За съня се говори на много места в Библията като занещо естествено за човека. За първи път това състояние се споменава в разказаза сътворението на човека, когато Господ изпраща на Адам сън, преди да създадеот него Ева (Бит. 2:21). Ето какво казва Св. Писание за добрия сън: „Бог пратина царя здрав сън, този хубав дар, от века изпращан от Него и през нощта, ипрез деня на всички, на които Той иска” (3 Мак. 5:6). За влиянието на сънявърху човешкия живот говори също и мъдрият Еклесиаст: „Сладък е сънят наработещия, малко ли, много ли изяде, но пресищането на богатия не му дава дазаспи” (Екл. 5:11). А също и на друго място се казва: „Здрав сън има приумереност на стомаха” (Сир. 32:22). Когато св. Григорий Богослов обяснява какХристос изцяло се е уподобил на нас, включително и в телесните ни немощи, тойказва, че по време на земния си живот Христос също е спал, въпреки че еистински Бог: „Господ понякога е вкусвал и сън, за да благослови и съня,понякога се уморявал от труд, за да освети и труда, а понякога плаче, за даблагослови и сълзите”.

 

 

Що се отнася до сънищата (съновиденията), за тях в Библията е казано, че„сънищата се появяват при много грижи” (Екл. 5:2) и че „в многото сънища, кактои в многото думи има много суета” (Екл. 5:6). Това се отнася до обикновенитесънища на човека. В една от най-авторитетните книги на Православието: „Точноизложение на православната вяра” от св. Йоан Дамаскин (написано през VIII век),се казва: „Сънят е естествено свойство на природата, образ на смъртта,бездействие на чувствата. Сънят сам по себе си е един и същ, но той, както ипохотта, има различни причини: той може да произтича от естеството, от храната,от бесовете, а също и от продължителен пост, когато изнемогващата плът иска даподкрепи себе си със сън.”

 

Какво е съновидението? Св. Григорий Ниски пише, че сънищата са „някаквипризраци на умствена дейност”, които „се образуват случайно в онази душа, коятое неразумна”. Това проличава от факта, че „мечтаещият насън често си представянеуместното и невъзможното, което не би се случило, ако душата и тогава сеуправляваше от разсъдъка и мисълта. Но ... някакви подобия на случилото сенаяве и отзвук на произведеното от чувството и мисълта, някакви отпечатени отпаметливата сила на душата, отново се изписват”.

 

По-подробно това е описано от св. Игнатий Брянчанинов: „По време на сънчовешкото състояние на спящия човек е устроено от Бога така, че целият човекпремивава в пълен отдих. Този отдих е така пълен, че по това време човек губисъзнание за своето съществуване, изпада в самозабрава. По време на сън всякадейност, свързана с труд и произведена произволно под управлението на разума иволята, се преустановява: остава онази дейност, която е необходима засъществуването и не може да бъде отделена от него. В тялото кръвта продължавасвоето движение, стомахът преработва храната, дробовете дишат, кожата пропускаизпаренията, в душата продължават да се плодят мислите, мечтанията и чувствата,но не в зависимост от разума и волята, а по безсъзнателното действие наестеството. От такива мечтания е съставено съновидението... Понякога то носинесвързания отпечатък на волевите размишления и мечтания, а понякога епоследица от нравствената настройка (на човека)”.

 

Св. Григорий пише също, че влияние върху характера на сънищата оказва исъстоянието на тялото: „Така на жадния му се струва, че е при извора, нануждаещия се от храна – че е на пиршество, на юношата в разцвета на силитемечтанията са съобразно неговите страсти и възраст”, - както и влиянието наболестите: „Едни сънища имат страдащите от разстройство на стомаха, други – прихората с повредена мозъчна кора, други – у имащите треска”. Влияние оказва инравствеността на спящия: „Едни мечтания има мъжественият човек, други –страхливият, едни са сънищата на невъздържания, други – на целомъдрения... Закоето е свикнала душата да размишлва наяве, такива образи тя поражда и всъновиденията”.

 

 

Св. Григорий Двоеслов подробно обснява какви са различните видове източници насънищата: „Понякога сънищата се раждат от препълнен стомах, понякога от празен,понякога от дяволски нападения, понякога от размишления и нападенияедновременно, понякога от откровения, понякога от размишления и откровенияедновременно. Съновиденията от първите два вида знаем от опит: а примери засънищата от останалите четири вида намираме в книгите на Св. Писание. Ако не сеслучваха често сънищата, плод на нападенията на тайния враг, то премъдрият мъжникога нямаше да каже: „Съновиденията са въвели мнозина в заблуждение инадяващите се на тях са претърпели падение” (Сир. 35:7) А също: „Не врачувайтеи не гадайте” (Лев. 19:26) Тези думи ясно показват, че трябва да избягвамесъновидения, свързани с гадания. И още, ако сънищата не произхождаха понякогаот размишления и нападения едновременно, то премъдрият мъж не би казал: „Кактосънища идват при множество грижи” (Εкл. 5:2). А ако сънищата не се раждахапонякога от тайни откровения, то ... ангелът не би внушил на сън на годеника наМария да бяга в Египет, като вземат Младенеца (Мат. 2). Също така, когатопророк Даниил разсъждавал за сънищата на Навуходоносор (Дан. 2:29), сблагоговение разглежда съня и неговото значение и обяснява от какви размисли сее появил той – което ясно показва, че сънищата често са от размишление иоткровение заедно. Ако сънищата се отличават с такава разнородност, то очевидное, че ние трябва толкова по-малко да им вярваме, колкото по-трудно е даразберем, какъв е техният източник. Впрочем, при дяволските нападения или Божииоткровения светите мъже различавали чрез някакво вътрешно чувство гласа иобраза на видението, така че разбирали какво възприемат от добрия дух и каквоим се случва поради дяволско нападение. Ако умът ни не бъде внимателен поотношение на сънищата, то чрез измамния дух ще попадне в плен на многомечтания: този дух има способността да предсказва много истинни неща, за даоплете след това душата в някоя лъжа”.

 

 

Интересно е как светите отци обясняват т.нар. „пророчески сънища”, които сесбъдват. Преп. Йоан Дамаскин говори за това твърде лаконично: „Към мисловнатаспособност спадат съждението, одобрението, стремежът към действие, а също иотвращението и избягването му... Тази способност действа и при сънищата,предвещавайки ни бъдещето”.

 

Св. Григорий Ниски описва по-подробно този „механизъм”, като прокарва разликамежду тези сънища и Божиите откровения: „Непоследователната памет ипредвидливостта, дремеща под различни насложили се покривала, представят наспящия човек подобия на онова, което го е притеснявало наяве и нерядко показватнещо от сбъдналото се. Тъй като поради финността на естеството си, душатапритежава нещо повече от телесната уплътненост и може да вижда нещо отдействително случилото се... Така виночерпецът изтисквал гроздето в чашката нафараона, така хлебарят си представял, че носи кошници - това, с което всеки сезанимава наяве, почитал и в сънищата си. По този начин, подобията наобикновените им занятия, отпечатали се в душевната способност за предвидливост,създават случаи чрез пророчество на ума да предугадае това, което с времето сесбъдва... Макар че всички имат естествени сънища, то само някои, а не всички,са причастни на Божествените откровения. А всички останали сънища, ако носятнякакво предзнание за нещо, то това се случва по описания по-горе начин”.

 

Свети Николай Сръбски съобщава за знаците, които Господ праща на хората:„Нерядко Бог дава на сън сигнали на хората да не правят онова, което сазамислили.. Някои благочестиви жени, страдащи от безплодие, които усърдно са семолили на Бога да им дарува дете, са получавали насън знаци, че молитвата им ечута.. Нередки са и случаите, когато някому се дава знак, че смъртта еблизка... Примери за сънища-сигнали има много и в наши дни”.

 

 

При това св. отци осъждат стремежа да се гадае по сънищата. Основоположнаистина е, че бесовете често използват сънищата като оръжие срещу вярващите. Св.Игнатий Брянчанинов пише: „Демоните, които имат достъп до душите ни по време,когато сме будни, го имат и по време на сън. И когато спим, те ни изкушават сгрх, смесвайки нашето мечтание със своето мечтание. Също така, като забележатот наша страна внимание към сънищата, те се стараят да направят сънищата ни интересни,а нас да ни накарат да обръщаме повече внимание на тези нелепици и лека-полекада ни накарат да им се доверяваме”. Същото казва и св. Исаак Сириец: „Понякогаврагът, под вид на Божие откровение, показва нещо на човека... и прави всичковъзможно, за да убеди лека-полека човека и поне донякъде да го доведе досъгласие със себе си, за да бъде предаден човек в ръцете му”.

 

Оттук става ясно, че дори обикновените впечатляващи сънища, ярките сънища,които привличат вниманието, може да бъдат опасни, ако се отнасяме към тях снездрав интерес. Затова св. Йоан Лествичник съветва как да се държим следподобен сън, така че да не претърпим от съня си някаква вреда: „Никой не бивапрез деня да си представя случилите се насън мечтания, защото точно това енамерението на бесовете – чрез съновиденията да осквернят нас, будните”. Нопреп. Йоан указва и на някои особени видове бесовски изкушени, изпращани намонасите чрез сънища: „Когато ние, заради Господа сме оставили домовете си ироднините си, предаваме себе си на отшелнически живот от любов към Бога, тогавабесовете се стремят да ни смутят чрез сънища, като ни показват нашите близкистрадащи, или хвърлени в затвора, или страдащи от други беди. Затова, койтовярва на сънища, той е подобен на човек, който бяга след своята сянка и сестреми да я хване”.

 

„Бесовете на тщеславието са пророци насън. Бидейки разсъдливи, те правят изводиза бъдещето от обстоятелствата и ни възвестяват неща, така че следизпълняването на видението на съня, да се удивим и да се издигнем с мислите си,все едно сме вече близко до дара на прозрението. Който вярва на беса, за негобесът често става пророк. А който го презира, пред него бесът винаги се оказвалъжец. Като дух, той вижда случващото се във въздушното пространство и,виждайки например, че някой умира, той предсказва това на лековерните чрез сън.Бесовете знаят бъдещето не поради пред-знание. Известно е, че и лекарите можеда ни предскажат смъртта”.

 

А преп. Петър Дамаскин казва, че бесовете имитират „духовните” сънища: „Катовиждат, че Христос по голямата си благост слиза при св. мъченици и преподобниотци, явява им се или Сам, или чрез ангели, или по друг неизяснен начин, кактоТой е казал (вж. Йоан 14:21), дяволът също започнал да представя на мнозинамножество измами за погибел. Затова и разсъдливите отци са написали, че нищотакова не бива да приемаме: нито някакви изображения, нито светлина, нито огън,нито каквато и да е друга измама. Защото дяволът се стреми да ни измами всънища или чувствено”.