– Приеми всичко това като голям Божи дар. Бог не е несправедлив. На небесата ще имаш почивка, ще имаш голяма пенсия, стига самата ти да не я намалиш с твоя ропот.

 

 

– Не чувстваш небето, понеже не славословиш Бога. Когато човек влезе в областта на славословието… се радва за всичко. Има хора, които живеят в света и ще ни съдят, нас, монасите. Ако видите бедуините каква мъка търпят, но благодарят за всичко на Бога и се радват! Не чистят пшеницата, за да извадят камъчетата, но я мелят както си е, и техният хляб е целият като камък!

 

И в храната им изглежда липсват полезни вещества като калций и т.н., и заради това зъбите напълно се разрушават. И виждаш как бедуините имат само по един зъб и се радват сякаш зъбът им е като перла. А на някои хора като им падне по някой зъб и се чувстват неудобно. След всичко, което чухте, стремете се постоянно към славословие и славословете Бога заради Неговите благодеяния.

 

Един епископ ми разказва, че в един храм когато дяконът четял Евангелието за изцелението на гергесинските бесновати, един човек, много простоват, стоял зад епископския трон и постоянно казвал: „Слава Тебе, Боже.”

 

Почва дяконът: „В онова време пристигна Иисус в земята Гергесинска”, – „слава Тебе, Боже” – казва човекът, „ срещнаха го двама бесновати”, – „слава Тебе, Боже, – „викаха силно” – „слава Тебе, Боже” – … „И изведнъж всички свини се втурнаха по стръмнината в морето и се издавиха във водата” – „слава Тебе, Боже.”

 

„Разбрах, че този простоват човек, който казваше „Слава Тебе, Боже” имаше право – ми каза по-късно епископът – понеже това „Слава Тебе, Боже” хвърля демоните в морето.” И вие винаги да казвате „Слава Тебе, Боже”, докато не скочат в морето.

 

Славословието освещава всичко. Със славословието си човек се разтапя от благодарност, „побърква се” от добри мисли, прославя всичко. И когато човек благодари на Бога дори и за най-малките неща, тогава идва толкова богата благословия от Бога, че дяволът не може да издържи да остане повече и побягва.