Признаци за угаснала вяра в човешкото сърце са:

1) Беззаконен и противен на Словото Божие живот;

В блудника, прелюбодееца, и всеки нечист вярата е угаснала;

В злобния човек, в този, който ненавижда и се стреми към отмъщение, вярата е угаснала;

В лицемера, в лъжливия и прелъстителя вярата е угаснала;

В клеветника, досадника, укоряващия и ругаещия вярата е угаснала;

С една дума, във всеки беззаконник, който не постъпва според съвестта си, а й се противи, вярата е угаснала.

Но вместо светилник на вярата, в тях е тъмата от непознаването на Бога. Какво може да е участието на светлината в тъмния и беззаконен живот? Такива хора, макар че се молят на Бога, молят се лицемерно, защото сърцата им се намират далече от Бога. За тях се отнася това Божие Слово: "тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далече от Мене" (Мат. 15:8);

2) Презрение към Божието слово и отвращение от Него;

3) Изоставяне на молитвата;

4) Отдалечаване от причастяването със Светите Тайни Христови:

Без тях вярата не може да я има и да се съхрани в човешкото сърце;

5) Пристрастяване към временните неща, към богатство, слава, почести и разкош:

Вярата е небесен дар, затова тя отвлича човешкото сърце от земното мъдруване и го подтиква към небесно мъдруване. Такъв човек съгрешава против апостолските думи: "за небесното мислете, а не за земното" (Кол. 3:2).