в семейството на богати и знатни родители - езичници. Получил добро езическо образование и самият той бил езичник. След като завършил образованието си, започнал да преподава като ритор, обучавал младежите на красноречие в духа на изучаваната от тях езическа наука. Но ясният му и светъл ум не можел да не види грубите заблуди и суеверия на езическата вяра, в която се родил и израснал, и недостатъците на езическата философия, в чиито принципи бил възпитаван. Неговият изследователски дух, жаден за истина, не можел да намери удовлетворение в езическите знания и вярвания. Сърцето му усещало суетата и заблудата им и преди да познае истинния Бог, вече се стремяло към Него. В жаждата си да узнае истината Дионисий започнал да изучава човешките учения и вярвания и да ги сравнява. По верния път на безпристрастното изследване, с пламенния стремеж да открие истинската вяра, той стигнал до познание за Единия истинен Бог и приел съзнателно Христовата вяра. Впоследствие казвал за себе си, че “се обърнал към Христа по пътя на свободното изследване, като изучавал безпристрастно човешките учения”.
 
По онова време в Александрия, която се славела с езическите си школи и учени, редом с многостранното развитие на науките в тогавашния езически свят процъфтявала и христянската просвета. Прочутите началници на възникналото там християнско, т. нар. огласително училище, които познавали добре езическите науки и техните представители, със силата на своите дарования съединявали в наставленията си богословие и философска наука. Под тяхно влияние нерядко най-добрите сред езичниците стигали до познанието за истинската Христова вяра и загърбвали езическото нечестие. Дионисий, който бил вече запознат с много християнски съчинения, влязъл в общение с александрийските християнски учители начело с Иеракъл и особено с прочутия Ориген. На занятията по философия и математика на Ориген, който бил забележителен учен, се стичали и много езичници. Той се възползувал от това и се трудил успешно за славата на името Христово, като използвал трудовете и знанията си, за да обръща тези слушатели към Христа.
 
Скоро Дионисий станал ревностен ученик на Ориген и с целия плам на любознателния дух започнал да изучава истините на християнското учение, чието превъзходство над езичеството веднага оценил. С голямо усърдие и любов четял посланията на апостолите, особено на свети апостол Павел, които му направили дълбоко впечатление и довели до решителен обрат във всичките му вярвания и възгледи, вследствие на което станало съзнателното му обръщане към християнството. Щом се убедил окончателно в истините на християнството, побързал да приеме, отчасти под влияние на Ориген, свето кръщение и постъпил в огласителното училище, превръщайки се в негово истинско украшение. Оттогава започнал още по-ревностно да вниква в дълбоките истини на християнското учение, като пазел чистотата му от привнасяните еретически лъжеучения и неистини. Бил много близък с учителя си, към когото изпитвал благоговение, благодарност и сърдечно разположение. Не прекъснал отношенията си с него дори тогава, когато Ориген бил принуден да напусне Александрия, нито тогава, когато той се намирал в тъмница. Забележителните успехи на свети Дионисий в усвояването на християнските истини и благочестивият му живот привлекли вниманието на Иеракъл, учител от Александрийската школа. Не след дълго той бил възведен в сан презвитер. След като Ориген напуснал Александрия, Иеракъл станал началник на Александрийското огласително училище. Когато Иеракъл бил възведен в сан епископ на Александрия, Дионисий бил определен за началник на огласителното училище. След смъртта на Иеракъл той станал негов приемник на епископската катедра.
 
С встъпването на Александрийската катедра животът на свети Дионисий станал непрекъснат самоотвержен подвиг в защита на Църквата от външни и особено от вътрешни врагове. По онова време Христовата Църква страдала много от гоненията на езическата власт и била раздирана от раздори, еретически лъжеучения и разколи, които заплашвали да разрушат църковното единство и вътрешния мир в нея. В това тежко време Сам Бог избрал свети Дионисий да служи като твърда опора на вярващите. Благодарение на него, въпреки всички опасности и размирици, мирът в Църквата наистина се запазил. А светият, строг и благочестив живот на архипастира, неговата самоотвержена любов към паството, кротост, искреност и смирение внушавали всеобщо уважение, даже сред враговете му и сред еретиците. Целият му живот бил посветен на ревностно и непрестанно служение на Божията Църква. С особена ревност той се грижил за обръщането на невярващите, сърдечно и с бащинска кротост се отнасял към заблудените и се стараел да примири разделените. В скърбите проявявал възвишено мъжество, във вярата - непоколебимо постоянство, животът му бил пример за поразително, дълбоко смирение и целият християнски свят се удивлявал на неговата образованост и добродетели.
 
Той наследил от Ориген любов към знанието и съумявал да го съгласува с християнското вероучение, и както по-рано, внимателно четял и изследвал съчиненията на най-добрите езичници и различни еретици, които с лъжеученията си смущавали Божията Църква. Свети Дионисий пазел чистотата на християнското църковно учение от еретическите лъжеучения и разногласия и ги отхвърлял, но не преди да се убеди лично в тяхната несъстоятелност, и тогава вече със сила и мъжество се въоръжавал против нечестивите еретици.
 
При всичкия си ум и образованост, кротост и смирение, и на пастирската катедра свети Дионисий се отличавал с дух на търпение и умереност. В онова тежко за християните време, при жестокото гонение на нечестивия римски император Деций, някои от епископите, не поради страх от гонения и мъчения, а за да не оставят без ръководство, назидание и утешение поверените им словесни овци от стадото Христово, напускали градовете и отивали на по-безопасни места, откъдето ръководели своето паство. В онова тежко време така постъпил по Божествено внушение и свети Дионисий, не от страх пред смъртта за името Христово, а по необходимост и за благото на Александрийската църква, за да не остане паството без пастир. Префектът Сабин изпратил съгледвач да го търси. В продължение на четири дни светецът стоял у дома си, но съгледвачът, понеже бил уверен, че е избягал, го търсел по поля, пътища и реки, и не му минало през ума да влезе в дома на архипастира. След това по вътрешно внушение свети Дионисий избягал с някои от събратята си, но бил заловен и изпратен за мъчения в Тапосирис. Бог обаче пазел Своя верен угодник. Най-неочаквано и по чуден начин архипастирът бил избавен от ръцете на воините. Ето как станало това.
 
Един християнин на име Тимотей не бил заловен със свети Дионисий и с останалите вярващи. Като видял стража около къщата, той избягал и, крайно разтревожен, съобщил на един селянин, който бил тръгнал на празненство, че Божият угодник е поставен под стража. Вестта за това помрачила тържеството и всички гости се втурнали с такъв устрем към къщата, че стражите се разбягали. Дионисий и приятелите му били оставени полусъблечени на голите легла. Като взели селяните за разбойници, те започнали да ги молят да не ги убиват. Но те хванали светителя за ръцете и краката и въпреки съпротивата му, го изнесли и го сложили на едно неоседлано магаре. После, против волята му, го откарали на безопасно място. Кои били спасителите му, си останало загадка: очевидно, по чуден начин Господ запазил свети Дионисий за благото на Църквата, по онова време гонена, унижавана и разтърсвана от вътрешни вълнения и смутове.
 
Скрит на безопасно място, светецът продължил да управлява александрийското паство, на което изпращал писма по доверени презвитери. В онова мъчително време Църквата понасяла неимоверни страдания и скърби от освирепелите езичници. Мнозина от вярващите, като не можели да понесат изтезанията и мъките, се отричали от Христа. После с дълбоко покаяние и сърдечна скръб се обръщали пак към епископа, молейки го смирено да ги приеме отново в лоното на Христовата Църква. Кротък и смирен, Дионисий ги приемал снизходително при чадата на християнската Църква, като им налагал едни или други запрещения и епитимии и така ги спасявал от пълно отчаяние.
 
Като връх на злините, застрашаващи Христовата Църква в това тежко време, възникнал разколът на новацианите, който задълбочил още повече вътрешните противоречия. Новациан и последователите му открито и решително се противопоставяли отпадналите да бъдат приемани в лоното на Църквата и с това утежнявали положението и хвърляли мнозина в отчаяние. Тогава свети Дионисий, който приемал с любов отпадналите, особено по ходатайството на Христовите изповедници, се обявил против новацианите и убеждавал водача им да се откаже от този пагубен за Божията Църква разкол.
 
- Ти си длъжен да претърпиш всичко, но да не разсичаш Божията Църква - писал ревностният архипастир на лъжеучителя. - Да умреш, само и само да не разкъсаш Църквата, е толкова достойно за слава, колкото и да не принесеш жертва на идолите. По моему първото даже стои по-високо, защото във втория случай човек умира за спасението на душата си, а в първия - за благото на цялата Църква.
 
И снизходителният пастир работил с всички сили да се възстанови впоследствие на събора въжделеният мир в Църквата, застрашен от този пагубен разкол, което и успял да постигне със самоотвержен труд в дух на кротост и християнска умереност.
 
След смъртта на нечестивия Деций, по време на краткото управление на император Гал гонението на християните било прекратено и в Христовата Църква се въдворил мир. Това позволило на свети Дионисий с пастирска загриженост да успокои вълненията, предизвикани от Арсинойския епископ Непот, който проповядвал ерес, наречена хилиазъм. В дух на любов светият отец написал съчинение против Непот, в същия дух водел и съборните съвещания със защитниците на тази ерес и успял да ги върне към църковно единение. Свети Дионисий взел активно участие и в спора за кръщението на еретиците, който възникнал в Църквата, като усилията му били насочени най-вече за успокояване на вълнението, предизвикано от спора, което и успял да постигне. В същото време се борел ревностно с възникналата в Александрийската църква злочестива и опасна ерес на Савелий. За да противодействува на пагубното еретическо лъжеучение, което било голяма съблазън в Христовата Църква и уловило в мрежата си даже някои епископи, свети Дионисий свикал няколко събора, писал окръжни послания против Савелий, като се стараел да разсее своеволието на гордия ум, който отхвърлял троичността на Лицата в Бога: Бог Отец, Син Божий и Свети Дух.
 
Грижите на свети Дионисий за вътрешния мир и благосъстояние на Църквата внезапно били прекъснати от гонението на новия римски император Валериан. В началото на това жестоко гонение великият александрийски пастир бил заловен и независимо че бил тежко болен, заедно с презвитера Максим, дякона Фавст, Евсевий и Херимон бил докаран при префекта Емилиан. Тежестта на тогавашното гонение се стоварила най-вече върху епископите и презвитерите като представители на Църквата. Затова по всякакъв начин мъчителите се стараели да накарат свети Дионисий да се отрече от Христа и да принесе жертва на идолите, защото щели да го последват и други. Но той им отвръщал без страх:
 
- Ние трябва да се покоряваме преди всичко на Бога, а не на човеци.
 
Тогава Емилиан му забранил всякакво общение с християните и най-вече - да ги назидава и да проповядва Евангелското учение. Заточил го в отдалеченото село Цефро, което се намирало сред дивата Либийска пустиня. Въпреки забраната, и там светецът продължавал да поучава в Божието слово и като доблестен Христов мъченик отказвал да изпълнява заповедта на мъчителите си. Неведнъж езичниците го били за това с камъни. Въпреки всичко свети Дионисий и тук имал утешение - в пустинята обърнал към светата Христова вяра много езичници. Плодотворната му проповедническа дейност раздразнила още повече Емилиан и той го преместил в градчето Колуто, което се намирало в съвсем отдалечена и дива част на Либийската пустиня. Но и тук той получил утехата да се свърже с Христовите приятели и с паството си, а и не само с него, но и с другите църкви. Свети Дионисий и преди имал ясното съзнание, че като предстоятел на една от главните църкви, чийто глас оказва влияние и на останалите църкви и християнски общини, трябва да се грижи не само за своето паство, но и за цялата Христова Църква, и най-вече да противостои на всеки опит да се наруши мирът в Църквата.
 
Светителят прекарал три години в това жестоко и тежко заточение и само Бог знае какви скърби и страдания претърпял там. С идването на Галиен бил освободен, за голяма утеха на своето паство и на цялата Христова Църква.
 
Но и в Александрия доблестният Христов страдалец не намерил покой и благоденствие, а кървави размирици и тежки изпитания. След страданията на междуособната война последвал страшен глад, след глада - свиреп мор, който покосявал със страшна жестокост. Свети Дионисий се грижел с истинска бащинска любов за нещастните, били те езичници или вярващи. Като описвал бедствията, които претърпели жителите на александрийската област по време на покосяващия мор, той писал следното: “Мнозина от братята, от голяма любов, без да се грижат за своя живот, а един за друг, смело посещават болните, грижат се за тях постоянно, лекуват ги в името на Христа. Те доброволно умряха с тях, като взеха техните страдания, сякаш привллякоха върху себе си болестта, и охотно лекуваха раните им. Мнозина от тия, които така се грижиха за болните и им върнаха здравето, сами умряха... И тази смърт заради благочестието и твърдостта на вярата им не е по-долу от мъченическата. Те със собствените си ръце полагаха на коленете си телата на светиите, затваряха им очите и устата, носеха ги като деца, оправяха ги, при което се допираха до телата им, миеха ги и ги обличаха.”
 
Така трогателно свети Дионисий описва подвига на християнската любов в онова тежко за Александрия време, особено от страна на църковния клир. Самият той бил за вярващите образец за такава самоотверженост, надхвърляща подвига на мъченичеството: защото: “Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.” И свети Дионисий отдавал всичките си сили за утешение и помощ на страдащите, без да жали и живота си, като помнел думите на Спасителя: “доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”.
 
Към тези скърби и към тежките му телесни страдания се прибавила нова скръб: непобедимият стълб на православието, поборникът против неверието и ересите, бил заподозрян в неправомислие и бил принуден не толкова за своя защита, колкото за умиротворяване на Църквата, да напише послание, в което да изложи своето православно учение за Трите Лица на Светата Троица. Истината възтържествувала и голямото уважение на Църквата към него и към строго православните му възгледи, пазещи чистотата на вярата в това размирно време, останало ненакърнено.
 
Поради преклонната възраст, скърбите и непосилните трудове телесните сили на Христовия изповедник съвсем отслабнали, макар че духът му бил силен. Поради новопоявилото се еретическо учение на Павел Самосатски в Антиохия бил свикан събор на светите отци и учители на Църквата. Сред първите бил поканен и свети Дионисий, защото всички очаквали от него решително мнение и умиротворение на Църквата. Но великият пастир на Александрийската църква чувствувал, че поради старостта няма да понесе тежестите на един толкова дълъг път и бил принуден да се откаже от участие. Вместо това той изпратил до отците на събора пространно писмо, в което излагал своя православен възглед за учението на Павел Самосатски. А няколко дни по-късно, когато предстоятелите на християнските църкви се събрали в Антиохия за изобличение на Павел Самосатски, предал мирно своя дух на Бога (265 г.). Църквата скърбяла много за тежката загуба, защото в лицето на свети Дионисий се лишавала от велик учител и отец, непоколебим стълб на православието.
По молитвите на светителя Господ Бог да спаси Своята Църква от всяко лукаво знание и разделение и да запази църковното единство и мир в дух на кротост и християнска любов.

Всички жития за месец Октомври »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ