Патермутий, както съобщава за него Коприй, отначало бил идолопоклонник. Той бил главатар на разбойници, крадял, и дори свалял дрехите от погребаните, вършел всякакви злодеяния и мерзости и мълвата за злодействата му се разпространила по всички египетски земи. Обръщането му към Бога станало по следния начин.

Веднъж през нощта той се покатерил на покрива на една къща, в която живеела посветена на Бога девица. Искал да развали покрива и като влезе в къщата през него, да извърши замисленото злодеяние. Обаче, както и да се опитвал, не можал да разкрие покрива и като се уморил, заспал.

В съня си видял някакъв светозарен мъж, облечен в царска одежда, който му казал:

- От днес престани да вършиш злодеяния, престани да проливаш човешка кръв, да крадеш и да вършиш други беззакония! Разкай се и започни богоугоден труд, приеми върху себе си ангелско служение и прекарай остатъка от живота си в добродетел, а аз ще те направя началник и княз на войските си.

Патермутий обещал, че веднага с усърдие ще започне да изпълнява тези заповеди. Тогава явилият се му показал цяло опълчение от монаси и му заповядал да приеме командването им.

Докато продължавало това съновидение, нощта преминала и изгряла дневната светлина. Девицата отишла на покрива на къщата и като видяла заспал човек, се уплашила много. А Патермутий, като се събудил, скочил и като видял стоящата пред себе си девица, се вцепенил. Когато девицата започнала да го разпитва: кой е, откъде е и с каква цел е дошъл тук, той не отговарял нищо на въпросите ѝ и само я молел да му покаже къде има християнска църква, Девицата като видяла в извършващото се пред нея Божие дело, го завела в църквата и го представила на презвитерите.

Като видял свещениците, той паднал в нозете им, молейки ги със сълзи да го направят християнин и да му дадат наставления за пътя на покаянието. А презвитерите, като го познавали, се удивлявали и не вярвали на думите му, виждайки в молбите му само коварство и лъжа. Но когато той започнал да плаче и неотстъпно продължавал молбите си, те му казали:

- Ако ти окончателно изоставиш злодеянията си и започнеш да водиш добър живот и да вършиш добро, ще те приемем в християнското общество.

Той обещал да изпълнява всичко, което му заповядат, тогава презвитерите извършили над него оглашение и след няколко дни го кръстили. След приемането на свето кръщение Патермутий помолил презвитерите да му дадат някаква заповед, с чието изпълнение той би стъпил по-твърдо в пътя на спасението; и те го научили да казва наизуст първите три стиха на първи псалом. Като вникнал в тези стихове, той казал:

- Това е достатъчно за моето спасение.

Три дни след приемането на свето кръщение той отишъл в пустинята и прекарал там дълго време, като ден и нощ пребъдвал в молитва и сълзи и се хранел с корените на растящите в нея треви. След това се върнал в църквата, като бил привикнал не само да казва наизуст онези три стиха, но и да ги изпълнява на дело. А презвитерите, като се удивлявали на станалата с него промяна към по-добро, а също и на извънмерното му въздържание, искали да го задържат при себе си, за да го научат да чете, но той, като останал с тях една седмица, отново отишъл в пустинята и прекарал в нея седем години, като се хранел вече не с корени и с треви, а с хляб, който му бил изпращан от Бога веднъж в седмицата. Всеки неделен ден той намирал пред себе си чист хляб, донесен от невидима ръка, и като вкусвал от този хляб с благодарност, отново оставал без храна до следващата неделя и не чувствал изнемогване от глад. Бог му подарил и дара да разбира книгите и той знаел цялото божествено Писание наизуст.

След седем години, по Божия заповед, преподобният Патермутий отново се върнал в населеното място за полза на мнозина и с постническия си живот привлякъл много хора към себе си. Учениците му във всичко подражавали на добродетелите му.

При него дошъл и един младеж, който желаел да бъде негов ученик. Преподобният, като го приел, го облякъл в монашеско облекло, състоящо се от вехта власеница, скуфия и козя кожа, която при монасите обикновено се нарича милот, и го учел на богоугоден монашески живот.

Преподобният Патермутий имал обичай да посещава болни, да присъства на кончината им и да погребва починали, при което сам се грижел да ги облече в погребалните дрехи. Като виждал усърдието на стареца при погребението на мъртвите, младежът му казал:

- Отче! Бих искал, когато умра, ти да ме облечеш и да ме погребеш.

Отецът отговорил:

- Така и ще направя, чедо; и ще те обличам дотогава, докато самият ти не кажеш: “достатъчно”.

Скоро след това този млад монах се преставил, а старецът, като го обвил с погребалните дрехи, според обичая, и като покрил лицето му, казал:

- Чедо, достатъчно ли ти е това за погребението, или да прибавя още нещо?

Тогава мъртвият казал, така че всички го чули:

- Достатъчно е, отче!

Всички присъстващи се удивили на това чудо и започнали да прославят стареца като чудотворец. А той, като не понесъл тяхната прослава, веднага след погребението тайно заминал в пустинята.

След известно време старецът отново се върнал да навести братята, на които бил ръководител в монашеския живот. Било му открито от Бога, че един брат, живеещ в отделна отшелническа килия близо до едно селище, е смъртно болен и преподобният побързал да го навести. Тъй като пътят дотам бил достатъчно дълъг, той се забавил. Слънцето вече залязвало, а светецът не искал да стигне в онова селище през нощта, като спазвал словото на Господ: “ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак” и още: “Който ходи дене, не се препъва”. Тогава, движен от силата на вярата, светецът се обърнал към вече наполовина залязлото слънце с думите:

- Слънце, в името на нашия Господ Иисус Христос, спри на пътя си и чакай дотогава, докато не вляза в селището.

И слънцето, наполовина залязло, се спряло, докато светецът не влезе в селището. А жителите на това селище се удивлявали, като виждали, че слънцето дълго време не залязва и като се събрали сред селото, гледали това чудо. Изминало известно време и те видели преподобния Патермутий, пристигащ от пустинята, и като го посрещнали, го попитали за причината на чудното спиране на слънцето. Той им казал:

- Нима не помните Господните слова, които са в Евангелието и ни учат да имаме вяра? “Ако имате вяра, колкото синапово зърно”, ще можете и планини да премествате. А който с вяра може да премества планини, той пак с нея може да спре и хода на слънцето.

Когато казал това, всички разбрали, че слънцето е спряло заради него, защото то се скрило тогава, когато той влязъл в селото. Тогава всички със страх се поклонили на стареца и тръгнали след него. Като влязъл в килията на брата, преподобният го намерил вече починал в Господа. Той се помолил, приближил се до него, целунал тялото му и казал:

- Кое ти е по-приятно, брате: да живееш с Христос след като ни напусна или да поживееш още с нас, в тяло?

Мъртвият оживял, отворил очи, повдигнал се от одъра и казал:

- Защо ме върна към живота, отче? За мен е по-добре да отида при Христа и да бъда с Него, не искам да живея повече в плът!

Тогава старецът му казал:

- Почивай в мир и се помоли за мен!

Братът легнал и отново починал.

Всички присъстващи дошли в ужас и казвали:

- Наистина, това е Божий човек.

А преподобният, като приготвил тялото на умрелия за погребение, изкарал цялата нощ в пеене на псалми, а на сутринта, като предал тялото на земята, с чест си заминал оттам.

Друг път преподобният посетил един друг брат, също смъртно болен. Като видял, че болният се страхува от смъртта заради греховете си, той му казал:

- Чедо, защо не си готов за заминаване? Струва ми се, че твоята изобличителка, съвестта ти, иска да дойде там заедно с теб.

Болният казал:

- Отче, моля те, помоли се за мене на Бога да ми даде малко време за покаяние.

А старецът отговорил:

- Чак сега търсиш време за покаяние, а къде е отминалото време? Какво свърши ти през дните на своето монашество? Не само че не успя да излекуваш предишните си рани, но прибавяше към тях все нови и нови.

Но болният не преставал със сълзи да умолява стареца да се помоли за него на Господа. И тогава старецът казал:

- Ако от днес няма повече да прибавяш ново зло към старото, ще се помолим за теб. Човеколюбецът Господ е благ и търпелив и ще ти даде известно време за очистване от греховете.

Като казал това, той прегънал колене за молитва, а след молитвата станал и рекъл на болния:

- Господ ти дава още три години да живееш на земята, само принеси истинско покаяние!

И като го хванал за ръката, преподобният го изправил здрав и го завел със себе си в пустинята.

А след три години той отново дошъл с него при братята и им го представил като ангел Божий. Много братя се събрали да слушат сладките слова на преподобния и той им казал слово за плодовете на покаянието. Беседата продължила до сутринта и по време на тази беседа братът, завършил тригодишното си покаяние, сякаш задрямал и предал душата си в Божиите ръце, без болка и страх, като че е заспал сладък сън.

За преподобния Патермутий се съобщава още, че много пъти е преминавал река Нил, като ходел по водата. А веднъж, когато няколко човека от братята се събрали в една килия и при затворени врати беседвали за спасението на душата, светецът застанал посред тях, както някога Господ Иисус Христос посред апостолите. Толкова велик бил в делата на чудотворството преподобният Патермутий, изпълнен с Божията благодат. Той се преставил в Господа, след като прекарал много години в угаждане на Бога.