- Главно родителите са отговорни, защото според възпитанието, което ще дадат на децата си, и те, от своя страна, ще станат добри духовници, добри педагози и т.н. и ще помагат и те на свой ред на своите деца и на всички останали деца. При това майката носи по-голяма отговорност от бащата за възпитанието на децата.Когато детето е още в утробата на майката, ако родителите се молят и водят духовен живот, детето ще се роди осветено. И ако и след това му помогнат духовно, ще стане осветен човек и ще помага на обществото,било чрез служение в Църквата, било чрез заемането на някой пост в държавата и т.н. Всички трябва да помагаме за това децата да станат добри хора и да остане малко квас за следващите поколения. 

 

Защото, както са тръгнали сега нещата, и квасът ще се загуби. А ако се загуби квасът, какво ще стане после? Родителите, които раждат децата и им дават тяло, трябва да способстват колкото могат и за духовното им възраждане. Защото, ако човек не се роди духовно, той ще отиде във вечните мъки. А пък това, което родителите не могат да направят за децата си, ще възложат на учители. Затова нашата Църква се моли така: “Благослови нашите началници, родители и учители”. Съществуват също така и духовните отци, които може и да нямат собствени деца, но принасят по-голяма полза във възпитанието на децата, защото се трудят за духовното им възраждане. Искам да кажа, че всички трябва да спомагат, всеки по своя начин, със своя пример за духовното възраждане на децата, тъй че да изживеят мирно този живот и да отидат в рая. Когато децата станат духовни хора, нямат нужда нито от закони, нито от нищо. “Законът е установен не за праведник” (1 Тим. 1:9). Законът е за престъпниците. Духовната власт е по-висша от светските власти.