Озлобяваш се срещу ближния, презираш го, не искаш да говориш с него с мир и любов, понеже той има в характера си, в речта си, в маниерите си нещо грубо, остро, небрежно, което ти е неприятно, понеже осъзнава достойнството си може би и повече, отколкото трябва, или е малко горд и непочтителен. Но ти, лекарю и учителю на ближния, си по-виновен от него. Лекарю, изцери се сам (Лук. 4:23). Учителю, научи се сам. Злобата ти е по-горчиво зло от всяко зло. Нима може злото да се поправя със злоба? Нима можеш, имайки в окото си греда, да извадиш сламката от окото на другиго? Злото, недостатъците се поправят с добро, любов, ласка, кротост, смирение, търпение. 

 

 

Считай себе си за пръв сред грешниците, които ти се струват грешници или действително са грешници, считай себе си за по-лош и по-долу от всички. Изтръгни всяка гордост и злоба против ближния, нетърпение и ярост, и тогава лекувай другите. А дотогава покривай греховете на другите със снизходителна любов. Ако забелязваш всички беззакония в ближния, какво ще стане? Вечна вражда и безпорядък, защото кой е без грях? Затова и ни е заповядано да прощаваме дълговете на длъжниците си. Защото ако Господ забелязва беззаконията ни, кой от нас ще устои (ср. Пс. 129:3) пред правдата Му? Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец (Мат. 6:14, 16). На трапезата на любовта сме край Самата въплътена Любов, а нямаме любов един към друг. Странно нещо! Дори не полагаме усилия за това. А самата любов не ще дойде без усърдие и старание и дейност от наша страна.